Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (18)

Глава 16

Завих се, за да подремна, което беше нещо като благословия. Донякъде ме освежи и ми даде далеч по-необходимата почивка, но когато си отворих очите беше едва пет следобед и знаех, че няма да заспя, когато стане време за лягане.

Затова изгладих намачкания си костюм, взех обезболяващи и лекарства против грип и отидох в единственото място, което никога не затваряха.

Хърб си беше тръгнал, когато пристигнах. Беше вкъщи, при жена си, без мисли за работата. Докладът от патолога беше на бюрото ми, чакаше ме, още една задача от кабинета на кмета. Отпих от гадното кафе и седнах, за да чета за гадостите, които са се случили на още едно нещастно момиче.

Първото нещо, което ми се наби на очи, бе часът на смъртта. Патологът го бе определил около 19:00 ч. Предходната вечер. Убиецът е задържал тялото доста по-дълго, отколкото първата жертва.

Също така я е наранил доста повече. Това момиче имаше 37 рани с различна дълбочина и дължина, но патологът бе отбелязал, че няколко от раните са отваряни наново. Микроскопични стоманени елементи съвпадаха с тези от първата жертва, което показваше, че е използван същият нож. Нивата на хистамин, в комбинация с отчасти отхапан език и белезите от нокти по дланите, които Хюз беше показал, сочеха, че раните са нанесени преди смъртта. По преценка на патолога тя е измъчвана около четири часа.

Смъртта е предизвикана от масивна кръвозагуба. За щастие шокът е спестил известна част от мъките й. В раните на китките и глезените бяха намерени нишки, които отново насочваха към канап.

Липсваха й всички пръсти на краката, малките срамни устни, големите срамни устни, четири пръста и двете уши. Нито една от тези части не беше намерена. Не беше намерена семенна течност, но при очевидно сексуалната природа на престъплението може да се заключи, че е имало изнасилване, при което убиецът или е свършил навън, или е използвал кондом.

В урината й имаше следи от натриев секобарбитал. Следата от убождане от игла беше на лявата й ръка.

Не намерихме документ за идентификация и момичето беше веднага определена като Джейн Доу 2. Експерт от погребално бюро работи почти два часа върху лицето и косата й, за да заприлича на това, което е била приживе. След това й направихме дигитална снимка, а очите й бяха електронно нарисувани на компютър.

Реконструираната снимка беше дадена на медиите за новините в шест, заедно с подобна снимка на първата Джейн Доу. Ако някой познаваше момичетата или имаше информация, свързана със случаите, беше помолен да се обади на телефонния номер на полицията. Хърб беше организирал екип от шестима полицаи, които приемаха обажданията, и всички бяха достатъчно информирани по случая, за да могат да разпознават шантавелите и търсачите на сензации.

Втората бележка беше написана със същото мастило, на същия вид хартия. Няма отпечатъци, косми, нишки.

Двата магазина „7/11“ бяха на разстояние осем пресечки. Мислих да слагам цивилни полицаи, за да наблюдават района, пред всеки квартален магазин в Чикаго, но щяха да са ни необходими 500 души, за да покрият повече от стоте денонощни магазина. Вместо това сложих отряди на петнадесетте магазина в радиус от 20 пресечки от първото местопрестъпление и след това направих листовка за раздаване. Тя информираше работещите в магазините да си отварят очите за всеки, който се опита да открадне кош за боклук или да инсценира припадъци.

След като нахвърлих писмото, се обадих на дежурния сержант и то беше раздадено на всички полицаи в сградата. Нощната смяна също изгледа видеозаписа с детето с алказалцера, както и дневната, но резултатът не беше по-различен. Никой не разпозна детето, нито начинът му на поведение.

Не бях се свързала дори и с една трета от полицаите в района, но оптимизмът ми започна да се изпарява. Снимките на полицейския архив вече бяха в компютър, а не на книга, затова направих бързо проучване за млади бели крадци от магазини. Появиха се повече от 8000 съвпадения. Дори и с помощ щеше да ми отнеме безброй години.

Поех си въздух и бавно издишах. Ако имаше някаква връзка между това, което досега сме открили и нашият убиец, бях прекалено глупава, за да я видя. Не бях по-близо до залавянето на убиеца от деня, в който поех случая.

Сложих записа от второто местопрестъпление и го изгледах, видях за първи път как Бенедикт маха бележката от тялото, която при втората Джейн Доу беше защипана за задните й части. След това всичко стана още по-зловещо, още повече че и качеството на записа беше перфектно.

