Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (33) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Взаимоотношения с хищника

В отношенията с хищника няма равнопоставеност. Тези индивиди вземат на мушка доверчивите и грижовните или действат като паразити, живеещи на гърба на човешкия си гостоприемник. Очакват от вас да задоволявате всичките им нужди — но вие не очаквайте от тях да си намерят работа или да ви помагат вкъщи. Те винаги си имат извинение, за да не си намерят работа: интелигентността им не е оценена; работата е под нивото им; шефът не струва, работното време е твърде дълго и т.н. Ще ви изцедят, докато не ви остане нищо повече за даване, или пък ще се изморят от вас. После ще се пренесат при друга годна за експлоатиране личност или ситуация.

Елизабет, с която се срещнах, докато провеждах поведенческо обучение, е способна и интелигентна професионалистка, която имала нещастието да се омъжи за паразитиращ хищник. Той изглеждал добре, говорел добре, винаги бил на разположение за по бира и бил много атлетичен, но не вършел нищо. Тя се опитала да му намери работа, посещавали брачни и кариерни консултации, дори раздавала автобиографията му на потенциални работодатели. По нейните думи той си седял по цял ден вкъщи и гледал порно, докато тя работела. Трите години, прекарани с него, й стрували близо 40 000 долара, тъй като тя плащала за всичко (дрехи, бижута, ваканции, голф клубове, разходи за преместване, компютри, камери и т.н.). Когато най-сетне й дошло до гуша и му казала, че е време да се изнася, била изумена, че той поискал част от спестяванията й за пенсия, въпреки че бракът им продължил само 3 години. Това представлява хищникът паразит: винаги иска още.

Взаимоотношенията с хищника може да са смъртоносни. На всичките й публикувани снимки Лейси Питърсън изглежда щастлива и сияеща, но през 2002 г., когато била бременна и омъжена за Скот Лий Питърсън, той се срещал с други жени зад гърба й. На Коледа, както прокурорът доказа по време на процеса, Скот Питърсън разпорил тялото на Лейси с нож и убил нея и осеммесечното й неродено дете. Като истински хищник той бил решил, че вече й е време да си ходи.

През 2003 г. Стейси Ан Кейлс се омъжила за Дрю Питърсън (без връзка със Скот Питърсън) скоро след като той се развел с третата си съпруга Катлийн Сейвио. Година по-късно Катлийн Сейвио щяла да бъде намерена мъртва в празна вана, а смъртта й отначало да бъде определена като „инцидент“. Стейси била една от първите, които защитили съпруга й Дрю, когато го заподозрели за смъртта на бившата му съпруга. Вярата и предаността й обаче били неуместни, защото се била омъжила за хищник, за който животът бил евтина стока. Четири години по-късно самата Стейси изчезнала, семейството й било опустошено и съвсем логично се страхувало от Дрю Питърсън. В резултат на изчезването й и на натиска, оказан от двете семейства, полицията разследвала наново смъртта на Катлийн Сейвио и установила, че не е била инцидент. Късметът на Дрю като хищник се изчерпал през 2013 г., когато бил обвинен и осъден на 38 години затвор за предумишленото убийство на Катлийн Сейвио.^[1] За съжаление тялото на Стейси никога не било открито, а семейството й си останало с неразрешения случай, без да получи справедливост.

Това е стряскащата реалност на живота и на брака с хищник. Всъщност средно по три жени на ден загиват от ръката на своя „интимен партньор“ — хищника — до тях. Според Бюрото за правна статистика убийствата от интимни партньори съставляват 30% от убийствата на жени и 5% от убийствата на мъже.^[2] Това са отрезвяващи числа. Често има предварителни сигнали, че се намираме в опасност, но трябва да сме нащрек и да знаем за какво да внимаваме.

Предишните съпруги на Дрю Питърсън свидетелствали колко ги е тормозил и колко коравосърдечен е бил към тях — вероятно намек за това, което щяло да последва. Ако пропуснете тези сигнали или се задействате твърде късно, вие или любимите ви хора може да платите тежка цена. Часовникът цъка. Утре по това време според горепосочената статистика още три жени ще са изгубили живота си.

Хищникът може да изглежда добре на хартия, но си остава хищник. Колет Стивънсън се омъжила за лекар, който бил завършил „Принстън“, бил офицер в американската армия, както и зелена барета. Но когато през 70-те съпругът й Джефри Робърт Макдоналд се изморил от Колет и децата им, ги избил всичките и заявил, че някакви пощурели от наркотици хипита са го извършили. Следователите не се хванали на историята му, нито пък съдебните заседатели — местопрестъплението било пренаредено така, че да прилича на нахлуване с взлом, а всичките му рани били повърхностни. Джефри Макдоналд все още е зад решетките, все още твърди, че е невинен, и все кандидатства за помилване — невъзмутим като леден блок.

