Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (15)

Глава 13

Когато се прибрах, секретарят ми светеше. Беше Дон. Не искаше да се върне, но искаше да върне нещата си, мебелите си, и искаше аз да му ги събера и да ги оставя на склад. Аз трябваше да му се обадя и да му кажа къде са вещите му.

Точно така. А може да му оставя и няколко долара после.

Реших да бъда честна и да си разделим ангажимента наполовина. Обадих му се и на телефонния секретар прозвуча дълбок женски глас, който се представи като Рокси. Аз информирах нея и Дон, че ще изнеса нещата му… в коридора.

Имаше доста боклуци и ми отне почти два часа. Когато приключих, апартаментът изглеждаше празен. Като изключим люлеещия се стол на баба ми, една торбичка с боб, леглото, евтиния ми кухненски комплект, всичко останало беше негово. За мен беше истински шок да разбера, че имах само една лампа. Беше смотана лампа, с ключ, който не работеше, докато не го почовъркаш малко. Май имах повече лампи, преди той да се нанесе тук. Какво, по дяволите, се е случило с тях?

Единственото заключение, което изплува бе, че когато е започнал да се нанася, част от нещата ми е изнесъл в обратната посока. Вероятно не съм забелязала, защото не обръщах внимание на тези неща. Или защото рядко си бях вкъщи.

Цяло чудо е, че ме заряза.

Проверих какво има в хладилника и успях да си събера салам, горчица и уиски. Горчицата беше на Дон, някаква вносна, унция от нея струваше по-скъпо от среброто. Имаше доста остър вкус. След като си направих сандвича, хвърлих горчицата в коридора при останалите му вещи.

Прелистих мисловния си календар със срещи и проверих разписанието за тази вечер. Може да е една приятна вечер, да гледам телевизия, а след това да се въртя и мятам в леглото, опитвайки се да заспя.

Успокой се, биещо сърце.

Реших да си направя питие и да си взема вана, но след това се спрях от внезапен порив и реших да изляза и да свърша нещо. Две поредни нощи. Ама че съм парти гърла.

Преоблякох се с дънки и суитчър и се отправих към билярда на Джо. Нощта беше хладна и тъй като бе петък, улиците бяха пълни с деца. Минах покрай младежи, които подвикваха след всяко момиче, което минеше покрай тях.

На мен не ми подвикнаха, малките сополанковци!

В Джо беше по-пълно от обикновено, но Финъс Троут беше запазил една крайна маса и методично вкарваше топка след топка. Беше обут с панталони цвят каки и с фланелена риза над тениската си. Купих две бири и ги занесох при него.

— Искаш ли компания или цяла вечер ще се съревноваваш със себе си? — попитах го аз.

Вкара черната топка в страничен джоб.

— Ще залагаш ли?

— Два долара, че ще ти сритам задника.

— Много самонадеяно.

Оставих го да види парите ми, като хвърлих две банкноти по един долар на масата все едно са стотачки. Фин вкара последната си топка и ме погледна.

— Победеният плаща играта. А ако не ме лъже паметта, ти загуби последната игра. Всъщност, последните няколко игри.

Подадох му бира.

— Част от играта. До полунощ ще притежавам колата ти.

Отпи от бутилката.

— Благодаря. Радвам се, че намина.

— Имаш ли нещо да кажеш за старите полицаи?

— Всъщност, трябва да се изпикая. Не исках да оставям масата, защото щях да я загубя.

Той се извини и се отправи към тоалетната.

Докато го нямаше, подредих топките и направих съкрушителен начален удар, като вкарах една от малките и една от големите топки. Избрах да играя с малките и вкарах още три, преди да се върне Фин.

Посочих отдалечения ляв джоб и вкарах още една.

— Виждам, че се възползваш от моето отсъствие и мамиш.

Вежливо му казах да си гледа работата и вкарах още една топка.

Не е лесно да се играе. Не само че трябва да вкарваш топки, но и да позиционираш щеката така, че да имаш успешен следващ удар. Имах набито око за играта и знаех как да планирам предварително, но понякога талантът ми се разминаваше с теорията. Натърках с креда щеката си и се запътих към следващия си удар, сложен рикошет до отсрещния ъгъл. Тъкмо изтеглих щеката назад и бях грубо бутната.

— Какво, по дяволите става? — обърнах се, раздразнена.

Зад мен стоеше, вперил поглед, един много голям и много грозен мъж. Лицето му беше цялото в белези, а носът му — сплескан и крив, нищо чудно и да беше чупен. Можех да предположа намеренията, както помирисвах пиячката. Като присви очи, заприлича ми на Блуто от „Попай моряка“. Само че Блуто беше по-малък. И беше анимационен герой.

