Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (47)

Глава 45

Уцелих правилната топка и я вкарах в ъглов джоб. Фин изсумтя.

— Още два долара — усмивката се плъзна на устните ми. — Какво прави това, пет игри ли?

— А с какво ще се храня тази седмица?

— Не играй, ако не можеш да плащаш.

Намръщи се и порови в джоба си, вадейки оттам банкнота.

— Можеш ли да ми развалиш петдесетачка?

За негово съжаление, можех. Изпратих го да ми купи още една бира.

Бяха минали три дена от смъртта на Джинджифиловия мъж, Чарлз Корк. Все още беше на първите страници по вестниците. Повечето се бяха насочили към Хари Макглейд. Той бе станал медийна звезда, макар че „звезда“ не бе най-подходящата дума за него.

Как Хари се бе досетил за Чарлз беше лесно обяснимо. Той имаше запис на предаването в апартамента си. След като напусна управлението, той е гледал предаването и е направил очевидния извод. След това се е обадил на приятелчето си Макс Трейнтър и бързо е получил адреса и името на Корк.

Макглейд се беше опитал да ни изпревари и да се радва сам на славата. Което, на практика стана впоследствие.

— Този мъж беше последният блат на лайняната торта — сподели Макглейд пред пет канала, отделно за „CNN“.

Даян Корк беше загубила доста кръв и се наложи да й направят десетки шевове, но щеше да се възстанови. Поне физически. Психически беше истинска развалина.

Ходих да я видя два пъти оттогава, като се опитвах да попълня липсващите парченца от пъзела.

Подала е молба за развод през май месец, веднага след „Шоуто на Макс Трейнтър“. Той я е пренебрегвал и я е обиждал, но никога не я е наранявал. Звучеше ми странно, но д-р Мълруни ми каза, че много от семейните серийни убийци не показват агресия спрямо семейството си. Пестили са я за пътуванията си.

Даян не е знаела за престоите му в затвора, никога не се е срещала със семейството му и никога не е предполагала, че всеки път, когато го няма вкъщи, той е бил навън, отвличал е и е убивал хора.

Майката на Чарлз, Лиза Корк, умряла от рак скоро след неговото раждане. Направихме опити да открием баща му, Бъди Корк, но без успех.

Проучване на миналото на Бъди Корк разкри, че е арестуван два пъти за насилие върху деца и двата пъти е бил оправдан. Очевидно положението му на преподобен отец в местната църква е било достатъчно, за да оправдае побоите над децата му.

Преди десет години е уволнен от църквата, но с едно телефонно обаждане стана ясно, че д-р Бустър е бил един от редовните енориаши — същият Бустър, когото Чарлз убива, за да получи секонала. Бустър е знаел, че Чарлз е момчето на Бъди. Затова и оставя бележката в рецептурника на местопрестъплението.

И за да стане всичко ясно, д-р Мълруни откри съвпадения при писмата на Джинджифиловия мъж с чернови в къщата му, както и с формуляр за „Шоуто на Макс Трейнтър“.

Обискът на наетата под наем къща разкри шестстотин снимки и дванайсет домашно направени касети. Те показваха подробно как Чарлз измъчва и убива животни, деца и жени. Беше сформиран специален отряд за разпознаване на жертвите. Аз бях поканена да заема ръководната функция, но след като изгледах една от касетите знаех, че няма да съм в състояние да изгледам останалите и отказах.

Тялото на Чарлз, обезглавено, беше извадено от канализацията на четири пресечки от мястото, където Хари го застреля. В своя доклад патоанатомът Фил Бласки отбеляза, че това е най-добрата лоботомия, която някога е виждал.

Даян Корк ни разкри мистерията около джинджифиловите курабийки. С Чарлз са ги пекли за първата си Коледа заедно. Те ги глазирали и ги слагали на елхата всяка година. Откакто се разделили, не ги била виждала.

Хърб беше поканен в дома на кмета за вечеря, тъй като той беше главният следовател по случая, след като капитанът ме отстрани. Не ме поканиха, но Хърб сподели, че е ял и за двама ни. Въпреки че не си общувах с властниците, ми беше позволено да се върна на работа и вътрешното разследване беше прекратено. Върнаха ми загубеното оръжие и дори ми се обади известна журналистка със собствено предаване в най-гледаното време. Тя искаше да ми задава въпроси само за Хари. Естествено, затворих й.

Хвърлих още монети на масата и Фин се върна с две бири.

— Губещият черпи — напомних му аз.

Разбих топките. Отпих от бирата и натърках щеката с креда. След това направих един поразителен удар, вкарвайки две топки едновременно. Фин изпсува.

Към единадесет бях вече с 30 долара напред. Фин ме нарече с няколко имена, докато си тръгвах и ме накара да му обещая, че утре пак ще играем, за да си навакса. Съгласих се и му казах, че ще използвам парите му.

Докато се връщах към апартамента си, започна да вали. Първият сняг за сезона. Беше красив, блестящ на уличните лампи, открояващ се на фона на небостъргачите. Покриваше цялата мръсотия. Усмихнах се, но после ентусиазмът ми секна, като си представих как ще трябва да си изровя колата сутринта.

Когато влязох в апартамента, на секретаря ми имаше съобщения. Първото беше от Лейтъм, моята злополучна среща за обяд. Оправяше се и ме молеше да му занеса пица, когато отивам утре да го посетя.

— Храната тук е ужасна. Сякаш задушават всичко.

Не таял никаква омраза към мен, просто изразяваше шеговито разочарованието си, че третата ни среща няма да е така вълнуваща, като първите две.

Чудесен човек. Ще ми допадне да го опозная.

Второто обаждане беше от един репортер от списание „Тайм“, който искаше да разбере дали ще се съглася да си поговорим за Хари.

Последното беше от разтревожената ми майка, която не ме беше чувала през последните двайсет минути и се притесняваше дали съм добре. Обадих й се.

— Добре съм, майко. Щастлива ли си, че се върна в къщата си?

— Да, слава на бога, че всичко приключи. Така ме боли, едвам се мърдам.

Сянка на паникьосване.

— Още ли те боли бедрото. Ти ми каза, че…

— Бедрото ми е добре, Жаклин. Не съм още за обгрижване. Боли ме заради този вагабонтин, г-н Грифин. Та той е като машина. Продължава и продължава — кълна се, не съм спала последните три нощи.

Май малко прибързах с извода, че майка ми не може да се грижи за себе си.

След обаждането си направих сандвич и седнах в люлеещия се стол с една от последните книги на Ед Макбейн.

Следващото нещо, което помня, и то без усилие да го постигна, бе, че бях заспала.