Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (17)

Глава 15

Всичко беше в планирането.

Ако планираше всеки детайл, всичко можеше да се размине. Номерът беше да отложиш момента на удовлетворението, докато планирането не е завършено. Ето защо са го хващали в миналото — защото вълнението от извършеното престъпление беше надделявало над разума. Но това нямаше да се повтори. Сега приемаше планирането за предястие. Като любовна игра. Съвсем естествено всичко се превърна в забава.

Целият купон беше обмислен така добре, че можеше да убие четирите момичета в една седмица и пак да остане време да се порадва на всяко от тях. Доста препълнена програма, която се напрегна още повече от внезапния интерес към Джак Даниелс, но месеците в изграждане на плана, наблюдаването и чакането се отплащаха. След една седмица щеше да е история, чикагска легенда, оставяйки след себе си ужас и отворени въпроси.

Трябваше да се освободи от Т. Меткалф тази сутрин, въпреки че му се искаше да я задържи още малко, защото нямаше как да се справи с миризмата. Рисковано беше да оставя два поредни пъти телата по този начин, но добавяше нови нотки в неговия свръхестествен мистицизъм. С нетърпение очакваше заглавните страници.

Чарлз седна на пода в мазето си сред варели с бензин и се взря в кървавото петно, където преди няколко часа издевателства върху тялото. Утре щеше да има друга, която да заеме мястото й. Дотогава имаше още да планира.

Джак беше причината.

Беше очаквал момента да нападне отговорното по случая ченге. Но отдели много време на този проблем — повече, отколкото очакваше.

Може би медиите бяха причината и вероятно цялото внимание, което беше насочено към него, го караше да се фука. Телевизията му се подиграваше, а сега я беше страх от него. Имаше справедливост.

Или може би след толкова седмици в подготовка и обмисляне, идеята, че Джак иска да го спре, преди да приключи, я правеше също толкова лоша, колкото и тези курви, които го подтикнаха към неговата мисия.

Какво ли правеше сега Джак? Как върви случаят? Страхуваше ли се, че ще я нападнат отново? Чувстваше ли се безпомощна и безсилна? Ядосана ли беше, че не може нищо да направи, за да го спре?

Можеше да й се обади и да разбере. Време беше да отбележи точка, да демонстрира лично отношение. Искаше да се бори срещу него? Добре. Щеше да съжалява за това решение до края на дните си.

А той нямаше да е толкова далеч.

Но защо да се обажда, като можеше да се отбие? В крайна сметка, знаеше къде живее.

Джинджифиловия мъж си затвори очите и започна да планира.