Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (14) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Сблъсъкът с нарцистичната личност

Независимо дали ви забиват нож в гърба при повишение, злепоставят ви на събрание или се блъскат на опашката на летището, тези хора не ги е грижа дали ви причиняват неудобство, застрашават ви или ви вбесяват в желанието си да се погрижат за личността, която поставят на първо място — себе си.

Всеки път, когато чуя за шеф, мениджър, треньор, учител или колега, който срязва, навиква, крещи, хвърля предмети или тормози другите, знам, че си имаме работа с нарцистична личност. Няма никакво извинение за такова поведение и всяка организация, която държи такъв човек наоколо, заслужава порицание. Възрастни хора, които се държат като деца, нанасят сериозни поражения в света на порасналите, и колкото по-голяма е властта им, толкова по-голяма разруха причиняват.

Тъй като нарцистичните личности имат свръхголямо его, имат и свръхраздута представа за това какво им принадлежи. Веднъж в практиката ми във ФБР аз лично разследвах случай с човек, сключил договор с правителството, който работеше с много секретна и поверителна информация и ни помоли за помощ, след като системният администратор беше превзел компютрите на компанията. Преглед на кореспонденцията му с шефовете му през годините разкри как той непрестанно се е хвалел колко е важен: „Аз направих“ това или „Аз направих“ онова. Той често повтаряше и дори настояваше как това били „неговите системи“, „неговата мрежа“, „неговите кодове“, „неговите протоколи“. Те, разбира се, не бяха негови — той беше служител, но нарцисизмът му прозираше в писмата му. В крайна сметка се наложи да влязат външни експерти след работно време, за да установят контрол върху системата. И точно това е проблемът с нарцистичните служители. Може да става дума за вашата компания, вашите активи, вашата работа, но те не виждат нещата по този начин. Те смятат, че тя принадлежи на тях и поемат рискове за ваша сметка. Накрая ние сме тези, които плащат сметката за невъздържаността на нарцистичните личности, която често ни струва много във физическо, психологическо или финансово отношение.

Нарцисизмът не е свързан само с чувство за собственост — той може да ескалира и в насилие, за което твърде често не се докладва. Добър пример за това е шеф, който хвърля неща по вас, сграбчва ви за рамото или (както при един случай, за който ми разказаха на конференция) блокира вратата с тялото си и изблъсква служителя обратно в стаята. Обезпокояващото е, че служителят никога не съобщил за това на организацията си. Това не бил първият такъв случай, нито последният — шефът е постъпвал така и с други, но по думите на този служител „бяхме свикнали с този грубиян“.

За съжаление хората често не се замислят или игнорират тези и други видове насилническо поведение, казват си, че „не е толкова зле“ или „няма да се повтори“, или просто им е по-лесно да понасят насилника, особено ако им е шеф.

Затова се оставят да бъдат тормозени и тъпкани, замитат проблемите под килима, не споделят добрите си идеи, защото никой не иска да рискува да го унижават, и на ценните служители им идва до гуша и напускат. Понякога дисфункционалността на нарцисистите се окопава толкова дълбоко, че другите ги покриват или започват да смятат, че за това необуздано поведение си има причини, или ги извиняват, защото са „интелигентни“ или „поносими през повечето време“. Не, съжалявам, но не са поносими, защото вие плащате огромна цена заради противното им поведение.

Тези инциденти трябва да се докладват, когато е възможно. Отдел „Човешки ресурси“ без съмнение трябва да бъде уведомен незабавно. Ако по някаква причина не можете или не направите това, тогава го опишете веднага в бележника си, в имейл до някого или дори до вас самите, на мобилен телефон, където и да е — просто запишете какво точно се е случило, какво е било казано, кога и къде. Защо? Защото тези хора не се променят. И ако нещата се влошат и трябва да бъдат разследвани или служителите предприемат действия, е важно да се представи най-точното описание на събитията. Нарцисистите няма да си запишат някъде: „Днес блъснах този и този“ или „Днес нарекох този или онзи еди-как си“. Те не виждат нищо нередно в постъпките си. Но вие трябва да запишете всичко и да го споделите с околните. За повече стратегии как да се справяте с нарцистичните личности вижте Глава 6, „Как да се защитим от опасните личности“.

В края на един семинар за опасните личности, който изнесох във Вирджиния, при мен дойде един високопоставен директор и ме попита имам ли нещо против да се обадя на шефа му, който не успял да дойде на конференцията. Те имали „проблемен служител“ който покривал критериите за опасна личност, и той смяташе, че трябва да поговоря с главния изпълнителен директор. Бях шокиран от телефонния разговор, който проведох с директора на път към летището. Поведението на въпросния служител до такава степен беше излязло от контрол, че застрашаваше платежоспособността на компанията. Директорът ми разказваше една след друга истории за абсолютна злоупотреба с доверието от страна на този служител, от които ми се сви стомаха — той изложил на риск лична информация за клиентите, информация за клиентски кредитни карти и кредитни карти на колегите си, изключително важни стратегически данни за плановете на компанията и т.н. И сякаш това не било достатъчно, ами на практика почти изнудвал изпълнителния директор, както и други директори, заплашвайки да използва тази информация, ако не получи своето.

