Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (31) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Без емпатия, без угризения, без съвест

Изгледайте видеозапис на Денис Рейдър, серийният убиец ВИУ („връзва, измъчва, убива“), и чуйте как говори за начина, по който е убивал жертвите си. Ще забележите нещо, което психолозите наричат „плосък афект“. Този студен, неемоционален начин на говорене и изразяване се наблюдава при някои хищници, дори когато разказват за ужасните си престъпления.

Хищниците не чувстват нормални емоции. Те не разбират страданието на другите. Емпатията им е непозната. Техните емоции обикновено са повърхностни или изкуствени и себични. Както показва примерът с Джулиън, те могат да превърнат в жертви хората, които ги обичат, защитават ги и са щедри с тях. Нашето незнание или нещастие е възможност за тях. Някой нещастен разведен човек или скърбяща вдовица са чудесна плячка. Някое доверчиво или неглижирано дете е секс играчка, която може да бъде примамена с храна и дрънкулки. Туристите и имигрантите са лесна мишена за кражба или откуп. Всеки, който е наивен или се намира в затруднение, все едно носи надпис „Възползвай се от мен“. Някое природно бедствие е извинение да се направят фалшиви сайтове за дарения. Списъкът е безкраен.

Тези личности могат да различават правилно от неправилно и знаят кое е зло, но го вършат въпреки всичко. Ето един пример: австриецът Йозеф Фрицъл затворил 18-годишната си дъщеря в мазето си, където я превърнал в затворничка за 24 години, изнасилил я над 3000 пъти, като тя родила седем деца и той нито веднъж не завел нито нея, нито децата на лекар. Говори се, че е казал на един психиатър: „Аз просто притежавам зла жилка“.^[1] Йозеф Фрицъл знаел, че това, което върши, е лошо и разполагал с над 8 000 дни, за да спре злите си действия.^[2] Просто избрал да не го направи.

Ако хищниците почувстват вина, тя е преходна и не ги възпира, защото те не се учат от страданието, което причиняват — не изпитват разкаяние. За да може човек да почувства вина, той трябва да поеме отговорността за действията си.

Но хищниците живеят, за да се възползват, а не за да поемат отговорност, като предпочитат да обвиняват възпитанието си, лошите си шефове, лошия късмет, порнографията или каквото и когото им попадне, за да се измъкнат — включително и жертвата. Джоди Арайъс обвинила приятеля си, че я принудил да го следи, да му звъни непрестанно, да го намери, да го намушка многократно с нож, да го застреля и почти да му отреже главата. Според нея причината не е в това, че тя е нестабилен, себичен хищник, който не може да се справи с изоставянето. Не, причината би трябвало да е, както често стоят нещата според хищниците, че жертвата е виновна. За щастие съдебните заседатели не се хванали на лъжите й.

Студени, коравосърдечни, пресметливи, контролиращи

Хищниците са студени и безразлични. Затова ги оприличаваме на влечуги и затова по време на съдебните процеси те изглеждат напълно неподатливи на емоции, в ярък контраст със скърбящото семейство на жертвата. Прословутият сериен убиец Хенри Лий Лукас го изрази по следния начин: „Да убиеш някого е като да излезеш навън. Ако искам жертва, просто ще изляза и ще си хвана“. Само хищниците мислят по този начин.

За тях животът е игра на „Я да видим докога ще се измъквам сух от водата?“. Те кроят планове и поведението им е измамно. През 70-те години на XX век Джон Уейн Гейси се занимавал с обществена дейност и се обличал като клоуна Пого, за да забавлява децата от квартала недалеч от Чикаго, но също така хитро примамвал момченца в дома си, за да ги убива садистично — общо 33 деца. Те се молели да ги пощади, а той безсърдечно отнемал живота им.^[3]

Харолд Шипман, обичаният и уважаван доктор в Хайд, Великобритания, когото споменахме по-рано, прикривал хищничеството си с десетилетия — хладнокръвно и невъзмутимо. Заради собствената си финансова облага той безсърдечно убивал тези, които най-много се нуждаели от помощта му. Едва когато твърде много от пациентите му починали, истината излязла наяве; иначе той щял да продължи. Криминалната му дейност не го тревожела ни най-малко — всъщност почти му доставяла удоволствие.