Първото местопрестъпление бе заснето през нощта, докато валеше, от някого, който имаше проблем с фокусирането и зум функцията. Този запис бе чист, ясен и в едър план. Когато свърши касетата, нямах никакво желание да я гледам отново.

Но я гледах. И отново кръвта ми се смразяваше, но се опитвах да намеря нещо, каквото и да е, което да ми даде насока.

По време на петото или шестото гледане мислите ми започнаха да бягат. Така ли щях да прекарам остатъка от дните си? Бенедикт беше у дома си сега, с жена си. Вероятно гледаха заедно телевизия или се любеха. Или, по-вероятно, и двете. Но каквото и да правеха, правеха го заедно. Те споделяха живота си. А аз бях тук, сама, гледайки края на живота на друг човек.

И така, каква е алтернативата? Да се прибера, да се пооправя и да тръгна по баровете? Ами да, мога да се оставя да ме забърше някой, да убия самотата за една вечер. Но на мен ми трябва нещо по-смислено от един бърз, неангажиращ секс.

Това, от което имах нужда, това, което ми липсваше през последните петнадесет години, бе да съм влюбена. И не мисля, че ще се случи в баровете.

С тъга се сетих за бившия си съпруг, Алан.

Алан бе нещо специално, мъж — един на милион, който ти праща цветя и обича да си държите ръцете. Рядко избухваше, беше магьосник в кухнята и ме обичаше така безусловно, че никога не почувствах студенина, дори и през бруталните чикагски зими.

Аз поемам пълната отговорност за съсипването на брака ни.

Запознах се с него на работа, когато бях полицай. Той дойде при мен и ми каза, че някой е откраднал портфейла му. Не бих казала, че беше невероятно красив, но имаше най-милите очи, които някога бях виждала.

Срещахме се шест месеца, преди да ми предложи.

В началото бракът ни вървеше страхотно. Алан беше художник на свободна практика и правеше така програмата си, че винаги да имаме време за нас.

Докато не дойде повишението ми в „Тежки престъпления“.

Преди това с Алан правехме планове да имаме деца. Щяхме да имаме момче на име Джей и момиче — Мелъди, също така щяхме да си купим къща с голям заден двор и с добро училище в района.

Но също толкова силно, колкото исках тези неща, исках и кариера. Майчинството означаваше, че ще отсъствам от работа, а един наскоро повишен детектив Трета степен имаше нужда от значки, за да се издигне.

Седмичните ми работни часове скочиха от 40 на 60.

Алан беше търпелив. Той разбра моята амбиция. Опита се да ме изчака, докато не станех готова. След това някакво огромно препятствие за моята кариера ме накара да прекарвам още повече време на работа.

Алан ме напусна една седмица, преди да ме повишат в детектив Втора степен. Тогава започнаха и моите проблеми с безсънието.

Зарових спомените. Със съжаление доникъде нямаше да стигна. Само едно нещо би ми помогнало.

Вдигнах телефона, после го затворих, после пак го вдигнах. Да преглътна и малкото гордост, която имах, се оказа по-трудно, отколкото си мислех, но се справих. Данъкоплатците финансираха обажданията ми до Информация и след десет секунди вече набирах „Среща за обяд“ с надеждата, че ще са затворени по това време.

— Благодаря ви, че се обадихте на „Среща за обяд“, аз съм Шийла. С какво можем да ви бъдем полезни?

Гласът й беше така жизнено оптимистичен, че се почувствах за миг по-добре от решението си да се обадя.

— Ами предполагам искам да си уредя среща или да ми запишете посещение. Всъщност, не очаквах да работите по това време.

— Работим до късно. А връзките не съществуват само от девет до пет. Ще ми кажете ли името си, госпожице?

— Жаклин Даниелс. За кратко — Джак.

Учтиво ми каза:

— Много хубаво име. Вашето занимание?

— Полицаи.

— Имаме много клиенти от силите на реда. Търсите ли половинката си в рамките на вашата професия?

— За бога, не. Искам да кажа…

— Няма проблем. Трудно е да се срещат хора с една и съща професия. Ето защо всички известни актьори и актриси се развеждат. Сексуална ориентация?

— Извинете?

— Искате да срещнете мъж или жена?

— Мъж.

— Чудесно. Имаме много прекрасни мъже, от които можете да изберете.

Нейната способност да общува така леко с хората навярно караше всички смотаняци да се чувстват доста по-добре. Поне при мен работеше.