Когато сте във връзка с хищник, се намирате някъде между рискованото поведение, психическия тормоз и вероятността да загубите живота си. Да, винаги е толкова опасно. Колко пъти сме чели за съпруга или приятелка, която се е страхувала толкова много, че е записала в дневника си или пък е споделила с приятелите и семейството си, че ако случайно умре или изчезне, вероятният виновник ще е съпругът или приятелят й? Те имат предчувствие, защото наблюдават отблизо поведението на хищника.

Някои хищници живеят двойствен живот: те ловуват извън дома си и държат семейството си в неизвестност — или пък членовете на семейството им изпитват подозрения, но се страхуват да ги попитат. Представете си да откриете, че татко или мама са платили за къщата, в която сте израснали, с крадени пари. Как можете да обичате родител, който твърди, че ви обича, но е навреждал на други хора физически, емоционално или финансово? И ако го обичате, какъв ви прави това? Това са само някои от начините, по които тези личности нанасят вреда на децата си, без дори да са ги докоснали с пръст.

Не очаквайте от хищниците винаги да са на разположение за децата си. Очаквайте да отсъстват или да са дистанцирани, понякога да са брутални или да излагат децата си на подигравки, вреди, опасности, криминални дейности и на възможността да попаднат в затвора.

Най-лошата ситуация е, когато хищникът замесва цялото си семейство в криминални дейности. Вестниците са пълни с истории за съпрузи, които са използвали съпругите си да извършат престъпление. Брайън Дейвид Мичъл и съпругата му Уонда Барзи отвлекли Елизабет Смарт в Юта през 2002 г. и я държали в плен 9 месеца. Джейси Ли Дъгард била отвлечена на 11-годишна възраст и държана в плен 18 години в Калифорния от осъждания сексуален насилник Филип Крейг Гаридо и съпругата му Нанси Гаридо. Поемете си дълбоко дъх и прочетете книгата на Джейси за премеждието й: „Откраднат живот: мемоари“ но бъдете готови да се разплачете.^[3] Това е историята на изкуплението на едно забележително човешко същество, което се е отскубнало от хватката на хищници.

Хищниците са пословични с това, че учат децата си да крадат, да мамят, да лъжат, да бягат от отговорност, да се бият и да нарушават обществените закони. Някои от тези, които съм проучвал или с които съм разговарял, са наказвали децата си не за това, че са извършвали престъпления, а за това, че са ги хванали. Джон Уокър — специалист по комуникациите от флота на САЩ — шпионирал за руснаците десетилетия наред. Той не само изложил нацията си на риск, като издавал криптографски тайни, а замесил и сина си Майкъл Уокър в престъпленията си. Джон Уокър получи доживотна присъда за шпионаж; Майкъл получи 25 години. По подобен начин мафиотският бос Джон Готи не направил услуга на сина си Джон А.-младши, като го въвел в бандитския живот. Всичко, което постигнал, било да направи така, че федералното правителство да съсредоточи вниманието си върху сина след смъртта на бащата. През 1999 г. това довело до признанието на Джон, че е виновен в рекет — лихварство, залагания и изнудване, за което лежал 6 години в затвора. Между 2004 г. (преди да излезе от затвора) и 2009 г., той бил подсъдим в още четири процеса за рекет (приключили без присъди), с всички съпътстващи съдебни такси и стрес. Не такъв живот искат повечето хора за децата си.^[4] Освен ако, разбира се, човекът не е хищник — тогава няма значение на какво подлага семейството си.

Има и такива, които се обръщат срещу собственото си семейство. Които злоупотребяват с доведените си деца, както и със собствените си. Или които нападат собствените си родители, като например братята Лайл и Ерик Менендес — двама хладнокръвни убийци, които през 1989 г. екзекутирали родителите си с пушки, докато последните гледали телевизия у дома; после се отдали на безконтролно пазаруване и купони, докато накрая не ги арестували.^[5] Тези убийци имали най-доброто от всичко (училище, пари, дрехи, коли, уроци по тенис). Но достатъчното никога не задоволява хищниците напълно.

Понякога хищникът е много изтънчен, като първо пробва реакциите на членовете на семейството. Карла, родена в Маями, ми разказа как вторият й съпруг почти веднага след сватбата започнал да обръща твърде много внимание на 14-годишната й дъщеря. С времето тя забелязала, че той общува все повече и повече с дъщеря й, като това включвало много гъделичкане и борба на пода. Забелязала също, че прегръдките и целувките били твърде продължителни. Но едва когато открила, че той тайно е завел дъщеря й във „Виктория’с Сикрет“ за да й купи бельо, Карла се усетила, че нещо не е наред — особено след като дъщеря й й казала, че това не се случва за пръв път.

