Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (4) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Истината за опасните личности

Всички познаваме мрачните заглавия: самотен убиец влиза в офис сграда, класна стая, лагер или друго място и привидно, без да е провокиран, открива огън с автоматично или друго оръжие и убива или ранява много невинни жертви. И след всеки такъв случай, след като хаосът утихне и жертвите бъдат погребани или превързани (но без съмнение травмирани до живот, както и семействата им), си задаваме един въпрос: „Що за човек би направил такова нещо и можело ли е да се предотврати?“.

Когато се случат подобни жестоки събития, те превземат новините и ни тревожат с месеци (кръвопролитията в Техническия университет във Вирджиния, в гимназията „Кълъмбайн“ и началното училище „Санди Хук“, както и в Осло, Норвегия, са само част от примерите). За съжаление тези ужасяващи масови убийства се случват твърде често. Само в Америка има средно по 18–20 такива годишно.^[1] Случващи се с почти метрономна точност — повече от едно месечно, — тези събития са направо вцепеняващи. „Колко са загиналите този път?“ — се питаме невярващо. Дали са 8, 16, 26 или 77 (както в Ютьоя, Норвегия, на 22 юли 2011 г., убити от ръката на Андерш Беринг Брайвик)?

И все пак, колкото и потресаващи да са тези изблици на насилие, те не дават цялостна представа за това кой превръща в жертви най-голям брой хора. Тъжната истина е, че зад всеки масов убиец има още стотици, които убиват едно дете, един партньор, един съпруг, и тези събития понякога едва достигат до шеста страница на големите вестници. Хаосът, който бушува под обхвата на радара, без да стига до националните новини, е точно този тип престъпност, тормоз и страдание, с които е най-вероятно да се срещнат много от нас.

Опасните личности сред нас ни нараняват зад затворените врати на дома ни, в църквата, в училище и в офиса, често ловувайки под прикритие неподозиращите и доверчивите — и в повечето случаи никой не разбира това, докато не стане твърде късно. Те влизат в заглавията само в редките случаи, когато ги хванат. Те са отговорни за голяма част от почти 15 хиляди убийства, 4.5 милиона случаи на домашно насилие, 2.2 милиона кражби, 354 хиляди обира и над 230 хиляди случая на сексуално насилие, които се случват годишно в САЩ, много от които си остават недокладвани и ненаказани. Или подобно на Бърнард Мейдоф те могат с години да присвояват пари от възрастни хора и дори от приятели (а в неговия случай — в такъв голям мащаб, че беше съсипано икономическото благосъстояние на хиляди хора). Могат да действат необезпокоявани с десетилетия, съсипвайки животи, както в случая с осъдения насилник на деца Джери Сандъски в Пенсилванския щатски университет.^[2]

Спомнете си за онези моменти в живота ви, когато някой е откраднал нещо от вас или се е възползвал от вас по начин, който ви е наранил. Може би домът ви е бил обран или са ви откраднали колата. Може би сте се срещали с човек, който се е оказал отровен, или са ви тормозили в училище или на работа. Може би са ви нападнали, обрали или са злоупотребили с вас сексуално, а вие така и не сте го докладвали или пък, ако сте, нищо не е станало. Край нас се случват много неща, които така и не се докладват, а когато това стане, виновниците рядко отиват в затвора. За 60 години криминолозите вече са разбрали, че по-малко от 1% от престъпниците попадат в затвора за деянията си.

Това е важно за нас, защото повечето от хората, които могат да ни наранят — тези опасни личности — обикновено се изплъзват от официално разследване и пораждат хаос в живота ни, без някога да бъдат заловени — или продължават да действат с години, преди някой да ги спре. И това се отнася само за физическите наранявания. Повечето от хората, които ни нараняват, правят това и в емоционално, психическо или финансово отношение. Те също са опасни личности, защото по свой начин ни излагат на риск.