— Разля ми бирата, кучко.

Каза го достатъчно високо, за да чуят всички в бара. Слюнки хвърчаха от устата му.

Фин, който не беше по-малък, хвана непознатия за раменете и му каза:

— Успокой се, приятел. Тя е полицай.

Едрягата бутна настрана Фин и се фокусира отново върху мен.

— И какво ще ми сториш сега — каза Блуто и се изплю върху обувките ми.

Всички живеем според правилата. За полицаите има повече правила, отколкото за другите, особено когато се разправяме с дразнещи субекти. Едно от тях е никога да не ги провокираме, особено когато са по-големи от някое китно градче.

Но правилата са направени, за да се нарушават.

— Имаш нужда от свеж въздух — казах му аз спокойно. — Предлагам ти да отидеш да си купиш цигари. Веднага.

Блуто се усмихна иронично. Знаех, че хората около нас бяха спрели играта си, за да ни наблюдават. Като истинска глупачка не носех оръжието си с мен, въпреки че по наредба трябва да го нося и когато не съм на служба. Но не съм сигурна дали пистолетът ми би променил с нещо ситуацията. За него трябваше нещо като малко оръдие или поне базука, за да го спре.

— Искаш да си тръгна ли, прасе? — усмихна се той.

Този мухльо ме удари в стомаха.

Едва успях да се стегна и да извъртя тялото си така, че да отклоня част от удара. И все пак ме повали на земята, паднах на ръце и крака, опитвайки се да си поема въздух.

Фин вече беше предприел действия, още докато се приземявах. Заел стойката на Сами Соса, той удари Блуто по тила с дебелия край на щеката си, като преди това я беше строшил на две.

Сега Скалата се обърна към Фин, като размяташе юмруци във въздуха. Фин успя да избегне ударите и халоса гиганта по челюстта. Той дори не мигна.

Отърсих се от звездичките и се изправих на крака. Коленете ми още трепереха. Една жена не може да е лейтенант от Жестоки престъпления в третия по големина град в САЩ, ако не може да понесе удари.

Или ако не знае как да отвръща на удар.

Нанесох един як десен в бъбрека на гиганта. Опитах да го пробия с юмрук, в който вложих цялата сила на седемдесетте си килограма.

Блуто изръмжа и се сви. Фин се възползва от шанса и го ритна в лицето. Нещо малко отскочи към мен, а после осъзнах, че беше зъб.

Гигантът падна на земята и това щеше да е краят, ако копелето нямаше приятели.

Те бяха точно такива, с каквито задник като този е длъжен да излиза. Един от тях имаше черна коса, пригладена назад, и противна козя брадичка. Преброих пет обеци, всичките черепи, и един пръстен с череп на кутрето.

Другият беше по-нисък и набит, светлата му коса беше късо подстригана. Носеше потник, който разкриваше масивните му ръце, покрити с татуировки на оръжия.

Не бях забелязвала досега, че любимият ми бар се посещава от доста долнопробна клиентела.

Татуираният ловко и леко мина напред към Фин като обучен боец. Замахна с десен удар толкова бързо, че бях абсолютно сигурна, че ще нокаутира Фин.

Но и Фин беше бърз и се извъртя така, че пое удара с рамо. Видях как Фин удря с лакът брадичката на мъжа и след това се започнаха моите проблеми.

Дойде към мен бавно, а козята му брадичка се разтегли в доволна усмивка. Повдигнах юмруци и стиснах зъби.

— Аз съм полицай, смотаняко.

— Аз си хапвам ченгета — прокара език по жълтите си зъби и го насочи към мен.

Изнесох си крака напред, ударих го в грозното му лице и не се въздържах да изръмжа:

— Хапни това!

Не почувствах да съм му счупила носа, но той успя да ме сграбчи и да ме просне на една от билярдните маси. Наведе се над мен, кървеше върху ризата и лицето ми и ми нанасяше безразборни удари отстрани.

Докато замахваше, аз се опитах да се превъртя. Не успях — бях прикована. Блъснах го с цялата си сила, но той беше твърде тежък.

Ръцете му намериха гърлото ми.

Дръпнах пръстите му, но не успях да ги откопча. Отляво на масата, докато сме се боричкали, бяха разпръснати няколко топки. Хванах черната топка и го ударих по главата.

Очите му се премрежиха и той се свлече в края на билярдната маса. Нестандартна топка в ъгловия джоб.

Потърсих Фин, който също имаше проблеми. Блуто се беше свестил и го беше хванал за врата, а татуираният го обикаляше и търсеше къде да нанесе удар, докато Фин размахваше юмруци.

