Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (45)

Глава 43

Нямаше взрив.

Чарлз спря, прегърбен в тръбата с мръсна вода до глезените му. Затаи дъх и се ослуша.

Нямаше експлозия. Нямаше писъци. Нищо.

Какво ставаше?

Хвана Даян за косата и я дръпна напред. Ако полицаите не бяха в пламъци, то тогава са след него. Трябваше да побърза.

Беше тъмно като в рог, гнусно и потискащо. Тясната тръба го принуждаваше да бяга приведен. Жена му хленчеше, влачеше си краката и го бавеше. Прободе я с ножа, за да я накара да побърза.

— Казах ти да бягаш!

След четвъртото или петото пробождане тя падна долу. Серията наръгвания не я караха да се съвземе.

Да върви по дяволите. Чарлз не искаше да приключи тук, в канализацията, където дори не можеше да види лицето й. Не така трябваше да станат нещата. Искаше да има достатъчно време, за да превърне този последен празник в банкет на нейната агония.

Отекна шум в далечината. Някой отвори капака на шахтата.

Джак.

Чарлз се пресегна и наръга жена си в тъмното. Какъв разочароващ край. Тя заслужаваше много повече.

След това се махна оттам. Движеше се по усет и броеше стъпките си. Едва се виждаше, но той беше вървял по този път неколкократно. Преди да стане така популярен сред медиите, Чарлз винаги криеше жертвите си. Канализацията беше идеалното място за трупове — можеше да ги носи тук без свидетели, на никого не му правеше впечатление миризмата, а плъховете се грижеха за уликите. В тръбите тук бяха останките от шестима души, които беше убил.

След двадесет и четири стъпки той спря и опипа за решетката. На половин метър беше от него. За нея имаше прикачен фенер.

Наведе се в циментовата тръба и пусна светлината за малко. След като намери дръжката, той отвори ръждясалата врата и премина в главния канал.

Сега можеше да върви по-изправен, а не приведен. Главният канал беше широк като алея. Мръсната вода вървеше по средата във воняща, кафява вада. Чарлз не знаеше колко беше дълбока, а и нямаше голямо желание да разбира. От двете страни на поточето имаше тераси, като подиуми, на които можеше да се преминава, когато нивото на водата беше достатъчно ниско.

Най-остроумната част от плана беше да следва дясната стена до края на пряката и след това да завие наляво и да премине още осем пресечки. Щеше да излезе на малка уличка, срещу обществения паркинг, където беше оставил втората си кола и където беше далеч от търсещите го свине.

Но още не беше готов. Все още имаше работа с Джак.

Не можеше да остави лейтенанта жива. Тя го намери веднъж. Пак щеше да го намери. Чарлз не искаше да се оглежда вечно, в очакване да го хванат.

Всичко щеше да свърши тук.

Джинджифиловият мъж провери патроните си и изгаси светлината.

Чуваха се шумове от главния канал. Очакваше ги.

Сви се и се захили, готов да започне веселбата.