Изпълнителният директор беше опитал всичко, за да усмири този човек и да работи в рамките на протоколите на отдел „Човешки ресурси“ но не стигнали доникъде. Всъщност опитите им да му протегнат ръка давали още повече сила на нарцисиста. Изпълнителният директор се беше поболял до такава степен, че посещаваше личния си лекар и психолог, за да се справи с тревогата, която този служител му причиняваше. Нарцистичният служител, разбира се, си беше съвсем добре.

Изпълнителният директор ми каза, че това продължава от 18 месеца. Попитах го: „Той е ваш служител, тормози всички, отнема спокойствието ви, разболява ви и си играе с лична и поверителна информация на компанията ви, нали така?“.

— Да — отговори изпълнителният директор.

— Защо тогава го държите на работа? — попитах аз.

— Защото предположих, че нещата ще се оправят.

Това е обичаен отговор от страна на хората, които не разбират същността на нарцистичната личност. Те невинно, но и невежо смятат, че нещата ще се оправят. Това няма да се случи.

Директори са ми казвали, че са се отказвали от бизнес сделки, защото отсрещната страна е била толкова токсична, толкова нарцистична, че те и екипът им не могли да понесат да се намират в едно помещение и дори да разговарят по телефона. Всеки път си мислели, че нещата ще се оправят, но това не се случвало. Всъщност съм чувал истории, при които нещата са се влошавали дотам, че някои хора са се разболявали физически от общуването си с тези индивиди. Както ми каза собственикът на една компания за доставки след една такава случка: „Джо, няма сделка, която да си струва най-добрите ми хора да се разболеят и аз да се тревожа през цялото време дали мога да вярвам на този човек. Оттеглих се и се радвам, че го направих“.

Нарцисистите могат да достигнат до високи нива в йерархията на професии, свързани с много власт или с голямо доверие, където престъпленията и злоупотребите с власт могат да имат опустошителни последици. Когато си имате работа с полицай, който лъже, мами и краде; с лекар, който смята, че може да си играе с живота и смъртта; с треньор, който злоупотребява с доверчиви деца, потенциалът за нанасяне на вреда нараства експоненциално.

Например Рита Кръндуел, финансов инспектор и ковчежник на Диксън, Илинойс, която през 2012 г. се призна за виновна в присвояване на 53 милиона долара за период от 22 години. Това е невероятна сума, която тя твърди, че донякъде използвала за финансиране на интереса си към една американска порода състезателни коне.^[1] Авторитетната й позиция като финансов инспектор на града й давала безпрепятствен достъп до градските фондове, които тя използвала като лична чекова книжка.

През цялото време чуваме за корупция: сред правителствените чиновници, но нарцистичната личност може да се крие навсякъде. Всеки, който се присъединява към религиозна секта, оглавявана от нарцистична личност, може да е сигурен, че ще води живот, при който ще величае водача за сметка на последователите. Що се отнася до култовете, никога не съм изучавал такъв, в чиято основа да не е патологично нарцистичен индивид. Джим Джоунс (Джоунстаун, Гаяна), Дейвид Кореш („Клонка Давидова“), Чарлс Менсън, Шоко Асахара („Аум Шинрикьо“), Джоузеф ди Мамбро (Орденът на Храма на Слънцето), Маршал Херф Апълуайт-младши („Вратите на Рая“), Бхагван Шри Раджниш (Движението „Раджниш“) и Уорън Стийд Джефс (водач на полигамна секта и осъден насилник на деца) — всички са били или са пословично нарцистични, нетърпящи критика, проповядващи грандиозни идеи, смятащи, че всичко им е позволено, поставящи себе си над всички останали и над закона. Тези индивиди ще ви продадат мечти, при това на твърде висока цена, и вие ще си платите.

През ноември 1998 г., една година след масовото самоубийство в сектата „Портите на Рая“ в Калифорния и на двадесетата годишнина от масовата смърт в Джоунстаун, Гаяна, малка група от профайлъри на ФБР се събра в Академията на ФБР в Куонтико, Вирджиния, за да разгледа събитията около Джим Джоунс и култа му „Народен храм“. Това беше отрезвяващо преживяване за мен, защото въпреки че през годините бях чел за събитията, това, че видях истински фотографии от местопрестъплението, на които се виждаха подутите тела на деца и бебета, ми даде нов поглед върху престъплението, почитаемия Джим Джоунс и нарцистичната му личност. За тези от вас, които се интересуват, можете да потърсите онлайн виртуалната библиотека на ФБР и да откриете истинския архив от разследването на престъплението, който е с кодово име RYMUR (убийството на конгресмена Лио Райън), FBIHQ номер на файл 89–4286, и да разгледате някои от документите, които видях и аз (http://vault.fbi.gov/jonestown/jonestown/).

