Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (40)

Глава 38

— Искам адвокат — каза Хари.

Седеше в Стая за разпити C, в същия стол, в който беше Фин вчера, а Бенедикт и аз стояхме над него. Изпратих кола да вземе Макглейд и да го доведе тук, след като напуснахме дома на г-жа Маркс. Досега само той беше връзката между двете жертви. Нямах намерение да стъпвам отново в апартамента му, така че разпитът в управлението беше най-логичният ми ход. Предполагам, че и факторът на принудата беше от значение.

Но Макглейд не се сплашваше лесно.

— Казах ти, не ти трябва адвокат. Просто ще отговориш на няколко въпроса. Не си обвинен в нищо.

— Тогава защо извика медиите? Какво мислиш, че ще се случи с репутацията ми?

Преди да дойде Хари, аз се бях обадила анонимно на няколко новинарски екипа, че заподозрян ще бъде доведен в участъка. Те учтиво чакаха отпред и направиха хиляди снимки на момента, когато въвеждат Хари. Реших, че след това той ще съдейства повече.

И ако можех честно да си призная, че се държах малко долно, бих казала, че беше ужасно забавно.

— Познаваш ли тази жена? — Бенедикт държеше снимката на първата Джейн Доу.

— Колко пъти трябва да повтарям, докато не ти влезе в дървената глава? Не я познавам. Познавам Тереза, защото ме нае. Познавам и Нанси, защото Тереза ни запозна. Излизах с нея няколко пъти.

— Откъде се познаваха Нанси и Тереза?

— Мисля, че посещаваха един и същи фитнес.

— Кой?

— Не знам. Вижте, Нанси дойде един ден и ми каза, че иска да проследя приятеля й, като спомена, че Тереза ме е препоръчала. Не съм правил разследване.

— Сигурен ли си, че не искаш да погледнеш в кутията от зърнена закуска?

Хари се разгневи и изтупа малко мръсотия от сакото си. Костюмът му беше толкова намачкан, сякаш току-що беше излязъл от пералната машина, само че с безумно много лекета.

— Не знам каква е била връзката помежду им, Джаки. Но познавам няколко добри адвокати в града, които ще се зарадват на възможността да съдят полицаи за клевета и за инсцениране на арест.

— Не си арестуван, Макглейд.

— Тогава мога да си тръгвам — Макглейд стана.

Погледнах го гневно в лицето.

— Не те ли е грижа за тези жени?

— Не е там въпросът. Това поведение е ненужно и аз започвам да се вбесявам. Единственото нещо, което ти и твоите човекоподобни трябваше да направите, беше да дойдете в офиса ми. Но вместо това ме завлякохте тук, а името ми е по всички новини, свързано с този скапан случай. Би ли наела частен детектив, който е заподозрян в серийни убийства?

Разбира се, че не. Точно това беше целта.

— Ако ни сътрудничиш, Хари, ще пусна съобщение, че си ни помогнал да хванем престъпника. Че без твоята безценна помощ и експертност никога е нямало да разрешим случая.

Макглейд прекарваше информацията между ушите си. След няколко секунди лицето му се разля в широко озъбена усмивка.

— Става, Джаки. Най-накрая се научи как се играе твърдо. Беше толкова тесногръда, когато бяхме партньори.

Бенедикт изви палец и повдигна вежда.

— Той ти е бил партньор? Ужас!

— Благодаря за състраданието, дундьо, но не беше толкова зле. Доста подигравки отнасях, че имам за партньор фуста. Но накрая всичко се нареди. Нали така, Джаки?

Макглейд ми намигна и ми прати въздушна целувка.

Стиснах юмрук и Хърб трябваше да ме хване, за да не разбия малкия му месест нос.

— Не му позволявай да те манипулира, Джак.

Но Хари правеше нещо повече от това да ме манипулира. Много повече.

Когато бяхме партньори, си мислех, че е готин човек, като изключим хигиената. Работеше добре, пазеше ми гърба и заедно бяхме направили най-много арести в района.

Това се случи точно след повишаването ми в детектив трета степен и трябваше да докажа, че мога да дирижирам оркестъра от големите мъже. Работех двойно по-усърдно от колегите, а получавах двойно по-малко уважение. За да компенсирам това, в моменти на отчаяние, работех по стари неразрешени случаи. Убийството нямаше давност и някои никога не бяха официално приключени.

