Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (20) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Подобно на нарцисистите, емоционално нестабилните личности бързо скъсяват дистанцията при любовни срещи, но докато нарцисистите го правят с цел да доминират, те го правят, за да постигнат стабилност и заради емоционалното опиянение да се чувстват обожавани. Те искат това усещане да продължи вечно и може упорито да се опитват да изискват от другия да им се посвети, но дори и да получат това, което желаят, у тях продължава да присъства някаква празнота, която, изглежда, никой и нищо не може да запълни.

Те може да прекалят в отчаяните си опити да се обвържат, флиртувайки настоятелно или правейки неправдоподобни или скандални изявления. Един мъж, с когото разговарях, ми разказа как едва няколко минути след като се запознал с дама, която впоследствие се оказала емоционално нестабилна личност, тя изтърсила ни в клин, ни в ръкав: „Нямаш представа колко много означаваш за мен!“. Допълни и още: „Тя всъщност се лепна за мен, държеше ръката ми твърде дълго, навеждаше се твърде близо, караше ме да се чувствам неудобно пред околните, обясняваше ми колко съм «специален» в нейните очи и как щяла «да ме сънува вечерта»“. Това била бизнес среща и не е нужно да казваме, че той останал като втрещен.

Като се има предвид колко нуждаещи се са тези хора, не е изненадващо до каква степен тези декларации звучат като думи на влюбен седмокласник. Най-изненадващото е колко често хората се хващат на въдицата — а тези личности знаят и използват това. Тъжното е, че никой не разбира, че обектът на тази прекомерна привързаност с времето ще започне да се задушава и отчаяно ще започне да се бори да се освободи от прилепчивата личност.

В началото може да има горещ секс и идеализиране, но след неизбежното падане отвисоко нещата девалвират до раздразнение и безмерна язвителност. Но само се опитайте да си тръгнете и нестабилната личност ще обезумее и ще се бори да ви задържи, даже междувременно да ви напада и обижда. Фактът, че сте на работа, няма да спре тази личност да нахълта в офиса ви и да направи сцена; нито пък да ви звъни десетки пъти на час, нито да надраска вратата на колата ви на служебния паркинг; нито да се обади на шефката ви и да ви нарече „пачавра“ или „прасе“. Всеки, който е преживял това, ще ви каже, че усещането е нереално: тази личност крещи, вика и ви нарича как ли не — но не желае да ви пусне да си тръгнете.

Дори и да успеете да сложите край на връзката, нестабилните личности въпреки това искат от вас да останете лоялни към тях. Може да ви дебнат, да ви четат пощата, да ви заплашват, да ви пребият, да нахлуят в дома ви, да ви преровят нещата или да вдигнат скандал на настоящия ви партньор. Никол Браун Симпсън години наред докладвала за такива преживявания на полицията, но не било направено почти нищо, докато тя не била убита.^[1] Според Никол, О Джей Симпсън просто не можел да я пусне; дори и след развода идвал при нея, заплашвал я и я пребивал. Полицейските снимки, показващи травмите по лицето й, са свидетелство за жестокостта на този опасен емоционално нестабилен човек.^[2]

Те могат да ви тормозят чрез родителите ви, приятелите ви или социалните медии. Ако някога са ви правили голи снимки или някак си са се сдобили с такива, или пък със снимки, който ви компрометират по някакъв начин, те ще бъдат използвани срещу вас. Ще направят всичко, което можете и дори което не можете да си представите. Една жена сподели с мен, че новият й приятел намирал бележки по стъклата на колата им от бившия й приятел, на които пишело каква „курва“ и „пачавра“ била тя.

Жени, обвързани с такива мъже, може и да си мислят, че „той ще се оправи“ или че „този път ще е за последно“, или пък „аз ще го променя“.^[3] Това е невъзможно и тези индивиди няма да се променят. Една полицайка, която познавам, ми каза, че й отнело 3 години да се раздели с такъв човек, който от време на време я пребивал. Дори и тази обучена професионалистка, работеща в силите на реда, се оказала в емоционален капан, срамувала се да потърси помощ и позволила с нея да разполага човек, когото смятала, че ще промени. Не успяла. Това може да се случи на всеки, и, отново повтарям, нещата никога не се оправят, ако нестабилната личност не положи героични усилия да се промени — а това рядко се случва.