— Полиция! Никой да не мърда! — извиках аз.

Те обаче продължиха да мърдат. Някои хора нямат грам уважение към властите.

Претеглих черната топка в ръката си, като исках да ударя Блуто по тила. Дните ми в бейзбола бяха отдавна минали, но реших, че е достатъчно голяма мишена, която няма как да пропусна.

Пропуснах.

За щастие Фин нямаше нужда да бъде спасяван. Извъртя се на хълбок и хвърли огромния мъж на земята.

Татуираният се намеси, но Фин се извъртя и го удари по брадичката с петата на крака си.

Татуираният усети земята. Но Блуто, който изглеждаше много разгневен, че е хвърлен на пода, стана и сграбчи Фин. Не в мечешка прегръдка, но все едно Фин е чувал с картофи. Той прехвърли приятеля ми през главата си и беше готов да го запрати в земята.

Тогава се намесих аз, като се заех със средната част на гиганта, а ръцете и главата ми потънаха в една безкрайна тлъстина. Той изпъшка и стовари Фин върху мен, след това започна да ни рита яростно.

Получих един доста силен удар в главата, който ми разводни погледа. Докато се опитвах да избегна една летяща към мен подметка, забелязах, че татуираният се е вдигнал на крака и се е насочил към нас с един израз на лицето, който беше всичко останало, но не и дружелюбен.

Ето какво получавам, когато се опитвам да водя социален живот.

Фин се откъсна от мен и изкусно се изправи на крака, нанасяйки удари в гърлото на Блуто с лакътя си.

Татуираният разтягаше мускулите си, което караше пистолетите да мърдат. Станах бавно и разгоних звездичките, които ми изскочиха преди малко.

— Арестуван си! — пробвах се аз.

Той се изсмя и продължи да мърда мускулите си. Явно беше прекарал доста време във фитнеса, за да изглежда така.

Приготвих си юмруците и финтирах с ляв удар, а с десния ударих директно челюстта му. Това не го разстрои много. Последва дясно-лява комбинация по тялото. Той ми нанесе удар над очите.

— Джак!

Обърнах се и видях Фин, който се носеше над мен. Лицето му издаваше тотална паника. Премина покрай мен и удари доста силно татуирания. Претърколиха се на пода.

— Сега е твой ред — Блуто се изплю. Ухили се и лъснаха няколко места, които някога са били заемани от зъби, след което взе един от столовете в бара, все едно беше направен от картон.

Аз вървях назад, докато не намерих свой стол. Блуто се приготви, като вдигна стола над главата си и го стовари върху мен като чук. Успях да блокирам, но силата ме накара да седна. Болката ме прониза от опашката до основата на черепа, преминавайки по гръбнака ми като светкавица. Зрението ми се замъгли. Очите ми се насълзиха. Никога, в целия си живот досега, не ме е боляло така седалището.

Огромна ръка се пресегна и ме сграбчи за суичъра, изправяйки ме на крака. Фокусирах се върху другата ръка, която се беше оформила в юмрук, голям колкото главата ми.

Тъй като не бях в състояние да се извия, наведох глава. Ударът посрещна задната част на черепа ми. Всичко изчезна за миг. Стоварих се на пода.

Чух някъде сирени, които се приближаваха. Блуто крещеше и държеше окървавената си ръка за китката.

Премигнах. Фин вървеше към гиганта, като взе една щека от близката маса. Удари Блуто по главата с дебелата й част. Очите му се премрежиха и той се свлече на пода.

Фин хвърли щеката на земята и вдигна бирата си. При цялата суматоха тя не беше паднала. Погледнах надясно и видях татуирания проснат като парцал, а кракът му беше извит по странен начин.

Добрите винаги побеждават в продълженията.

— Добре ли си? — попита Фин.

— Тези тъпаци развалиха най-хубавата ми игра на билярд!

Отпи от бирата и след това ми подаде бутилката. Аз изпих останалото.

Хората започнаха да се събират и да излизат от скривалищата си, щом проблемът беше решен. Опитах се да направя няколко стъпки, за да изпробвам тялото си. Болеше ме на десетина места, особено дупето и главата ми, но май нямах нищо счупено.

Превключих на полицейска вълна, отидох до татуирания и го претърсих за оръжие. Имаше автоматичен нож, който му отнех. Същото сторих и с козята брадичка, от когото взех нож и бокс.

Най-накрая отидох и до спящия гигант. Сърцето ми прескочи.

В джоба на якето му, счупена на три големи парчета, имаше джинджифилова курабийка.