Един от случаите ми привлече вниманието. Изнасилване и убийство на петнадесетгодишно момиче в Гранд Парк. Свидетели твърдяха, че са я виждали да говори с бездомник с червена бейзболна шапка около час преди да я убият. Тази следа беше щателно проверена, но не беше довела доникъде.

Реших да работя по-обстойно върху приятеля. Пълен отличник, няма провинения, с много приятели. Алибито му за нощта на убийството беше несигурно, но никой не можеше да повярва, че може да е убиец.

Той събираше бейзболни шапки. Имаше по една на всеки отбор в Голямата лига, с две очевидни изключения: Бостън и Синсинати. Стори ми се странно такъв почитател и колекционер да няма двете единствени червени шапки в Лигата.

Отне ми година и брака ми, но успях да изградя чудесно обвинение срещу хлапето. Преди да извадя заповед, аз споделих откритието си с партньора си, за да чуя и неговото мнение.

Хари се отплати на доверието ми, като извади пръв заповед и арестува заподозрения в ден, когато бях в почивка.

Не само че получи награда и повишение, но когато се оплаках на лейтенанта си, Макглейд разгласи навсякъде, че направил ареста, за да ме предпази.

— Той беше опасен убиец. Ако бях изпратил жена, щеше да е наистина глупаво от моя страна.

Отделът се обедини около неговото мнение и шовинизмът в управлението достигна нови дълбини. Целият ми труд, всичките ми усилия да се отнасят с мен като с равен в една доминирана от мъже професия бяха разбити, защото моят партньор беше сексист и подмолен кретен.

Минаха години, преди отново да си върна уважението на отряда ми. Но така и не простих на Хари.

Поех си дълбоко въздух, отпуснах юмрука си и сложих широка усмивка.

— Припомни ми, Макглейд, защо те изритаха от полицията?

Усмивката му леко помръкна.

— Не ме изритаха. Сам напуснах.

— Искаш да кажеш, че напусна, малко след като те принудиха да си вземеш отпуск. Нещо беше свързано с подкупи, нали така?

— Не бях виновен. Някой ме натопи.

— Кой би сторил такова нещо на сладур като теб?

Намуси се.

— Не беше ли ти, Джаки?

— Не, Хари. Но не бях много разстроена, когато разбрах. Какво стана с обвиненията в подкуп?

— Паднаха, когато напуснах.

— Не трябва ли скоро да ти се подновява разрешителното за частен детектив?

Макглейд скръсти ръце и се начумери.

— Веднъж съм те прецакал преди петнайсет години, а ти цял живот ли ще ми се бъркаш за това?

— Не, Макглейд. Искам да ми помогнеш да хванем убиеца. Сега седни и ни разкажи за разследването си върху Тейлън Бътерфийлд — насила се усмихнах и добавих. — Моля.

Хари прецени моята искреност и седна.

— Няма много за разказване. Нанси се престори, че заминава за уикенда, а аз го следях, за да видя какво прави. Обиколи баровете, хвана си някаква сладурана и я заведе вкъщи. Направиха го в леглото на Нанси. Трябваше да се катеря по аварийната стълба, за да направя снимките.

— И колко пъти се среща с Нанси след това?

— Не знам. Три или четири. Мисля, че ме използваше, за да преодолее Тейлън. За мен беше удоволствие да съм в услуга.

— Имаше ли сексуална връзка с Нанси Маркс? — попита Хърб.

— Аз не съм порта.

— Напротив.

— Добре де. Спахме няколко пъти. Всъщност, бяхме в една стая в нощта преди „Шоуто на Трейнтър“.

— „Шоуто на Трейнтър“?

— Да. Тогава беше за първи път.

— Разкажи за шоуто. Какво общо има то със случая?

— Когато участваш в предаването, ти дават безплатна хотелска стая за предната вечер. Нанси сподели своята стая с мен.

— Нанси е участвала в „Шоуто на Макс Трейнтър“?

— Разбира се. Тя и Тереза. Програмата е за неверни съпрузи. Не знаехте ли това? Ама че сте детективи.

— Помисли внимателно, Макглейд. Кой още участваше в предаването?

— Не си спомням, Джаки. Това беше преди пет-шест месеца. Предаването беше за жени, които зарязваха мъжете си, които им изневеряваха. Имаше още едно или две момичета май. Беше лудница, дори и за Трейнтър. Трябваше да цензурират по-голямата част от програмата. С Макс се познаваме отдавна. Аз бях този, който го убеди да продължи напред и да зареже старите муцуни от телевизията.

