Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (44)

Глава 42

Вдигнах предпазителя, отворих вратичката и завъртях главния бушон.

Мазето светна изведнъж. На снопи светлина. Идваха от монтирани на тавана лампи, като в телевизионно студио.

И в центъра на прожекторите… нашият убиец.

— Здрасти, Джак — гледаше встрани от светлината и се криеше зад коленичила, полугола жена. Кръв се стичаше по тялото й от няколко рани. Дуло на пистолет беше опряно в брадичката й.

Моят пистолет.

— По-спокойно, Чарлз.

— На мушка ми е, Джак — Макглейд зае поза за стрелба. — Оттук мога да му пръсна мозъка.

Чарлз прокара свободната си ръка пред жената и запали запалката си. Държеше я близо до нейната ръка. В треперещия си юмрук тя държеше парче въже. Проследих въжето до мястото, където се разделяше на шест, като всеки край водеше към голям варел. Бяха подредени далеч един от друг по стените на мазето.

Въобще не беше въже. Беше фитил.

— Задръж, Хари! Всички да се оттеглят! Не искам никой в радиус от 50 метра! — в слушалката дочух раздвижване и как хората ми се изтегляха.

— Такова добро ченге си, Джак. Каква грижа за хората.

— Какво има във варелите, Чарлз?

— Бензин. Достатъчно, за да вдигне къщите наоколо.

— Оттегляйте се! — изкрещях по радиото си. — Евакуирайте хората от двете страни на улицата и се обадете на пожарната! Всичко ще се подпали тук!

Заповедта бързо се предаде. Паника. Евакуация. Хърб се включи по радиото и ме молеше да се изтегля. Не му обърнах внимание.

Останахме само аз и Макглейд.

— Не можеш да се измъкнеш, Чарлз! Няма къде да отидеш.

— Тук грешиш. Ти си тази, която не може да избяга. След като запаля това тук, цялата къща ще се взриви. Няма да имаш време да се напикаеш дори.

— Ще го застрелям — каза Хари.

— И двамата хвърлете оръжието. Веднага или подпалвам фитила.

Приближих се малко напред.

— Всичко свърши, Чарлз. Предай се. Може би ще участваш в „Шоуто на Трейнтър“ от килията си, ще му позволиш да те интервюира на живо.

Чарлз Корк се ухили, съвършената злоба, същинското зло.

— Довиждане, Джак. Съжалявам, че така и не се опознахме. След смъртта ти ще трябва да намина през майка ти.

Запали фитила и след това повлече назад Даян към противоположната част на мазето. Точно до парния котел имаше врата. Чарлз издърпа жена си през нея и изчезна.

Но с Хари си имахме други проблеми.

— О-хо-х — каза Хари.

Хвърлих се към фитила, който гореше с около 6 сантиметра в секунда. Хванах го и за малко изпуснах момента, след което огънят се раздели на шест, всеки припкащ към своя варел.

Имаше достатъчно, за да изгори целия квартал.

Дръпнах най-близкия фитил и си опарих ръката, но поне го издърпах от бензиновата бомба. Безобидно си изгоря на пода.

Лазейки на четири крака, аз намерих втори фитил и го издърпах.

— Не иска да угасне! Не иска да угасне! — Хари тъпчеше един от фитилите с двата си крака. Приличаше на Дъфи Дък, изпаднал в истерия.

— Дръпни го!

Насочих вниманието си към един варел на около метър от мен, смъртоносният огън се носеше към него. Бързо направих две стъпки, болката пронизваше крака ми, но аз скочих във въздуха, ударих се във варела, измъкнах фитила и го наблюдавах как изгаря в ръката ми.

Погледнах Хари, който стоеше на противоположния ъгъл в стаята и хвърляше два запалени фитила настрана. Очите му проследиха по пода последния фитил, който си проправяше път към последния варел.

Беше на по-малко от метър до целта си и твърде далеч и от двама ни, за да стигнем навреме.

Извадих пистолета си и се прицелих.

— Господи, Джаки, ще рикошира! — Хари се сви на земята и покри лицето си.

Стрелях три пъти в искрящата мишена, куршумите отскачаха в бетона и превърнаха мазето в смъртоносна ролетка. Циментени отломки се сипеха в краката ми. Хари крещеше ужасен. Издишах бавно и стрелях за последен път, патронът ми отдели напредващия пламък от фитила.

Спокойствие. Поех си дълбоко въздух.

Макглейд погледна през пръсти.

— Мъртви ли сме?

Чух Хърб да ми казва в слушалката:

— Джак, добре ли си? Имаме заподозрян навън, в задния двор. С него има жена.

— Действайте!

Макглейд отиде до последния варел и го огледа. Измъкна останалия фитил, който беше с дължината на цигара.

— Чудесна стрелба, Уайът.

Изкуцуках покрай него и излязох през задната врата. Дворът беше тих и тъмен и не успях да забележа никакво движение. Виждаха се сини и червени светлини на няколко къщи разстояние, сирената се чуваше на вълни.

— Бомбата е обезвредена, Хърб, стеснете периметъра. Убиецът избяга през задната врата. Има заложник. Виждаш ли го? Край.

— Не, Джак. Минаваме отзад. Идваме веднага.

Някой ме потупа по рамото. Обърнах се, приготвила пистолета си.

Макглейд.

— Не ми казвай, че го изтървахте.

Отдръпнах се, преди да направя нещо, за което после да съжалявам, като например да го застрелям. Важното сега е да намерим Чарлз.

Не можех да позволя да убие жена си.

В ухото си чувах как Бенедикт и неговите хора заеха позиции в периметъра, а аз вървях през моравата. Държах пистолета си с две ръце, встрани от тялото си, готова да се прицеля и да стрелям, ако нещо привлече вниманието ми.

— Джаки! Намерих нещо!

Макглейд държеше нещо като кука.

— Чудесно, Хари. Сега седни отгоре и се повърти.

— Беше на земята, точно до шахтата.

За няколко секунди се замислих и после закуцуках към него. Макглейд използва куката, за да махне капака и да го издърпа настрани. С фенерчето от ключодържателя освети дупката.

— Ама че смрад. Мислиш ли, че е вътре?

— Джак! — ухото ми зашумя. — Имаме мъж и жена на четири къщи оттук. Отрядът се придвижва!

— Разбрано, Хърб. С Макглейд ще… Хари!

Хари изчезна в дупката.

— По дяволите! Хърб, намерихме шахта в двора. Хари току-що влезе. След малко ще се свържа пак.

Клекнах и пъхнах глава в канализацията.

— Хари! Веднага излез!

— Съжалявам, Джаки! Ти си си виновна. Трябва да хвана убиеца, за да си изчистя репутацията.

— По дяволите, Макглейд, та ти нямаш репутация. Хари! Хари?

Изскимтя веднъж и после не отговори.

Презаредих, казах на Хърб какво възнамерявам да правя и слязох след него в шахтата.