Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (38) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

„Наоколо има врагове, но аз съм подготвен“: параноик + нарцисист

Да започнем с миналия век, тъй като това беше векът на масмедиите, които ни дават по-добра представа за историческите фигури от който и да било друг период. Първата личност, която изпъква, би трябвало да е Йосиф Сталин. Сталин нарцистично жадувал за власт и възхищение (в Глава 1 научихте многото титли, които си приписвал, някои от които граничещи с абсурда) и нарекъл цели градове на свое име. Но в добавка към нарцистичността си, Сталин имал и по-тъмна страна, управлявана от параноята, като и двете патологии били в най-екстремния, най-опасен край на спектъра, което го правело силно токсичен и опасен.^[1]

Предвид неговия тоталитарен контрол над народа му, над службите за сигурност и военните, последиците от тази комбинация били епични. Представете си да убиете всяко човешко същество, което живее в Калифорния. Именно това до голяма степен постигнал той, убивайки над 30 млн. души — точният им брой е неизвестен.^[2] Неговата свръхподозрителност го накарала да пресели цели популации, особено малцинствата, на които нямал доверие. Освен това избил около 1/4 от висшите си военни кадри след Първата световна война, защото не им вярвал — сляп, самоубийствен ход, който поставил в опасност всички руски граждани, когато избухнала Втората световна война и уменията на тези хора били най-необходими.

Дали Сталин е някаква ужасяваща рядкост? Всъщност не. Адолф Хитлер (избил над 5 млн. души) също бил патологично нарцистичен и параноичен. Такъв бил и Пол Пот в Камбоджа, известен с „полетата на смъртта“ и насилствения труд (убил е над 1.2 млн. души).

Или пък нека да си поговорим за съвременната история: какво да кажем за Слободан Милошевич през 90-те години на миналия век и ксенофобските му възгледи за етническите малцинства, особено за мюсюлманите и хърватите? Или пък за Ратко Младич, наричан още Босненския касапин, обвинен от Международния наказателен съд за бивша Югославия за етническото прочистване на над 7 500 босненски мюсюлмани — мъже и момчета, в Сребреница през 1995 г.? Общото между всички тези индивиди е, че са били едновременно нарцистични (имали генерални, насилствени решения за проблемите) и параноидни (виждали врагове навсякъде). Това ги правело много опасни. Но те също така имали достъп до силите за сигурност и военните, което представлява най-деструктивната комбинация от всички: опасна личност с неограничена власт.

Налице е и Андерш Беринг Брайвик, отговорен за взривяването на бомба в правителствена сграда в Осло, Норвегия, на 22 юли 2011 г., която убила 8 души, последвана от масов разстрел на 69 тийнейджъри. Както установил съдът, той също бил нарцистичен и параноичен. Виждал себе си като единствения човек, способен да спаси страната си (нарцисизъм) от чужденците и мюсюлманите (параноя), затова убил невинните — в знак на протест.^[3] Брайвик демонстрирал, че човек може да нанесе много вреди, дори и без да разполага с армия, ако е нарцистична и параноична личност и има достъп до самоделни експлозиви или мощни оръжия.

За съжаление сме виждали този личностен тип и преди: хора, които са дребни играчи на житейската сцена, но искат да оставят името си в историята. Тяхното високо мнение за себе си, съчетано с параноята им, ги води до крайности — но ако никой не ги слуша или бъдат отхвърлени, търсят начини да направят себе си или каузата си известни, точно като Брайвик.

Те стават големи играчи, може би дори на световната сцена, по най-бързия познат начин — чрез насилие. Дълго преди Брайвик да шокира Норвегия, един друг много упорит, непреклонен и труден индивид с всички белези на параноя и нарцисизъм, които описахме, си създал име. Първо се опитал да направи това през април 1963 г., като се опитал да убие генерал-майор Едуин Уокър — човекът, който се съревновавал с Джон Конъли за губернатор на Тексас предходната година, докато Уокър четял в дома си в Далас. Опитът се провалил (той само леко ранил Уокър), но следващата възможност щяла да се увенчае с успех. Това вече щяла да е висшата лига, в която винаги е искал да бъде, както неведнъж бил казвал на съпругата си.^[4] Следващата му цел, за щастие, щяла (според публикувания в местните вестници маршрут) да премине покрай работното му място на 22 ноември 1963 г. в открита лимузина. Коя била целта му? Джон Ф. Кенеди, президентът на Съединените щати. А как се казвал? Лий Харви Осуалд — човек, който притежавал всички черти на параноидната личност, както и тези на нарцистичната, при това в изобилие.

