Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (42)

Глава 40

— Проклятие — свалих пистолета си. — Не стреляйте!

Наругах Хари, който се беше ухилил до уши.

— Надявам се, че не си прогонила лошия с цялото това викане, Джаки.

— Остави млякото и сложи ръце на тила си, Макглейд. Арестуван си.

— Не е мляко. Пълно е с цимент.

— Това не е игра, Хари. Сега сложи…

Преди да имам възможност да довърша изречението си, Макглейд форсира входната врата, като хвърли тубата по дръжката като топка за боулинг. Вратата се отвори, а инерцията го вкара вътре.

Видях как цялата операция се проваля пред очите ми и без повече да му мисля, закуцуках след него.

— Минете отзад! — извиках на тези, които ме чуваха. — Покрийте периметъра!

Къщата беше тъмна и тиха. Всички пердета бяха пуснати. Във въздуха имаше ужасно сладникава миризма на дезинфектант, който прикриваше нещо друго. Нещо гниещо. Опитах се да пусна светлините, но без успех.

— Спрял е захранването — Макглейд беше по средата на коридора, леко приведен. Беше заменил тубата с 44-калибров „Магнум“. Точно такова оръжие си представях, че има Хари — голямо и мощно.

— Макглейд, ах ти, задник такъв — свирепо просъсках в гърба му. — Проваляш ареста!

— Просто кажи, че си ме упълномощила.

— Не съм Уайът Ърп, Макглейд. А сега остави…

— Ей, Чарли — провикна се, — имаш си компания!

Някой изкрещя. Жена.

— Мазето — Хари се втурна през къщата, като отваряше вратите. Килер. Баня. Стълбище.

Слязохме долу. Стълбището беше тъмно и старо, леко се извиваше, така че не виждахме края му.

Зад нас беше пълно с полицаи.

— Прикривай ме — Макглейд се спусна по стълбите.

— Имаме жена в мазето — казах по радиостанцията си. — Слизаме долу. — Последвах го, като с една ръка се държах за парапета и се опитвах да не натоварвам болния си крак.

— Не стреляй в гърба ми, Джаки.

Слязохме още няколко стъпала надолу, тъмнината ни погълна. Чух звън на ключове и след това в ръката на Хари се появи малка светлинка.

— Фенерче от ключодържател. Най-добре похарчените долар и петдесет.

Пода на мазето се видя и миризмата се носеше над нас като мъгла.

— Господи — Хари набръчка нос. — Има нещо умряло тук.

Шум нагоре по стълбите ни накара да се обърнем. Двама полицаи.

— Дайте фенерче — прошепнах им аз.

Поклатиха глави. Махнали си фенерчетата, когато си сложили жилетките.

— Трябва да е заради предпазителя — Хари беше насочил светлината към стена в дъното на стълбите. — Отиди да пуснеш осветлението, аз ще те прикривам.

Прочистих гърлото си и минах покрай Макглейд нагоре. Отляво се чу шум.

— Помощ!

Последва ръмжене, а след това смразяващ кръвта писък.

Тичах да намеря предпазителя.