Ако прочетете хилядите страници на този онлайн доклад на ФБР или някои от множеството книги, написани за Джим Джоунс и „Народен храм“, ще научите няколко урока:

1. Шокиращ брой хора могат да бъдат накарани да предадат безусловно живота си в ръцете на един индивид.

2. Под религиозната роба една опасна личност може да върши безнаказано какво ли не, при това за дълго време, без външни проверки.

3. Водачите на секти могат да упражняват абсолютен контрол върху живота на последователите си, управлявайки като в тоталитарен режим.

4. Многократно може да бъде използвано психологическо и физическо насилие, за да се възпрат хората, желаещи да напуснат сектата.

5. Опитите на семейството и приятелите, които се тревожат за членовете на сектата, да им помогнат или да ги спасят, ще бъдат постоянно възпрепятствани.

6. Нарцистичните характеристики на личността на водача са очевидни — те са били явни и в думите и писанията на Джоунс, което би трябвало да служи за предупреждение на бъдещите членове.

7. Само шепа от членовете на сектата могат да прозрат истинската същност на водача. Едва малцина видели Джим Джоунс като токсична и опасна нарцистична личност.

8. Веднъж приети и посветили се на водача, последователите на култа не се съпротивляват или пък не желаят да забележат надвисналата опасност или да устоят на внушенията на нарцистичната личност, даже и животът на децата им също да е застрашен.

За нас, профайлърите, проучващи масовата смърт в Джоунстаун, откритията бяха отрезвяващи най-вече защото видяхме изобилни доказателства за това какво можем да очакваме от нарцистичните личности на водачите на секти в миналото (като Чарлс Менсън, Дейвид Кореш, Маршал Херф Апълуайт-младши) и опасността, която представляват за доверчивия вярващ. Нашият кратък анализ разкри следното:

1. Водачите ще продължават да привличат хора, които не желаят или не могат да осъзнаят кога ги манипулират или експлоатират.

2. Култове, от които е трудно да се измъкнеш (поради психически, социален или физически натиск) постигат подчинение на висока психологическа цена, която ще продължите да плащате дори години по-късно.

3. Изолираността на сектата е ключова за нарцистичната личност, за да избегне критики, подигравки или проверки, както и за да контролира сектата.

4. Нарцистичната личност процъфтява на водеща позиция в култа и би направила почти всичко, за да си остане водач, включително да маргинализира или да унищожи тези, които се противопоставят.

5. Нарцистичната личност като водач на секта действа безнаказано в почти всички случаи, което позволява на водача да се ползва с много по-големи привилегии (пътувания, дрехи, луксозни вещи, секс) от членовете на сектата.

6. Нарцистичната личност като водач на секта претендира да знае всички отговори, да познава тайните за по-добър живот и да взема всички решения.

7. Заради конституционните протекции относно религиозните организации и организациите на доброволни начала властите не могат да направят много, за да се намесят в сектите, ако няма категорично нарушение на щатските или федералните закони. В повечето случаи им е трудно да се намесят поради затвореността на сектата, както видяхме от случая с Уорън Джефс от Фундаменталистката църква на „Светиите от последния ден“ в Южна Юта през 2006 г. (секс с непълнолетни момичета). Или за съжаление полицията пристига на място твърде късно, както се случило в Джоунстаун.

Това бяха нашите наблюдения относно култовете, но ако се замислите, много от същите тези характеристики (потайност и изолация, психически и/ или физически тормоз, отслабващ свободната воля, абсолютна власт, концентрирана в ръцете на един човек) могат да се открият и в токсични работни среди или организации, в домове, управлявани от тирани, и дори в някои държави.

Историята е пълна със свидетелства, че патологичният нарцисизъм причинява ужасни страдания. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин и Пол Пот се открояват като примери на водачи с нарцистични характеристики, които са унищожили милиони само заради извънмерното си чувство за величие — вярвали са, че единствено те са наясно с нещата. Точно това — и не само — ще обсъдим в следващите глави.

Но за да ви дам представа как работи нарцистичният ум, ето един пример, който можеше да е смешен, ако не беше толкова трагичен. Невероятният капацитет на Йосиф Сталин да проявява жестокост почти се равнявал на нарцистичната му жажда на признание, която е отразена в множеството официални и почетни титли, с които се окичвал, включително: генералисимус на Съветския съюз, върховен главнокомандващ, секретар на Държавния комитет на отбраната, генерален секретар на Централния комитет на болшевишката комунистическа партия, генерален секретар на Централния комитет на комунистическата партия, председател на Съвета на народните комисари на СССР, корифей (буквално „хоров ръководител“) на науките, Баща на народите и Брилянтен гений на човечеството.

Всичко това трябвало да замаскира скромния му произход като Йосиф Висарионович Джугашвили — плебейско грузинско име, което той по-късно променил на Йосиф Сталин, за да отразява представата му за него самия, буквално като Мъж от стомана (Сталин — „стоманен“ на руски).^[2]

Така действат нарцисистите, дори и произходът им да е скромен.