Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (6) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Моето намерение

Опасните личности е моят опит да споделя с вас това, което знам за хората, които ще ви наранят. Опасните личности са навсякъде около нас. Те може да са ваши съседи, приятели, шефът ви, човекът, с когото ще излезете, съпрузи, роднини или родители. Те може да са обществени водачи или професионалисти, отговарящи за образованието, парите, здравето или безопасността ви — и по тази причина трябва да сте особено бдителни.

Злото, престъпленията и страданията ни връхлитат по много начини и рядко развяват знаме или бият барабана, за да кажат: „Подготви се, идвам!“ Всъщност от собствения си опит като специален агент на ФБР знам, че престъпниците са невероятно добри в това да се промъкнат наблизо, за да могат да се възползват от нас. Денис Рейдър, известен също и като убиеца ВИУ („връзва, измъчва, убива“), е бил току пред очите на всички цели 30 години. Рейдър, който живеел в гр. Парк, Канзас, близо до Уичита, бил ръководител на църковното настоятелство, ловец на кучета и отговорник за спазване на нормативните изисквания в града. Бил също и сериен убиец (с поне 10 жертви), който обичал да връзва, измъчва и убива (оттам и съкращението ВИУ) — нещо, което опазил в тайна от съпругата и децата си, както и от градските служби и църквата в продължение на 3 десетилетия. Дейвид Ръсел Уилямс, награждаван полковник от канадската армия, също имал тайна от съпругата си и от останалите офицери — че е сериен изнасилвач и убиец. А какво да кажем за купищата католически свещеници, които десетилетия наред крият престъпната си злоупотреба с деца?

В такива случаи започваме да се чудим: на кого изобщо можем да вярваме? Как можем да откриваме и да избягваме злото, преди да ни връхлети? В крайна сметка трябва да разчитаме на вродените си способности да предусещаме опасността, на наблюдателността си и на поведението на другите, което ни подсказва, че нещо не е наред.

Понякога единственият човек, който би могъл да забележи ключови неща, които могат да ви спасят, сте вие самите, докато седите до някоя странна или раздразнителна личност на съседното бюро или зад затворената врата на дома си. Спомнете си случая от 2013 г. с Ариел Кастро, който държа в плен, измъчва и изнасилва три момичета в къщата си в продължение на повече от десетилетие (над 3600 дни, представете си само). Едва часове след ареста му съседите вече споделяха с новинарските репортери колко изумени били, тъй като Кастро бил известен като „слънчев човек, който е мил с децата“.^[1] Един от съседите, който живеел през две къщи и познавал Кастро от 22 години, казал: „Чувствам се донякъде виновен. Трябваше да забележа“.^[2]

Какво щеше да бъде, ако тези съседи, роднини или членовете на музикалната група, в която Кастро свирел на китара и пеел, бяха по-наблюдателни? За съжаление повечето хора просто не са мотивирани да се вглеждат по-отблизо. На практика обществото се мръщи на намесата в чужди работи, а и честно казано, повечето хора не знаят за какво трябва да внимават. Тъжно е, че социалната слепота е правило, а не изключение.

Не искам вие да се превърнете в жертва. Не искам да минете през това, на което съм ставал свидетел и което са изстрадали толкова много хора. Искам да живеете щастлив, смислен живот. Но знам, че наоколо има опасни хора, винаги готови да ви тормозят или да ви отнемат нещо, което е ценно за вас. Ако се съмнявате, просто прочетете вестника и ще разберете, че трябва да сте подготвени.

Човек, който се е превърнал в жертва, впоследствие неизменно си задава въпроса: „Как можа да ми се случи това? Защо не забелязах знаците?“. Всички преживяваме такива неща, включително и аз. Всички сме много мъдри със задна дата, но ни е трудно да предвидим отрано възможни бъдещи събития. Никой не ни е казал за какво да внимаваме. Ние — хората, които работим с криминални случаи — знаем, че винаги има личностни черти или поведенчески признаци, които казват на информирания човек: „Тук има проблем, бъди внимателен, пази се или се спасявай“ — но хората или не са ги разпознали, или са избрали да ги игнорират.

Именно тук на помощ идва Опасните личности. Искам да ви помогна да сте подготвени, когато някой се опита да се възползва от вас или да ви нарани. Сигурността ни е наша лична отговорност. Тя не може да бъде прехвърляна на други, а ако се опитаме да го направим, ще останем разочаровани. Полицейските управления са пословично претоварени, психиатричните клиники са препълнени, съдилищата все още оставят твърде много хора да се измъкнат и, както вече споменах, по-голямата част от тези, които причиняват злини, рядко биват заловени. Така че нашата безопасност зависи от нас самите.

Колко хубаво би било да можехме просто да изолираме тези хора от живота си така лесно, както спама или изскачащите съобщения в интернет — с едно щракване. Но не можем. Това означава, че трябва да сме бдителни. Искам да споделя тази информация с вас, защото нямаме на свое разположение експерти по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, към които да се обърнем и да ги попитаме: „Мислиш ли, че той е опасен?“, „Мога ли да й се доверя да гледа детето ми?“, „Да инвестирам ли заедно с него?“, „Да я приема ли за съквартирантка?“, „Този мениджър има ли капацитета да управлява компанията ми?“, „Мога ли да го доведа вкъщи и да му позволя да остане през нощта?“. За тези решения сме отговорни ние, но малцина от нас са подготвени да преценяват другите правилно, за да си отговорят на тези въпроси. Ако не съумеем да си отговорим днес, може да открием тъжния отговор на заглавната страница на утрешния вестник.

Сега можете да възприемете активна роля, за да осигурите безопасността си. Опасните личности ви предоставя експертни съвети по прост и практичен начин, за да можете да поемете контрол над живота си. Искам да ви помогна да се научите как да преценявате другите за опасни черти на характера или личността им, за да намалите вероятността да се възползват от вас емоционално, психически, финансово или физически. Бенджамин Франклин го е казал най-добре: „Инвестицията в знания винаги носи най-добрата лихва“. Мога да добавя само, че инвестицията в този вид знания може да ви спаси живота.