По тази причина хищниците по необходимост живеят чрез пресметливи лъжи. Докато ние използваме думите за да общуваме, те ги използват, за да манипулират, да принуждават и да заговорничат. Знаят изразите, които ще доставят удоволствие, ще убедят, ще съблазнят и ще привлекат така, както майсторът познава инструментите си или музикантът — нотите си. Обещанията никога повече да не лъжат, да не крадат или да не удрят, са празни. Думите им нямат никаква стойност и все пак толкова много хора, дори професионалисти като полицаите и съдиите, се подвеждат по тях, убедени от общоприетата социална етика да им дадат още един шанс. Това е една от причините нивата на рецидивизъм да са толкова високи: хищниците лъжат, за да се измъкнат от затвора, обещавайки да се държат добре и веднага се връщат към престъпленията.

Джак Хенри Абът, който бил зад решетките за фалшификация и за това, че намушкал друг затворник до смърт, се превърнал в любимеца на изтъкнатите писатели, когато написал книга за преживяванията си в затвора („В корема на звяра: писма от затвора“). Той убедил популярния писател Норман Мейлър да се застъпи за по-ранното му освобождаване. Комисията по помилванията била убедена от молбите на Мейлър и се съгласила. Шест седмици след предсрочното му освобождаване Абът намушкал и убил мъж в едно кафене, защото, както заявил по-късно, човекът го бил „зяпал“ прекалено дълго. Всички, които съдействали за по-ранното освобождаване на Абът, били шокирани, че някой, който си служи така майсторски с думите, може и да убива. А не би трябвало да бъдат.

Думите, придружени от мило поведение, могат силно да очароват. Джери Сандъски използвал тази комбинация й вечната си усмивка, за да хваща в капан жертвите си. Но когато вкарвал насила пениса си в ануса на деца (да, точно това правел в действителност този уважаван треньор/ хищник с жертвите си), вършел това със студено безразличие към неприкосновеността на същите тези деца.

Хищниците знаят и думи, с които да заплашват. Само една дума от прословутите мутри Джон Готи или Джеймс Бълджър-младши (Уайти) била достатъчна, за да накара хората да им плащат такса „спокойствие“ или да бъдат убити. Докато работех във ФБР, разпитвах вътрешен човек от бандата и той потвърди, че за да съберат рекета, те просто „си поговорвали“ със собственика на магазина; иначе, „кой знае“, скъпите витрини на магазина можело да са изпотрошени на другия ден. Подобни „безобидни“ разговори не са само част от телевизионните сериали като „Семейство Сопрано“ — те движат цяла индустрия за изнудване за милиони долари.

Дори и от килията си на смъртник Тед Бънди манипулирал следователите, като не разкривал имената на всичките си жертви. Едва часове преди екзекуцията споменал името на още една жертва като тактика за отменяне на смъртната присъда (тя не била отменена; той твърде дълго си бил играл със съдебната система). Името на жертвата, която идентифицирал, било Сю Къртис — младата жена, която споменах във въведението, която беше отвлечена в университета „Бригам Йънг“ докато бях дежурен през онази трагична нощ.

Серийният убиец Клифърд Робърт Олсън-младши манипулирал канадското правителство да му плати 10 000 долара на жертва в замяна на това да посочи имената им и къде ги е заровил. Съпругата му получила 100 000 долара в замяна на неговото съдействие. Той бил достатъчно щедър, за да подхвърли името на единадесетата си жертва безплатно.^[4] Какъв джентълмен.