— Погледни пак снимките, Макглейд. Тази жена беше ли в програмата?

Пак му показах снимката на първата Джейн Доу.

— Глуха ли си? Казах ти, че не знам. Показваш ми компютърна рисунка на мъртво момиче, което може би съм видял преди месеци в една шоу програма. Не съм физиономист.

Ухили ми се.

— И така, прости ли ми най-накрая, Джаки? Може после да пийнем по някое питие.

— Свободен си да си вървиш, Макглейд.

Хари стана и изтупа панталоните си. Гънките не се изправиха.

— Просто не ме забравяй в изявлението си за пресата, защото в противен случай ще повдигна обвинение срещу това чудесно полицейско управление.

„Застреля“ ме с показалеца си, показа среден пръст на огледалния прозорец и излезе. Само секунда след това влезе отново.

— Имаш ли някой долар за такси?

Пребърках джобовете си и извадих няколко монети.

— Ето — подадох му ги. — Вземи автобуса.

— Държиш се студено, Джаки. Много студено.

Но взе парите и излезе за втори път. Сигурна бях, че пресата го чакаше отвън и единствено можех да се моля, че сам се е направил на идиот пред тях.

Нямаше нужда да се моля много силно.

— Не може да е толкова просто — започна Бенедикт.

— Има само един начин да разберем.

Отидохме в конферентната зала и заехме един телефон. Минута по-късно вече бях на линия с мястото, където се записваше „Шоуто на Макс Трейнтър“. След като ме прехвърляха няколко пъти, ме свързаха с техническия директор, мъж на име Херсковиц. След като му обясних ситуацията, той се съгласи да ми изпрати запис на шоуто, за което ставаше въпрос. Исках да ми изпрати нередактираната версия. Отказа с претекста, че оригиналните касети никога не напускали сградата.

Аз бях със значката, аз спечелих. Кола на управлението с пуснати сирени отиде да я вземе и когато след двайсет минути пристигна, аз вече бях приготвила необходимата апаратура в кабинета си.

— Стискай палци — казах на Хърб.

Натиснах плей.

Цветни линии и музика. Надпис на името на шоуто, датата, поредния номер и режисьора. Заставка. След това Макс.

Трейнтър представи първата гостенка, Ела. Ела беше всъщност Тереза Меткалф.

Тереза заряза своя годеник Джони Ташинг пред публиката. Ташинг не знаеше защо е в шоуто и когато Тереза го разобличи за неговата афера и му хвърли годежния пръстен в лицето, тълпата ликуваше. Ташинг беше съсипан.

След това беше Норма. Тя беше първата Джейн Доу — за това нямаше две мнения. Тя също заряза измамния си годеник. Той я обиди няколко пъти и се изнесе с гръм и трясък от сцената.

Трета беше Лора, позната ни като Нанси Маркс. Нейният годеник, мъж, който предполагахме, че е Тейлън Бътерфийлд, бе просто изоставен под бурните ръкопляскания на публиката. Тейлън се хилеше и просто сви рамене.

След това беше представен новият приятел на Нанси. Той се появи, подари й рози и я целуна по бузата, след което беше изненадващо нападнат от Тейлън. Тейлън направи чудесно попадение в лицето, но другият го нокаутира с ъперкът, след което бодигардовете ги разтърваха.

Човекът с бързите юмруци беше любимият ни частен детектив, Хари Макглейд.

Дойде и последният гост. Четвъртата жена. Тази, която все още не бяхме виждали. Нейното име бе Бренди и тя се разделяше със съпруга си, защото не се прибирал няколко дена в седмицата. Подозирала, че има връзка и не можела да продължава така.

Когато се появи съпругът, спрях записа.

Там, застинал в кадъра, беше Джинджифиловия мъж.

— Това е нашият човек.

Хърб се свърза по телефона със студиото и изиска истинските имена и адресите на гостите от програмата. Аз пуснах отново касетата и гледах как Бренди изобличава нашия човек, как го зарязва и как останалите момичета го обиждаха и го дразнеха по ужасен начин, а след това как той вдига един стол и го запраща към нея, как се превръща в ревящо, проклинащо, побесняло животно, което нападаше всеки, който му се изпречеше. Четирима охранители и трима бодигарда бяха необходими, за да го усмирят и когато беше извлечен от сцената, публиката беше на крака и ликуваше.