Предчувствието на Карла се потвърдило, когато открила имейли, които той бил изпращал на дъщеря й от работа. Това не били просто игриви послания. Карла попитала дъщеря си какво става. Дъщеря й не желаела да казва каквото и да било, не искала да клати лодката и да разваля щастието на майка си. Както се оказало, съпругът се опитал да направи нещо повече от това просто да я прегърне; бил посегнал между краката й, докато шофирал, и я бил докосвал и по други начини, които ставали все по-интимни и отблъскващи.

Карла поискала сметка на новия си съпруг. Той, разбира се, изсипал куп обяснения: опитвал се да се впише и да бъде по-добър баща за доведената си дъщеря; докосването между краката й било случайно или пък никога не се било случвало. Нищо не било по негова вина. С пълно безсърдечие той включил дъщерята на Карла в разговора, питайки я: „Не бях ли добър с теб? Не ти ли купувах разни неща? Кажи на майка си, че това е някаква грешка“. Какво се предполагало, че трябва да каже дъщерята, която, както Карла ми каза, треперела като лист? Накрая той заключил: „Видя ли? Всичко е наред“.

С мобилния си телефон в ръка, Карла му казала: „Имаш един час да си събереш багажа и да се изнесеш или ще се обадя на шерифската служба“. Извела дъщеря си навън и й казала да я изчака при една съседка, докато техни близки дойдат да я вземат.

Той се опитал да я убеждава. Тя посочила часовника. Карла ми каза, че в този момент космите на тила й настръхнали и по кожата й сякаш полазили мравки, докато си спомнила колко много време е прекарал той насаме с дъщеря й и съобщенията, които прочела. Но това, което истински я вбесило, били опитите му да я забаламоса и да я накара да си мисли, че само си въобразява — честа тактика на хищниците. В този момент тя осъзнала, че се намира в присъствието на хищник. И това я ядосало още повече, защото, както самата тя каза: „Той чисто и просто се опитваше отново да ме подведе да си затворя очите“.

Осиновените деца често са обект на сексуално насилие от интимен партньор на родителя им. Възхищавам се на Карла, която постъпи правилно, при това без да губи време. Но цената въпреки това се оказа огромна — като време, съдебни депозити, процедури по развода, адвокатски хонорари и т.н. Тя имаше проблеми с доверието и това й причиняваше кошмари, дъщеря й също беше получила психически травми и се чувстваше предадена, че майка й е довела опасна личност в дома им. Години по-късно всички замесени все още не се бяха възстановили. Това са пораженията, които хищникът оставя след себе си.

За щастие, Карла успя да надделее. Много жени не успяват. Не всички съумяват да се измъкнат или да забележат предупредителните знаци навреме. А в някои случаи жертвата е твърде млада, безпомощна или доверчива, за да избяга. Всичките деца на Мерибет Тининг (общо девет) починали с течение на годините под нейните грижи — за съжаление правителството успя да докаже, че е виновна за убийството само на едно от тях.^[6] Даян Даунс смятала, че трите й деца й пречат да привлече мъж, който не желаел деца. През 1984 г. тя била осъдена за това, че е стреляла по тях и убила едното.^[7] Какъв ли ужас са преживели тези деца!

През 1999 г. Криста Декър, майка на три деца, за чието разследване помогнах в Тампа по молба на шерифа на окръг Хилсбъро, беше казала на следователите, че шестмесечното й момченце било отвлечено от колата й, докато тя влязла в магазина да си вземе кошница за пазаруване. Докато разговарях с нея, само часове след като заяви, че синът й е отвлечен, се поинтересувах какви са по характер децата й. Беше стряскащо да видя по колко различен начин говореше за тях. Тя се изказа топло за двете си по-големи деца. Но имаше определена студенина в начина, по който говореше за изчезналия си син. Ние като следователи вече се отнасяхме с подозрение към историята й, но това, което в крайна сметка я издаде, беше фактът, че въпреки че бебето липсваше само от няколко часа, тя говореше за него в минало време. „Той беше добро бебе“ — каза ми тя. За двете си живи деца каза: „Те са добри деца“. (Курсивът в думите й е мой, с цел да подчертая смисъла.)

Студенината в тона й и това, че използваше минало време („беше“), ни доведе до извода, че детето е вече мъртво и тя знае това. И точно така се оказа. Накрая тя призна, че е удушила бебето (родено от друг мъж, а не от съпруга й) с найлонова торбичка, защото „просто не спирало да плаче“.^[8] Да, хищниците са точно толкова студени.

За всички нас тук се крие урок и той е следният: нито една връзка или семейство не е в безопасност, ако там има хищник.