Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (37) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous Personalities (An FBI Profiler Shows You How to Identify and Protect Yourself from Harmful People), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
Sunshine (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър

Заглавие: Опасните личности

Преводач: Детелина Иванова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: март 2016

Редактор: Хриска Берова

Коректор: Габриела Манова

ISBN: 978-619-152-819-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/667

История

  1. — Добавяне

Не толкова рядко срещани: комбинираните личности

От инструкциите в референтните списъци за опасните личности в предходните глави придобихте важни основни знания за това как да сте нащрек за опасни личности: наблюдавайте въпросните хора и отбелязвайте поведението им, нещата, които казват, как ни карат да се чувстваме, какво знаем за миналото им и какво други хора, които са общували с тях, са преживели и забелязали. Както ще обсъдим в Глава 6, това е частта, в която трябва да вложим истинско старание: обективно да преценим какво ние и другите сме забелязали, търсейки значими индикации, че някой може да е отровна, нестабилна или опасна личност. Това е нашата отговорност и тя е проява едновременно на мъдрост и благоразумие.

Сега нека да надградим върху тази основа и да видим дали информацията, която сме събрали, може да бъде поставена в повече от един от четирите референтни списъка за опасни личности. По този начин ще добием по-добра представа за личностния тип на индивида и потенциала му да причини вреда.

Да си представим например че сме забелязали Хари да говори и да се държи все едно е убеден, че наистина е специален. Тази характеристика потенциално попада в три референтни списъка: за нарцистичната личност, за параноидната личност и за хищника. Но това е само един вид поведение. Затова внимателно продължаваме да събираме информация (Как се отнася този човек с нас? Как ни кара да се чувстваме? Какви специфични поведения наблюдаваме?) и поставяме тези действия или поведения в конкретния референтен списък, за който са приложими.

Нека да кажем, че сме забелязали също и че Хари проявява нужда да контролира другите и има неприятния навик да си отмъщава. Тези допълнителни поведения стесняват още повече вероятностите за личностния му тип и с времето може да забележим преобладаващи черти, които съвпадат с референтния списък на параноидната личност, както и с този на хищника.

Ако чрез достатъчно общуване с него или с помощта на наблюденията си накрая установите, че този измислен Хари има, да кажем, 45 или повече поведенчески характеристики от всеки един от двата референтни списъка за опасни личности, това е много важно. Личност, която събира толкова много точки в референтния списък за параноидни личности и за хищници, може да бъде не просто неприятна, а направо опасна.

Ключът към получаването на по-цялостна картина не е да се опитвате да класифицирате някого още от самото начало, а просто да оставите поведението му да говори само за себе си.

Иначе може да се окажете слепи за важна информация — нещо, което може да се случи дори на професионалистите. Затова, както казах още в началото, ние се фокусираме върху поведението, а не върху статистики или вероятности, и съотнасяме поведението към референтните списъци за опасни личности там, където е приложимо.

Да предположим, че сме срещнали човек, който е чаровен, силно самоуверен и пълен с грандиозни идеи и планове, но е постигнал твърде малко — и бързо решаваме, че той се вписва в категорията на нарцистичните личности. Добре, нека сега се върнем назад и преразгледаме това решение. Той наистина може да притежава тези характеристики, но прибързаното му отнасяне към една-единствена категория може да означава, че ще загубим бдителността си за друга информация — като например внезапното му появяване в града, очевидната липса на трудова биография, която да може да бъде потвърдена, както и на препоръки, непостоянния му начин на живот и липсата на някакви доказуеми доходи — всички тези неща съвпадат с референтния списък за хищника и могат да сочат към личност, която има потенциала да причини сериозни вреди (вж. Глава 4). Точно такъв тип грешки искаме да избегнем. Това пилотите наричат фиксация в целта: те толкова се концентрират върху целта, че пропускат всички останали цели наоколо или пък са толкова съсредоточени върху определена задача, наземен обект или проблем, че се забиват право в някоя планина.

Разбира се, има всякакви видове възможни комбинации между четирите вида опасни личности. Например може да имате човек, който е много интелигентен, но е параноиден и нарцистичен. Вижте например поведението на Джон Макафи (основател на „МакАфи Инк.“, най-голямата компания за антивирусен софтуер в света) в Белиз; човек се чуди да вярва ли на очите си. Това е личност, която се преселва в чужда държава и заявява в интервю, че е почувствал необходимост да разчисти това място, сякаш самите богове са му възложили тази отговорност — това е характерно за нарцисизма. Но той изпитвал също и ирационален страх от националната полиция и от съседите си — това е типично за параноята.[1] Така че тук може да имаме нарцисизъм и параноя, но не можем да сме сигурни, защото нямаме всички факти. Затова събираме информация и я поставяме там, където отговаря на референтните списъци за опасни личности, и добавяме нова информация към всеки списък, щом съберем такава.

Накрая започваме да добиваме представа какъв е този индивид въз основа на поведението му. Може би малко от това, повечко от онова в конкретния момент, като осъзнаваме, че картината може да се променя, защото си имаме работа с характеристики, които съответстват на повече от един личностен тип — в крайна сметка става дума за човешки същества. Един ден те могат да бъдат по-скоро себични и грандомани, а в друг ден да демонстрират предимно характеристиките на хищника. Това прави хората толкова интересни за изучаване: ние въздействаме върху живота и животът въздейства върху нас. Ние никога не оставаме неизменни, същото важи и за опасните личности.