За повечето от нас опасността от комбинацията между нарцистична и параноидна личност е особено сериозна, когато този човек се самоизолира. Многократно сме виждали, че когато тези индивиди се самоизолират, не остава външен коректив, който да смекчи странните им идеи. В изолация те могат да се фиксират върху конкретно нещо или върху раните, които смятат, че са им нанесени, киснейки се в маринатата на своите страсти, омраза и страхове. За нещастие траекторията им обикновено е една и съща: насилие срещу хората, чийто живот обезценяват или от които се страхуват.^[5]

Например, когато кандидатурата на Тимъти Маквей за зелена барета била отхвърлена и бил уволнен от армията на САЩ, той взел решение да се самоизолира в Аризона, за да може да фокусира омразата си върху федералното правителство. По време на тази изолация той планирал поставянето на взрив във федералната сграда „Алфред П. Мъра“ в Оклахома. Десетилетия по-рано Тиодор Качински („Юнабомбър“), нарцистичен и параноиден като Маквей, по подобен начин се оттеглил в отдалечена хижа в Монтана, където допълнително рафинирал омразата си към технологиите и където можел да изработи бомбите си, които в крайна сметка убили трима души и ранили 23.^[6]

„Внимавай в картинката, докато правя каквото си искам“: нарцисист + хищник

През 2003 г. Държавният департамент на САЩ ме помоли да помогна на правителството на Колумбия да създаде своя първи отдел за криминално профилиране. Беше чест да подпомогна това начинание и днес Unidad Especial de Comportamiento Criminal de Colombia продължава да е много активен в разрешаването на най-бруталните криминални случаи в страната. Един от първите случаи, които ме помолиха да анализирам, беше този на Луис Алфредо Гаравито Кубийос, известен като Колумбийския касапин. Повечето американци никога не са чували за Гаравито Кубийос, но той е най-масовият убиец в това полукълбо и е убил над 240 деца за период от 7 години (бяха намерени тленните останки на 140 — той не си спомняше къде е заровил останалите).

Когато седнахме да анализираме случая, нещо в начина, по който изглеждаше той на една конкретна снимка, привлече вниманието ми. Моят колега от колумбийското правителство Луис Алфонсо Фореро-Пара, изключителен полицай и психолог, който сега ръководи Колумбийския отдел за криминално профилиране, забеляза, че се спрях на тази снимка. „Виждаш ли изражението на нарцистично ликуване, изписано на лицето му? — попитах го. — Тъкмо са го арестували, а като че ли се наслаждава на вниманието, което медиите му оказват.“

„Интересно е, че казваш това — отговори д-р Фореро-Пара. — Докато го водеха към затвора, той попита: «Как изглежда косата ми?».“ Понякога хищниците са осезаемо нарцистични. Това беше един от тези случаи.

Наистина, често виждаме някои от чертите на хищника в комбинация с тези на нарцисиста. Бърнард Мейдоф, организатор и архитект на най-голямата финансова измама в историята на САЩ, който се възползвал дори от собственото си семейство и приятели, явно притежава много от чертите на нарцисиста, чието поведение говори: „Мога да направя всичко, с всички средства, без задръжки“, и на хищника, чието поведение говори: „Ще се възползвам от когото мога, когато мога, без угризения“. Грандиозният мащаб на плана, дързостта на прилагането му, безразличието и готовността да навреди на другите — всичко това говори много за тази многопластова опасна личност.^[7]

Според много експерти точно този агресивен нарцисизъм е в сърцевината на социалното хищничество — с други думи, за да можете да се отнасяте като безмилостен хищник към другите, трябва да можете да надценявате себе си и да подценявате тях.^[8] В това има логика. За да бъде Тед Бънди, човек трябва да е с огромно чувство за величие и отявлена способност да подценява другите, без никакви угризения на съвестта. Затова когато видим хищник с преобладаващи нарцистични черти можем да кажем, че си имаме работа с изключително опасен индивид — тема, която ще обсъдим по-подробно в Глава 6 — как да се защитим от опасните личности.

Подобно на Тед Бънди, Чарлс Менсън също отговарял на критериите за нарцисист и хищник. От ранна възраст Менсън бил дребен престъпник, обирджия, крадец, сексуален хищник и лъжец, който обичал да манипулира другите.^[9] Той смятал себе си за даровит музикант (какъвто не бил) и водач на култ, но истинската му дарба била да упражнява богоподобен контрол (нарцисизъм) над другите, възползвайки се от тях и принуждавайки ги да извършват престъпления заради него (хищник).^[10] Той бил признат за виновен в заговор за убийствата на Шарън Тейт и Лено и Розмари Ла Бианка заедно с техните придружители, които били извършени по негови инструкции от членове на сектата му. За щастие, 40 години по-късно той си остава зад решетките — доказателство колко е опасен. Ако някога поставите под въпрос опасността, която представлява нарцистичният хищник, прочетете „Helter Skelter“ от Винсънт Булиози или „Manson“ от Джеф Гуин; тогава ще разберете.