— Чарлз и Даян Корк — каза Бенедикт. — Адресът им е в Ивънстън. Не зная дали е актуален.

Станах и се обърнах към осемнайсетте души, които бяха в кабинета ми и бяха струпани около телевизора.

— Трябва ми всичко, което можем да открием за Чарлз Корк. Криминално досие, транспортно досие, телефон, кредитни карти, прякори, всичко. Искам да знам историята на живота му и то веднага.

Следващите двайсет минути бяха като вихрушка от действеност, телефонни разговори и компютърни проверки.

— Има досие. Два пъти е лежал в затвора за нападение и опит за убийство.

— Документи за развод, приключил преди три месеца.

— В Министерството на транспорта имат регистриран джип от 1992 г. на името на Чарлз Корк.

— В момента се проверява адресът в Ивънстън. Корк явно все още живее там.

Хърб беше отново на телефона и набираше Даян Корк.

— Включва се секретарят.

— Да вземем заповеди — казах му аз. Бях водещият разследването и раздавах задачите, включително изпращането на отряди до домовете на убиеца и на Даян.

Понякога така ставаха нещата. Проследяваш безкрайно много следи, които те водят до задънена улица и изведнъж всичко се подрежда. Краят на пътя.

Д-р Мълруни беше споменал за нещо, което да задейства човека. Предполагам, че да те зарежат в национален ефир може да се определи като основателно отприщващо събитие.

— Корк живее на „Ашланд“ и „53“-та — каза Хърб. — Там ли ще отидеш, или при Даян?

— Там. Да вървим. Искам осем момчета, пълно снаряжение, веднага.

Адреналинът така напираше, че дори не чувствах болката в крака си. С Хърб си помогнахме взаимно да сложим бронежилетките, затягахме закопчалките и ги нагласяхме на раменете. След това си сложихме радиостанции и слушалки в ушите и се упътихме към патрулните коли.

Четири екипа дойдоха с мен, плюс Хърб. Колега от полицейското управление в Ивънстън щеше да ни посрещне там с още хора. Хърб се обади по задължение на федералните, но на местния клон, за да спечелим малко преднина — щеше да отнеме известно време, докато стигне до Дейли и Корси, а когато това се случи, всичко ще е приключило.

Бяхме с черно-бели автомобили с пуснати сирени, а диспечерната ни даваше информация за досието на заподозрения.

— На 37 години е. Осем ареста през последните деветнайсет години. Обвинения за сексуални нападения с утежняващи обстоятелства и опит за убийство. Последният му престой в затвора приключва през 1998 г. Оттогава е чист.

— Не чист. Просто внимателен.

Първи пристигна екипът, който беше тръгнал към Даян Корк. Тя не беше вкъщи и по дома й нямаше признаци нещо да се случва.

Надявах се, че не сме закъснели много.

На около пет километра изгасихме светлините и сирените. Къщите в квартала бяха еднофамилни, едноетажни, на средната класа. Бях с повишено внимание към заобикалящата ме среда, като забелязвах много неща едновременно; улиците бяха обсипани с дупки, здрачът миришеше на листа, гърдите ми се задушаваха под жилетката, Хърб се беше изпотил по челото.

Това беше.

Бенедикт паркира зад ред от полицейски коли, всички чакащи сигнала.

— Готови ли сме? — попита ме той.

— Това е твоят миг.

Излязохме от колата.

Изведнъж, със свистене на гуми, по улицата се появи черен мустанг кабрио, премина полицейския кордон, качи се на бордюра и след това на тротоара. Изскърца и спря в ливадата на Чарлз Корк, като изрови четири реда от чимовете.

Мъж с шлифер, който държеше нещо като туба с мляко, изскочи от колата и се втурна към верандата.

Извадих си пистолета и закуцуках напред. Някой с мегафон извика:

— Не мърдай! Полиция!

На около десетина метра бях хванала оръжието с двете си ръце и се прицелих в мъжа.

— На място! Горе ръцете!

Мъжът вдигна ръце, все още с тубата в ръка.

— Обърни се! Бавно!

Почувствах, как подкреплението се придвижи зад гъба ми. Настъпи напрегната пауза. След това мъжът бавно си извъртя шията и ме погледна.

— Забавно е как историята се повтаря, нали?

Беше Хари Макглейд.