Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (19)

Глава 17

Първо се обади от автомат на една пресечка от дома й. Включи се секретар. Пусна слушалката, дори не я затвори, и се отправи към входната врата на блока на Джак.

След като хвърли дискретен поглед в двете посоки, започна да натиска звънците. На осмия някой му отговори.

— Аз съм от „Букър“ — климатици и отоплителни съоръжения. Тук съм да проверя котела.

Пуснаха го.

Стара сграда беше, за средната класа. Коридорите бяха чисти и наскоро боядисани, но нямаше портиер, нямаше охранителна камера, а осветлението беше с нисък волтаж, за да пести на собственика сметките за ток.

Не можеше да бъде по-лесно.

Джак живееше на третия етаж, апартамент 302. Качи се по стълбите, защото беше по-малко вероятно да срещне някого на стълбището, отколкото в асансьора. Но дори и да се разминеше с някого, беше подготвен — изцапан кафяв гащеризон, кутия с инструменти, табелка с име, на която пише „Марвин“.

Джинджифиловия мъж стигна до етажа на Джак, без да срещне жива душа. Коридорът продължаваше и в двете посоки под формата на Г. Бързо намери правилния апартамент.

Леко почука на врата. Винаги имаше шанс Джак да си е у дома и да не вдига телефона. Също така можеше да има и куче. Почукването би накарало кучето да залае, освен ако не беше много добре обучено.

Но никой не отговори и нищо не издаде вой. Той взе тънък портфейл от джоба си и го отвори, като избра подходящите гаечен ключ и шперц за ключалки.

Любовна игра.

Отварянето на секретни брави беше почти толкова лесно, колкото и отварянето на коли. Трябваше да благодари на наказателната система. Отиде в затвора по обвинение за влизане с взлом. Въпреки че беше убивал и преди това, той беше доста наивен при извършване на престъпленията. Но затворът се оказа идеалното място за усъвършенстване на уменията.

Трябваха му 40 секунди, за да се справи с бравата. Ключалката се превъртя с така желаното щракване и Джинджифиловия мъж влезе в дома на полицая, натоварен със задачата да го хване. Заключи вратата и се огледа.

Идеално беше. Нямаше куче, нямаше свидетели, а Джак е била така добра да остави лампите светнати заради него. Сложи си латексовите ръкавици и се изсмя. А сега — втора фаза от плана.

Направи бърза обиколка из апартамента, без да знае с колко време разполага преди тя да се върне у дома си. Не му отне много време да разбере, че гардеробът в спалнята беше най-доброто място за скривалище. Просторен, имаше и кош, на който можеше да седне, и беше само на няколко стъпки от леглото. Освен това в спалнята нямаше прозорец, нямаше никакъв шанс някой да види какво става вътре. Зае се с работата си.

Отвори алуминиевата си кутия с инструменти, взе електрическата дрелка и бургия 1,5 см дебела. На около 90 см от пода направи дупка във вратата на гардероба. След това изглади процепите от двете страни с малка пила и използва тиксо, за да събере стърготините по килима. После напръска пантите на вратите на гардероба със смазочен спрей, докато не станаха безшумни като смъртта.

Доволен от направеното, той отиде в банята й и си изпразни мехура.

Влезе в гардероба и затвори вратичките. Адреналинът напираше във вените му като горещо олио. Седейки на коша, той перфектно виждаше леглото на Джак през дупката, която направи във вратата на гардероба. Извади го от чантата, стар 22-ри калибър с изтрит сериен номер, и се упражни как ще отвори вратата и ще се промъкне до леглото.

На третия опит вече беше сигурен, че ще стигне до спящия лейтенант, без да се чуе и звук.

Седна на своето местенце, чакаше, а въображението му се развихри. Надяваше се, че няма да се наложи да използва пистолета. Щеше да му е нужен само, докато я инжектира със секонала. След като се увери, че е напълно в безсъзнание, щеше да я завърже и да се заеме с нея.

Възбуди се, мислейки си за този момент.

Видеокамерата беше в кутията с инструменти. Не си взе триножника, но мисълта да заснеме всичко сам го развълнува. Можеше да направи някои интимни и кървави близки плана.

Постепенно очите му свикнаха с тъмното. Извади сандвич и го изяде, докато планираше празничната вечер в главата си.

Не донесе ловджийския си нож — не искаше да рискува да го спрат на улицата с уличаващото го доказателство. Но в него е канапът, клещите, поялника, дрелката. Когато настъпеше времето да даде подаръка си на Джак, той беше сигурен, че има нож в кухнята й, достатъчно голям, за да направи необходимата му дупка.

Жалко, че ще трябва да й запуши устата — така искаше да чуе как пищи.

Привърши сандвича си и се зачуди дали Джак има ренде.

Входната врата се отвори.

Той хвана оръжието и се увери, че е заредено. Ръцете му се потяха в латексовите ръкавици. Сърцето му биеше така силно, че сякаш го чуваше.

— Успокой се — каза на себе си.

С око в дупката на гардероба, той чакаше да види как влиза Джак.