— По кое време сте свободна, за да дойдете и да разгледате?

— Да, ами, какво ще кажете за утре? По обяд, ако е възможно?

— 12 часа?

— Чудесно.

Даде указания, после още малко си поприказвахме и тя напомпа достатъчно моето его, за да се чувствам добре с мисълта, че съм наела служба за търсене на мъже, защото съм твърде недодялана, за да си намеря сама.

— Ще се видим утре по обяд, г-це Даниелс. Тогава ще вземем цялата необходима информация за вас, а също така ще ви запознаем и с нашата дейност. Ще ви снимаме. Но ако желаете, можете да донесете и ваша снимка.

Освен тази за шофьорската ми книжка, май нямах други снимки.

— Ще ме записвате ли на видео?

Мелодичен смях.

— Не. Не заснемаме на видео клиентите си. Ние просто се запознаваме с тях, а след това им предлагаме срещи за обедно време. Разполагаме с 35 агенти и всеки от тях се занимава с 50–100 души. Нашите агенти уреждат срещите в рамките на собствените си списъци с хора. Ако при тях няма подходяща половинка, те прехвърлят клиента на друг агент.

Това ми прозвуча като да си последното момче, избрано за махленска футболна среща. Представих си как едно дебело момиче например е прехвърляно от агент на агент всеки месец и това ме накара да потръпна.

— Е, доскоро тогава.

— Приятна вечер, г-це Даниелс.

Затворих телефона, самочувствието ми все още бе високо. След това осъзнах, че бях забравила да я питам колко ще ми струва тази услуга. Това разби оптимизма ми.

Познавах едно ченге, което използваше израз, ако нещо лошо се случи. Беше истински подлизурко, но с годините се научих да уважавам честността на думите му. Винаги, когато се проваляше на тест или получаваше порицание, той казваше: „Просто още един блат от лайняната торта“.

При всичките блатове, които бях натрупала досега, едва ли още един щеше да промени нещата.

Телефонът иззвъня и аз залепих слушалката на лицето си.

— Джак? Чудех се дали си още там.

Беше асистентът на патолога, д-р Фил Бласки. Той беше един от най-добрите в областта си, ползвахме го при всеки по-сложен случай. Иначе беше слаб, оплешивяващ мъж с яйцевидна глава, но гласът му беше като на оперен баритон, подобен на Джеймс Ърл Джоунс.

— Здрасти, Фил. Явно и двамата горим среднощно гориво.

— Получи ли докладите за втората Джейн Доу. Пратих ти ги.

— Тъкмо ги прегледах. Предполагам кметът ви притиска също толкова, колкото и нас…

— Джак… — гласът на Фил падна една октава, което почти го направи да скърца със зъби — работя до късно, за да разследвам следата, за която ми каза Бейнс. Проверявам телата, за да открия нещо скрито в тях. Намерих нещо в прободна рана на втората Джейн Доу, след това се върнах при първата и намерих същото.

— Какво?

Фил си пое дъх.

— Сперма, Джак.

— Моля?

— Сперма от убиеца ни. Намерих я в най-дълбоките прободни рани и на двете момичета. Открих я, докато вземах проби. Никога нямаше да я намерим, ако не ми бяхте казали да търся.

Замълчах за малко, за да ми поотмине.

— Искаш да кажеш, че е изнасилил прободните рани?

— Имат разкъсвания, така че предположението е основателно.

— Докато са били все още живи?

— Не сме сигурни. Но има такава вероятност.

— Къде? — попитах аз.

— И при двете в стомаха.

— Можем ли да го определим?

— В лабораторията работят върху него. Но ще е трудно. Спермата е смесена с кръв и е била подложена на разлагане от дни.

Ето какъв бил подаръкът, който ми е оставил. Господи.

— Благодаря, Фил.

— Хванете този психопат, Джак.

Фил прекъсна връзката.

Стисках слушалката, докато досадният звук за заето не ми напомни да затворя. Картините, които се въртяха в главата ми, бяха твърде ужасни, за да си ги представя.

Бах наръгана преди години от един бандит с автоматичен нож. Намушка ме в стомаха. Направиха ми малка операция, за да спре кръвотечението, но бях извън строя за месеци. Болката беше една от най-жестоките, които някога съм изпитвала — комбинация от спазми, язва и изгаряне трета степен. При мисълта човек да отваря такава рана…

Изтръпнах от ужас. След това се изправих и пренавих касетата от местопрестъплението, за да я гледам за пореден път, но сега с по-голяма настървеност откогато и да било.