Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (12) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Тяхното влияние върху вас

Отначало може да е трудно да различите нарцисистите, защото те могат да бъдат интелигентни, привлекателни и интересни, дори да излъчват ореол на всемогъщество. Могат да бъдат много очарователни за тези, които им помагат, но в крайна сметка показват истинската си същност.

Понякога ще станете свидетели на открити прояви на арогантност, надменност или грандомания, които да ви позволят да прозрете под повърхността им и да ви накарат да усетите, че нещо не е наред. Друг път може да бъдат резервирани, снизходителни и дръпнати, което да остави у вас неприятно чувство. Понякога оттеглят привързаността си или отказват да помогнат или да изпълнят задълженията си. Каквото и да направят, резултатът е винаги един и същ — оставят ви с неприятно чувство, неудовлетворени или изтормозени.

Нарцисистите могат да бъдат също и изтънчено жестоки. Умишлено ще пропуснат да признаят някое ваше постижение или ще пренебрегнат болката или страданието, което преживявате. Със своето нарочно безразличие ви оставят сами с триумфа или страданието ви — просто отказват да проявят дори капчица интерес. Ако го направят, вие ще се почувствате добре, а нарцистичната личност не желае това.

Тъй като способността им за съчувствие е толкова ограничена, те сякаш са „половин човек“, търсещи някой, който да ги допълни. Но когато открият такъв човек, нещата тръгват надолу, защото никой не може наистина да направи нарцисиста щастлив. А те самите наистина не са способни да направят друг човек щастлив. Ако смятате, че можете да накарате отношенията с нарцисист да проработят, ще платите огромна цена в емоционално, психическо, а дори и във физическо отношение.

Именно такова е и основното им влияние върху вас: те ви изтощават. Нарцистичните личности виждат нуждите и желанията ви само като разсейващи фактори или като пречка пред техните собствени. Ако имате неприятности, чувствате се нещастни, отчаяни или стресирани, това не е тяхна грижа. Но ако не получат каквото искат, виждате реакцията им — подбелват очи, демонстрират презрение, цупят се, стават нетърпеливи, сприхави и намусени, мърморят или просто си тръгват. Приличат на деца в тяло на възрастни.

Понякога незабавно усещаме болката, когато се намираме край някой нарцисист; друг път тя се чувства като пробождане с кама няколко секунди по-късно („Наистина ли току-що видях/ чух това?“). Може да се събудите внезапно в 2 ч. сутринта, когато подсъзнанието ви се намеси и ви обърне внимание върху нещо травмиращо, което са направили или за което са излъгали. Или пък поведението им ви оставя с чувството, че нещо не е съвсем наред. В такива моменти някои хора се чувстват объркани или физически им прилошава. Някои се разболяват или изпадат в стрес. Разни хора са ми казвали: „Когато ми се налага да се занимавам с този човек, не закусвам, защото имам чувството, че ще повърна“.

Ако и вие изпитвате тези неприятни усещания, обърнете им внимание. Много от нас са научени да „прощават и да забравят“ особено по отношение на семейството и приятелите. Нарцистичната личност разчита, че ще постъпите точно така. Защото когато ви нарани отново и вие просто стоите изумени, онемели или победени, нарцисистът е в еуфория, чувства се по-висш от вас и е доволен. Тези емоционални атаки ще ви изтощят, докато се превърнете в глина в ръцете на нарцисиста, може да ви се наложи да си вземете болничен, както много хора правят просто за да се възстановите.

Патологичният нарцисизъм може да стигне до крайности, при които законите често ни предават. Една жена дойде във ФБР, за да поиска съдействие за домашен проблем. За съжаление не можехме да направим много, освен да я насочим към социалните служби. Тя с години се оплакваше, че съпругът й карал нея и децата им да седят на пода, когато свиквал семейни събрания, за да порицае семейството за това или онова. Да, той седял на стола си като на трон, а тя и децата трябвало да седят на пода, за да понасят мъмренето или да бъдат накарани да признаят грешките си.

Накрая тя успя да отърве себе си и децата си, но с цената на огромни разходи и не преди тя и малките да бяха понесли сериозни психически травми. Ето един случай на нарцистична личност, която искаше да унижава семейството си, за да се чувства по-висш от тях. Полицейските управления в страната и в целия свят се срещат с такива случаи всеки ден — подробностите са различни, но намерението е същото — възвеличаването на един за сметка на останалите.

Дори когато не ви унижават вербално, нарцисистите се държат просто отвратително. Клер ми разказа за мениджъра си: „Минаваше край бюрото ми и буквално стоварваше работата с намръщена физиономия. Папките се разпиляваха, кафето се разливаше. Не го интересуваше какво друго правя или че бюрото ми не му е сметище. Не мога да ти кажа колко много хора е разплаквал. Разплаквал! Що за човек би се държал така?“.

Всеки път, когато чуя за жена или дете, които редовно биват унижавани на публично място, бити или подложени на някаква форма на домашно насилие, първата мисъл, която ми идва на ум, е, че в този дом има нарцисист, който унижава партньора или децата си и надценява себе си до степен, при която може да удари шамар, да блъсне или да пребие член на семейството.

Случаят с Хеда Нъсбаум и 6-годишната Елизабет Стайнбърг-Лиза, която живеела със сем. Нъсбаум, е пример за това какво представлява животът с нарцисист, който безнаказано упражнява насилие зад затворените врати на дома си.^[1] Нъсбаум — редактор на книги по времето, когато срещнала адвоката Джоуъл Стайнбърг през 1975 г. — според свидетели отначало смятала Стайнбърг за „божествен“ и се подчинявала на указанията му как да напредне в бизнеса, но животът и със Стайнбърг бил всичко друго, но не и божествен. Той редовно я критикувал и я унижавал дотам, че я карал да лази по пода като животно. Биел я почти ежедневно, при това така, че обезобразил лицето й. През 1987 г. в пристъп на гняв той си го изкарал на Лиза и я убил. Това е трагичен пример как хората, които общуват с нарцистични личности, с времето стават покорни и инертни. За прокурорите било видно, че самата Хеда била толкова жестоко изтормозена от Стайнбърг, че не могла да се вдигне да защити невинно дете, нито да потърси медицинска помощ за Лиза. Тя била въплъщение на т.нар. синдром на тормозената съпруга. Повече от 30 години по-късно споменът за случилото се с Хеда и Лиза все още е болезнен.

Не всеки, който общува с нарцистична личност, ще пострада като Хеда и Лиза. Но помнете едно — всеки човек, общувал с нарцисист, с когото някога съм разговарял, е казвал едно и също: по един или друг начин, в една или друга степен, те са били възпрепятствани да живеят добре и да разгърнат потенциала си. Как са се чувствали ли? Според собствените им думи: „малък“, „незначителен“, „нисш“. Толкова по въпроса…