Един от най-печално известните хищници в историята бил Херман Гьоринг, фелдмаршал и втори по ранг член на нацистката партия. Гьоринг помогнал за създаването на Гестапо и когато не бил зает с бомбардировки над Лондон, крадял произведения на изкуството и друго имущество от евреите, изпращани в лагерите на смъртта. След края на Втората световна война, докато той бил задържан от съюзническите сили и очаквал дело в Нюрнбергския съд за военните си престъпления, многократно манипулирал американците, които го държали в плен. В замяна на разни услуги им давал автографи или се снимал с тях. Най-отвратителното е, че успял да накара най-малко един от американските си пазачи да му даде от личния му багаж шишенце с отрова, което после използвал, за да се самоубие, преди да бъде изпълнена присъдата му (смърт чрез обесване), като така отказал на съда и на милионите жертви дължимата справедливост.^[5]

Но нещата не се заключават само в дърпането на конци и манипулирането на другите. Още по-зле са: за много хищници е важна богоподобната възможност да упражняват власт над другите, което може да е опияняващо. Тед Бънди казвал, че се чувствал всемогъщ заради това, че можел да решава кой да живее и кой да умре. Израил Кейс, който криел „комплекти за убиване“ из цялата страна, пълни с оръжия и инструменти, подпомагащи престъпленията му, и за който властите смятат, че може да е убил поне 11 жертви от Аляска до Върмонт между 2001 и 2012 г., предпочитал да удушава жертвите си с голи ръце, за да може да се наслаждава на страданието им, докато умирали на сантиметри от лицето му, очи в очи, самоопределяйки се като краен арбитър над живота им.^[6]

Но тяхната студенина е най-добре представена от Чарлс Нъг — съществува видеозапис от 80-те, на който може да се види как той измъчва една от жените, които двамата с Ленард Лейк убили в направената от тях тъмница, и й казва: „Може да плачеш и какво ли не, също като останалите, но това няма да ти помогне. Ние сме доста — ха, ха — коравосърдечни, така да се каже“.^[7]

Много импулси, малко задръжки, никакви угризения

Докато тези личности обичат да контролират другите, те самите нямат морал или етични задръжки и може да бъдат импулсивни, да търсят приключения и да поемат рискове. Клайд Честнът Бароу от двойката Бони и Клайд, бил точно такъв: безразсъден търсач на силни усещания, който станал банков обирджия и убиец. Много съвременни банкови обирджии и серийни крадци от магазини демонстрират подобна липса на контрол, както и уличните нападатели. Налице е вълнението от действието, съчетано с привлекателна материална награда, което според един хищник е самата дефиниция за хубав ден.

При много хищници импулсивните действия, изглежда, доминират живота им, дори и когато това означава да изложат себе си или други хора на опасност. Например Нъшоун Уилямс бил осъден за умишлено и нарочно заразяване на поне 13 жени с вируса на ХИВ. Закоравял престъпник, според съдебните власти обвинен и в изнасилване, той умишлено поставял в опасност живота на другите по начин, равносилен на това да опре револвер в главата им и да си играе на руска рулетка.

По подобен начин Антъни Е. Уитфилд според собствения му адвокат бил „пристрастен към метамфетамините секс маниак, който прескачал от жена на жена, получавайки подслон, пари и секс“. Той заразил 17 жени с вируса на ХИВ, преди да го заловят, без извинение или разкаяние — сякаш извън контрол.

Подобно на нарцисистите, хищниците могат да реагират бързо на най-малката провокация или предполагаема обида. Често им липсват каквито и да било задръжки или самоконтрол. В затвора хищниците избягват дори да се поглеждат помежду си, тъй като са съвсем наясно, че само един агресивен поглед в коридора може да е достатъчен, за да избухне свада или да се стигне до смъртоносно отмъщение.

