Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (42) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous Personalities (An FBI Profiler Shows You How to Identify and Protect Yourself from Harmful People), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
Sunshine (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър

Заглавие: Опасните личности

Преводач: Детелина Иванова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: март 2016

Редактор: Хриска Берова

Коректор: Габриела Манова

ISBN: 978-619-152-819-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/667

История

  1. — Добавяне

Да сглобим всичко дотук

Надявам се, че тази глава ви е помогнала да разберете как да използвате референтните списъци в комбинация, за да прецените тези, чието поведение ви озадачава или кара вас или други хора да страдат — независимо дали чувате за това по новините или го изпитвате в живота си.

В обобщение: когато някой притежава чертите на повече от един тип опасна личност, тези комбинирани характеристики се подсилват помежду си, като правят тази личност много по-сложна, по-нестабилна и потенциално по-опасна. Колкото повече точки събират тези индивиди според референтните списъци, толкова по-голяма е тяхната сложност, нестабилност и опасността, която представляват. Дори и някой да събере малко точки от списъка, все пак става въпрос за човек, който ще ви дразни, ядосва, отчайва, плаши или ще отнема силите ви по друг начин — накратко, това е личност, която бихте искали да избегнете, ако цените своето психическо, умствено, емоционално, физическо или финансово благосъстояние.

Докато референтните списъци не могат да предвидят с точност какво би могъл да направи някой, те ви дават представа за траекторията на поведението на дадения човек. Ничие поведение не може да бъде предвидено — всички ние сме твърде сложни за тази цел. Но помнете — най-добрият начин да се предскаже бъдещото поведение е да се вземе предвид миналото. И тъй като опасните личности имат дефекти в характера, както и в личността си, най-вероятно те няма да предприемат стъпки за самоусъвършенстването си. Затова траекторията на поведението им е вероятно да си остане същата или да се влоши в зависимост от обстоятелствата.

Ако референтните списъци не са ви подръка и трябва да прецените някого бързо, задайте си следните пет въпроса:

► Този човек оказва ли ми негативно влияние в емоционално отношение?

► Върши ли неща, които са незаконни, хаотични, неетични или противоречат на обществените норми?

► Върши ли неща, които имат експлоататорски или манипулативен характер?

► Върши ли опасни неща?

► Действа ли импулсивно и безконтролно или пък показва нежелание да отложи удовлетворението си?

На колкото повече от тези въпроси отговорите положително, толкова по-вероятно е да си имате работа с човек, който съчетава характеристики на повече от един вид опасна личност. В такъв случай референтните списъци ще ви помогнат да определите с точност специфичния личностен тип, с когото си имате работа, както и къде попада този човек в спектъра според тежестта на симптомите.

Още един полезен съвет: обърнете се към секциите „Думи, които описват…“ в глави от 1 до 4 и оградете думите, които чувствате, че съответстват точно на тази личност. Дори само думите са помогнали на много хора да потвърдят, че това, което преживяват, е подобно на преживяното от други жертви.

В своя основополагащ труд „Архипелаг ГУЛАГ“ Александър Солженицин, който хвърля толкова много светлина върху страховитото насилие, упражнявано от съветската империя и ръководителите й, предупреждава, че понякога настъпва момент, в който човешкото същество преминава границата на това, което той нарича „зло“.[1] Имало е време, когато Тед Бънди не се е интересувал от убийства на колежани, но в някакъв момент е преминал тази граница и никога не се върнал назад. Мнозина може да се запитат как или защо се е случило това. Някои могат да си спомнят времето, когато този човек не е бил такъв. Това са разбираеми поводи за любопитство, но вие и аз живеем в настоящето и всичко, което има значение, е каква е тази личност сега и дали тя представлява опасност за вас и любимите ви хора. Това е всичко, което ме интересува, и това е целта, с която съм написал тази книга.

Бележки

[1] Солженицин, Александър. „Архипелаг ГУЛАГ“.