Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (30)

Глава 28

Беше бесен.

Крачеше напред-назад в мазето си, с парцал на разкървавеното си лице. Спря, само за да ритне тялото.

Кучка. Тъпа кучка.

Отвличането беше перфектно. Спря до нея, попита я за посока, дори й предложи безплатен сладолед за съдействието. Когато взе фунийката, той я хвана за ръката и я убоде. Нямаше свидетели. Нямаше съпротива. Нямаше писъци. Като по книга.

След това набързо я завърза в мазето си и я чакаше да се събуди.

Но тя се събуди прекалено бързо. Той си правеше сандвич и я видя да тича по стълбите, гола и безумна.

Той я хвана, опита се да я върже, но тя му издра лицето. Изгуби самообладание и я удари. Събори я по стълбите.

И тя си счупи скапания врат.

Каква загуба! Всичкото това време и планиране — съсипани! Тя умря, без дори да знае кой е той или защо е понесла това наказание.

Чарлз я ритна отново, а след това се зае с лицето си. Окото му гореше, грозна червена резка минаваше през роговицата. Трябваше да се погрижи за това, но не можеше да става и дума за лекар. Драскотините по лицето му си изглеждаха като драскотини. Можеха да му задават въпроси и да го запомнят.

Направи си йоден компрес с марля. По-късно щеше да вземе някакъв мехлем за очи от магазина. Първо трябваше да се заеме с някои неща.

С разпален гняв и пламнало от болка лице Чарлз нямаше желание да насилва тялото. Сексът беше най-последното нещо, за което да мисли. Но трябваше да си пази репутацията. Необходимо беше за следващата част от плана.

Първо не можа да се възбуди. Но Джак му помогна. Мислеше за Джак, когато ще намери тялото. Мислеше как ще пищи Джак, когато я заведе в мазето си и върши същото и с нея.

Мислеше как ще проникне в Джак.

Свърши, пръхтейки от удоволствие. След това започна другата част.

Вероятно работеха по неговия метод на оставяне и наблюдаваха всички магазини. Но той беше замислил нещо друго. Нещо смело.

Първо отдели ръката, която го одраска. Знаеше, че под ноктите има ДНК, но той вече беше оставил със спермата си и не му пукаше. Но му пукаше дали властите ще разберат, че е одран. Щеше да носи превръзка на лицето си за известно време и не искаше това да бъде добавено към неговото описание.

След ръката той започна с дисекцията на тялото. Работеше върху брезент със секира и клещи за тел.

Когато приключи, той сложи всичко по-голямо в 200-литрова хладилна чанта. Имаше достатъчно части, които остави отвън.

В празното пространство зад къщата му имаше шахта. От години пускаше там разни неща, за да храни плъховете. Използва месарска кука с Т-образна дръжка, за да отмести капака и пусна всички малки части от брезента в канала.

Слушаше мекото тупване в тъмното, последвано от цвърченето на гризачите.

— Време за закуска — ухили се той.

Взе си бърз, но основен душ, като използва четка за зъби, за да махне кръвта под ноктите си и внимателно пазеше превръзката си. След това пренася двадесет минути хладилната чанта нагоре по стълбите и я качи в камиона си. Още десет минути му отне премахването на всички картинки и описания на сладоледи по страните и заменянето им с табели „Мел — водопроводчик“, снабдени с фалшив телефонен номер.

Носеше и гумен вакуум за отпушване, който взе от една автоморга. Закачи го на тавана. По тъмно камионът за сладолед щеше да събуди подозрения, докато водопроводчикът можеше да се движи по всяко време.

Към два сутринта приключи със съобщението си към пресата. Имаше много неща за казване, но ако беше прекалено дълго — нямаше да го пуснат цялото по новините. Искаше да е кратко, стегнато, на първа страница. След като разпечата окончателния вариант, постави го в плик, заедно с частите, които беше запазил от Тереза Меткалф.

Нощта беше студена и с дебелото си яке и шапка се чувстваше неузнаваем. Първо остави хладилната чанта под торбите с боклук в една уличка, която от известно време си беше харесал.

След това се спря до едно денонощно кафене и си купи кафе. Остана там достатъчно дълго, за да се слее с другите посетители. После се отправи към тоалетната и използва малко тиксо, за да залепи писмото си зад тоалетната чиния, като сложи ръкавици, за да не оставя отпечатъци.

Все още с ръкавиците, излезе от закусвалнята и се отправи към най-близкия телефон и поиска номера на „Чикаго трибюн“.

— Обажда се Джинджифиловия мъж — казва той на стажанта, който вдигна телефона — и ще те направя известен.

Разкарваше се наоколо четиридесет минути, докато не видя как един мъж влезе в закусвалнята доста бързо и излезе след две минути с плика в ръка.

Скоро и полицаите щяха да дойдат. Може би дори и Джак щеше да се появи. Остана и наблюдава фойерверките от прозореца на бара отсреща на ъгъла.

Почувства голямо вълнение — четири патрулни коли, пет камиона на телевизии, десетки зяпачи.

Джак я нямаше.

Не го свърташе. Отпиваше от бирата си, докато не стана време да затварят. Чудеше се защо Джак още не се е появила. И дебелият й партньор го нямаше. Вероятно няколко човешки части и писмо не си струваха, за да си развалят съня. В четири сутринта барът изгони всички и той реши сам да провери.

Паркира на три пресечки от апартамента на Джак, защото не беше сигурен къде е охраната й. Вървеше бързо, с ръцете в джобовете, главата наведена, сякаш е устремен нанякъде.

На улицата на Джак забеляза екипа. Паркирали бяха почти на една пресечка разстояние със затъмнени прозорци, за да не може да се вижда вътре. Но прикритието им беше слабо. Тъй като беше студено, те бяха пуснали парното и двигателят работеше. Чарлз забеляза газовете от ауспуха от метри и се върна назад, откъдето бе дошъл.

Ако опашката на Джак беше там, значи и тя беше там. Така че най-лесният начин да последва Джак беше да последва охраната й.

Те щяха да следят за някого, който дебне Джак.

Но нямаше да търсят човек, който следи тях самите.

Джинджифиловия мъж се върна във водопроводния си камион и си намери място за паркиране на около една пресечка от охраната.

След това изгаси двигателя, сложи ръце в джобовете и започна да чака.