Докато пиша това, си спомням за паметната роля на Джо Пеши като Томи де Вито във филма „Добри момчета“ — избухлив, свръхчувствителен към обиди, безмилостен и безсъвестен. Но такива хора има само във филмите, ще кажете вие. Не, съществуват съвсем истински хора, които са такива. Ричард Ленард Куклински-Ледения имал лош характер и който го обидел, не оцелявал. Затова гангстерите го взели за наемен убиец. След ареста казал на властите, че е загубил броя на хората, които е убил; жертвите му били може би около 200. Първо стрелял, после питал. Действията на хищниците в реалния живот често са по-лоши от представянето им по филмите. В случая Куклински слага в малкия си джоб измисления Томи де Вито.

Хищниците често злоупотребяват с алкохол и други незаконни вещества, което ги прави още по-нестабилни, невъздържани и опасни. Или пък използват алкохол и наркотици, за да притъпят умишлено собствените си задръжки или за да съблазнят жертвите си. Разследвал съм безброй случаи във ФБР за пастроци и дори истински бащи, предлагащи алкохол и наркотици на малолетни момичета, включително на собствените си дъщери, за да ги изнасилят. За Джон Уейн Гейси се знае, че е използвал алкохол, за да направи жертвите си по-покорни, особено точно преди да ги изнасили и да ги убие садистично.

Хищниците често са движени от импулси или казват, че не са могли да се овладеят, но за извършеното от тях няма извинения. Ако изобщо се опитат да си дадат някаква самооценка, ще го направят само за да усъвършенстват хищническите си методи. Никога не очаквайте от тях да се замислят как да се променят към по-добро. Това няма да се случи.

Думи, описващи хищника

Това са нецензурираните думи на жертвите. Забележете колко сходни са някои думи с тези, описващи нарцистичната личност (вж. Глава 1):

— ненормален, насилник, агресивен, безцелен, неморален, животно, антисоциален, арогантен, красноречив, лош, гадняр, лошо момче, варварин, копеле, звяр, измамен, унижаващ, войнствен, объркващ, бандит, черна вдовица, грубиян, измамник, насилник, пресметлив, коравосърдечен, харизматичен, чаровен, лъжец, хитър, студен, хладнокръвен, измамник, омайник, съучастник, надменен, контролиращ, корумпиран, корумпиращ, подлец, зловещ, престъпник, груб, жесток, хитър, опасен, измамен, лъжлив, дегенерат, хулиган, унижаващ, извратен, умопобъркан, разрушителен, дяволски, гадина, притесняващ, неприятен, отвратителен, нечестен, лукав, разрушителен, доминиращ, егоцентричен, наелектризиращ, празен, зъл, експлоататор, подпалвач, измамник, мошеник, гангстер, жиголо, повърхностен, безбожник, грандоман, мошеник, не изпитва вина, прибързан, безсърдечен, идващ от ада, ужасен, враждебен, неморален, самозванец, импулсивен, не се вписва, нетактичен, непоправим, непристоен, безразличен, неверен, нечовешки, безмилостен, луд, ненаситен, нечувствителен, неискрен, напрегнат, интересен, заплашителен, безотговорен, гневлив, дразнещ, убиец, клептоман, крадлив, закононарушител, развратен, пиявица, лъжец, нелюбящ, безскрупулен, злонамерен, манипулативен, подъл, неуловим, омайващ, бандит, чудовище, на настроения, тормозител, нарцистичен, номад, пословичен, отровен, неприятен, странен, паразит, паразитен, педофил, перверзен, придирчив, сводник, играч, обсебващ, хищник, хищнически, раздразнителен, развратен, кукловод, бързак, изнасилвач, рискуващ, обирджия, боклук, груб, разрушителен, садист, садистичен, саркастичен, дивак, плашещ, съблазнител, съблазнителен, егоцентричен, егоист, плитък, променлив, лайно, хлъзгав, невъзмутим, повърхностен, нетактичен, темпераментен, крадлив, търсач на силни усещания, мутра, токсичен, извратен, двуличен, тиранин, безразличен, на който не може да се разчита, безчувствен, необуздан, равнодушен, ненадежден, безскрупулен, бездушен, недостоверен, вандал, противен, отмъстителен, агресивен, избухлив, вулгарен, порочен, див, хитрец.