Ако имате деца и се срещате с такава личност, може да излагате на риск или на физическа опасност не само себе си, а и децата си. Говоря от опита си в силите на реда и ви казвам, че самата природа на емоционално нестабилните личности поставя децата, особено ако не са техни, в голяма опасност от психически или физически травми.

По-рано споменах за жена, чиято майка я биела с готварска шпатула. След побоите майка й казвала неща от рода на: „Виждаш ли какво ме накара да направя? Сега ела тук и ме прегърни“. Това за съжаление не е първият случай, в който съм чувал за такъв вид патология. В отговор на книгите и статиите ми пораснали деца от цял свят са ми писали, за да ми разкажат как майките им използвали някой кухненски прибор, метла или стар колан, с които ги биели за най-малките провинения и после очаквали от детето да успокои насилницата си. Не е нужно да сте психолог, за да разберете колко е травмиращо това.

Ако децата изразят чувствата си, че са наранени или разтревожени, родителят може да отхвърли това с думите: „О, я стига, не беше чак толкова зле“ или „Стегни се, ще го преживееш“. Ако децата помолят за прегръдка или внимание, този обсебен от собствената си личност родител може да каже: „Не, докато не престанеш да бъдеш такъв/ такава“ или „Не виждаш ли, че съм зает/а?“. Този отговор оставя огромна празнина у децата, която те, изглежда, никога не преодоляват. По този начин емоционалната нестабилност на такъв родител се предава и на следващите поколения.

Децата на тези личности израстват психически увредени. Житейските уроци, които научават, ме натъжават много само докато пиша за тях: потискай емоциите си, пренебрегвай нуждите си, очаквай да бъдеш нараняван, никога не казвай „не“, не размътвай водата, ти нямаш значение, но най-вече си длъжен да успокояваш мен. Те се научават да бъдат потайни, да крият чувствата си или пък се държат зле, за да предизвикат някаква реакция, или се научават да лъжат, експериментират с наркотици или безразсъдно се впускат в търсене някой да им обърне внимание. Може да станат насилници, следвайки принципа „удари пръв, преди да те ударят“, който са усвоили така добре от нестабилния си родител. И винаги са нащрек като стражи — научени са от ранна възраст да бъдат едновременно боязливи и свръхбдителни, тъй като никога не знаят в какво настроение ще е родителят им или как ще реагира. Това е много лош начин да пораснеш.

Представете си какво е усещането да откриеш, че децата в други семейства са обичани, докато теб просто те търпят или те тормозят. И не е изненадващо, когато порасналите деца на емоционално нестабилни личности ми пишат, че се разкъсват между желанието си родителят им да е мъртъв и ужаса, че това може да се случи, тъй като ще им се наложи да вземат решение дали да отидат на погребението му и да се преструват, че ги е грижа, без всъщност да е така. Както наскоро ми каза една жена: „Всичко, което исках, е да бъда обичана. Толкова ли е трудно? Нямате представа какво е да не сте обичан от майка си. Ще си отдъхна, когато тя умре“.

Ако другият родител на децата ви е такъв, носите отговорността да се опитате да им осигурите безопасност и облекчение. За съжаление според моя опит повечето родители не успяват да се задействат, защото не искат да посрещнат вулканичната реакция на емоционално нестабилния родител. Това е ужасна услуга за едно невинно безпомощно дете. Ако не ви е възможно да сложите край на връзката и да получите попечителство над детето, направете всичко по силите си, за да установите граници, за да защитите детето и да му предложите възможност да си поеме въздух (например да му дадете шанс да прави нещата, които обича — училищни дейности, хобита, извънучилищни спортове, четене, музика, рисуване и т.н.), за да го държите далеч от отровния родител. Но трябва да бъда честен с вас, може би по-честен, отколкото би бил един психолог. Дългосрочните перспективи са мрачни. Защитете детето си и се спасявайте, моля ви — заради него и заради себе си.