Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (25) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Тяхното влияние върху вас

Работата в бюро „Жалби“ във ФБР ме научи как параноидните личности постепенно отблъскват всички от себе си, бавно изтощавайки добрата воля, търпението и милосърдието им.

Спомням си едно конкретно посещение на параноиден мъж и съпругата му, защото останах поразен от нейния тъжен вид, приседнала търпеливо до него, докато той редеше тиради за какво ли не, вадеше изрезки от вестници от стара кутия за обувки и сипеше безкрайни обвинения срещу правителството и Обединените нации. Нито аз, нито ФБР можехме да направим нещо за него и за нечуваните му обвинения, затова след около час те си тръгнаха. По-късно същия ден съпругата му се обади от уличен телефон, за да се извини и да ми благодари, че го изслушах. Обясни ми, че е станал такъв след войната във Виетнам и се влошава с годините. Децата им вече не ги навестявали, а фиксацията му върху грешките на правителството била всепоглъщаща и, меко казано, й идвала в повече.

Казах й, че няма нужда да се извинява, и я попитах добре ли е. Отговорът й ме изненада: „Не, не съм добре — каза тя, сдържайки сълзите си. — Той превръща живота ми в ад, но какво бих могла да направя? Нямам изход“. И затвори телефона. Обучението в полицията не ви подготвя за такива неща. Все още виждам как седеше унила срещу мен и търпеливо слушаше поредната тирада.

Това е една от причините, поради които реших да включа параноидната личност в тази книга: защото по-голямата част от вредите, които тя нанася, са психически. Членове на семейството често са ми споделяли, че се чувстват „емоционално разбити“ в резултат от живота си с параноидна личност. Това са силни думи и изводите са много.

Нека сме наясно: параноидната личност ще изсмуче радостта от живота ви. Тези хора ще ви направят напрегнати, тревожни, раздразнителни и нервни. Разбирате ли, вие трябва да възприемате враговете им по същия начин и да се страхувате от тях, иначе те ще решат, че нещо с вас не е наред. Не можете да се отпуснете в присъствието им и ако ви сметнат за нелоялни, ще излеят недоволството и гнева си върху вас. Вашите предпочитания и желания не ги интересуват и вие бързо ще научите, че умът им се движи само по един коловоз или са фиксирани върху едно-единствено нещо.

Няма да сте сами в неспособността си да пробиете бронята им или да установите отношения на доверие, когато тези личности попадат в по-опасния край на спектъра на параноидността. Никой не може — нито семейството, нито терапевтите, нито полицията. Те тръбят за недоволствата си на работа, на почивка, на опашка, на обяд, всеки път, когато съзрат възможност. Разговорите деградират до изобличителни речи. Дори комплиментите могат да възбудят подозрението им — също както когато баща ми каза на г-н П., нашия съсед, че харесва автомобила втора ръка, който г-н П. тъкмо си беше купил; и с това го направи още по-подозрителен към баща ми.

Те могат да ви принудят да промените начина си на живот, карайки ви да се адаптирате постоянно към този отиващ на зле свят, от който се страхуват. Когато вдигнат скандал на работа и ги уволнят, именно вие трябва да работите извънредно, за да вържете домашния бюджет. Когато се държат зле със съседите, вие трябва да оправяте отношенията. Вие трябва да променяте навиците си, за да угодите на параноидните хора, защото те се отдръпват и се изолират и очакват същото от вас. Обратно, в другия край на спектъра те могат да станат трудни за общуване и да спорят непрестанно. Каквото и да става, ще очакват от вас да вярвате в това, в което вярват и те, и да виждате света през тяхната параноидна призма, независимо дали ви харесва или не. Техните врагове трябва да станат и ваши.

В екстремни случаи те принуждават цялото си семейство да се пресели вдън гори, както в случая с бившата зелена барета Ранди Уийвър и съпругата му, които през 1992 г. се заселили с цялото си семейство в построена от тях хижа в Руби Ридж, Айдахо. Тези личности може да търсят пълна изолация, вярвайки, че неизбежно ще настъпи някакво апокалиптично събитие, присъединявайки се към редиците на хората, които се подготвят за някакъв ужасяващ катаклизъм, като често подлагат близките си на лишения и подигравки.

Те може да ви изложат на опасност по причини, които дори не бихте могли да си представите. За мен най-тъжните ситуации са тези, при които параноидните личности решават да се изолират заедно с децата си в някаква секта, както видяхме при хората, последвали Джим Джоунс в лагера му в Гаяна. Подлагането на децата им на мизерията в джунглата, където има опасност от заразяване с денга, и излагането им на брътвежите на един нарцистичен мегаломан не било достатъчно. Финалното действие било да убият собствените си деца и себе си чрез отровена с цианид напитка (18 ноември 1978 г.). 918 души загинали в този ден, защото те самите — или в случая с невинните им деца техните родители — вярвали в нещо.

Подобно на последователите на Джим Джоунс в Гаяна, в опасност се намирали и всички, които имали нещо общо с Дейвид Кореш, оглавяващ сектата „Клонка Давидова“ в Уако, Тексас през 80-те и 90-те години, защото те наистина вярвали, че той е светец, че единствен знаел всички отговори и че апокалипсисът наближавал. Както той, така и Джим Джоунс изисквали сляпо подчинение — всеки, който бил против тях, бил в опасност. Помнете — ако не сте с тях, значи сте против тях.