Има ли значение кои личностни характеристики са най-силни? И да, и не — зависи от конкретната личност и нейните характерни черти. Но не забравяйте, че не сме криминални профайлъри или изследователи — ние просто се интересуваме да определим доколко опасна е тази личност наистина. Така че, ако някой събере много точки (над 50) от два или повече референтни списъка за опасни личности, прецизното определяне на това коя патология е по-силно изразена не е особено важно в сравнение с осъзнаването, че е мината критична граница и може да се каже, че има вероятност този човек да се окаже силно токсичен, нестабилен или дори опасен и да представлява заплаха за вас.

Например животът с човек, който е много нестабилен емоционално и е силно параноичен, е изключително труден: той винаги е подозрителен и избухва с ужасяваща регулярност. Не е толкова важно дали избухванията се причиняват от параноята или от нестабилността — по-важно е да осигурите безопасността си.

Една жена, която ще нарека Аманда, ми писа, че съпругът й отначало демонстрирал „малки чудатости“, както ги нарече тя. Понякога избухвал, особено ако е имал лош ден. Според нея с годините неговата нестабилност и параноя се увеличили без никаква конкретна причина. Той станал толкова свръхподозрителен, че претърсвал мобилния й телефон, за да види дали го е използвала, и дори проверявал домашния бележник за съобщения, като надрасквал повърхността му с молив, за да види какви бележки е писала. Накрая станал „нетърпим“, особено когато агресията му към нея ескалирала от бутане през блъскане и шамари до душене. Да, душене.

Така че каква е била преобладаващата характеристика тук — емоционалната нестабилност или параноята? Това е интригуващ въпрос, който би бил интересен за някой изследовател или терапевт. Но мога да ви кажа едно: Аманда не се интересувала от това, нито пък аз — а не би трябвало и вас да ви интересува. Не живеем в лаборатория, където можем безопасно да експериментираме, спокойно да обсъждаме или да определяме с абсолютна точност. Живеем в свят, където семейното насилие е широко разпространено, изчезват деца, които биват изнасилвани или убивани, личната безопасност е проблем, времето е от решаващо значение и трябва да вземаме решенията си бързо, на момента, основавайки се на малкото информация, с която разполагаме. Всъщност е нужно да сме точни, без да сме абсолютно прецизни. Ако трябва да чакаме да бъдем абсолютно прецизни, може да се окаже твърде късно (както ще видите по-нататък в тази глава от случилото се с жена на име Сюзън Пауъл).

Точно както Аманда трябвало да се справи с настоящата си реалност, изпълнена с насилие, и, както го описа тя, „безумието“ на непосредствената си ситуация, така и ние трябва да се справяме със собствената си реалност. Целта на Аманда била да оцелее, а не да се занимава с измерване, точно определяне и експерименти. Непосредствената й грижа не била „Дали съпругът ми е 80% такъв и 20% онакъв?“. Оставете подобни анализи на другите, ако им се занимава с тях. Най-важният въпрос за вас, както и за нея, е: „В опасност ли съм?“. Това е единствената цел на тази книга и начинът, по който референтните списъци за опасни личности ще ви помогнат.

Докато извършвате нужните наблюдения, помнете, че всички тези личностни типове покриват широк спектър, който варира от светло до тъмно, от ниско до високо, от дразнещо до невъзможно, от трудно до нетърпимо и дори опасно — и че тяхното място в този спектър може да се променя в зависимост от обстоятелствата, стресиращите житейски фактори, възможностите или настроенията. Един от начините да осмислите това е да си представите радио. Ако го пуснете тихо, музиката ще бъде почти недоловима. Усилете леко и ще чувате музиката по-ясно. Усилете много и става дразнещо; още повече — и става болезнено и почти непоносимо за ушите ви. Усилете максимално и може да увредите тъпанчето си — което на практика е опасно. Това е един от начините да прецените тези опасни личности: колко е силна музиката в момента? Тиха, едва загатната? Средно силна, която ни притеснява или дразни? Или е усилена до такава степен, че е опасна за благосъстоянието ни и представлява риск за здравето ни?

Но за да чуете нещо, ще трябва да се настроите. Нека да повторим: повечето хора, които са токсични или опасни, най-често си остават незасечени от радара — имат ограничени или никакви контакти с полицията и още по-малки с психолозите и психиатрите. Обикновено приятелите и семейството им, които не разполагат с информация как да откриват опасни личности, си нямат и представа, не знаят за какво да внимават или са пристрастни в тяхна полза. Например, когато го попитали, един приятел на Тимъти Маквей казал: „Ако изключим случилото се в Оклахома, Тим е добър човек“.[2] Това казва всичко. Има хора, които отказват да видят това, което е пред очите им, или са толкова пристрастни, че са слепи за действителността. Опасните личности просто процъфтяват в такава среда. И накрая, има две истини, които трябва да имате предвид за всички опасни личности: първо — че виждаме само това, което сме подготвени да видим, и второ — че повечето хора прикриват истинската си същност.

От заниманията си с криминално и поведенческо профилиране по въпроси на националната сигурност към ФБР знам, че личностните профили може да са трудни за изучаване, особено когато си имаме работа с някой, който представлява сложна смесица от два или повече личностни типа. Тук референтните списъци за опасните личности ще ви бъдат по-полезни и ще ви помогнат да откриете кои черти се открояват и към кой личностен тип спадат, за да можете да разберете по-прецизно с кого наистина си имате работа.

Бележки

[1] Davis. „Dangerous“. McGinnes. „Millionaire on the Run“.

[2] Will. „With a Happy Eye but…“, p. 57.