Нелсън Демил
Кубинската афера (49)

49.

Тръгнах на запад по почти пустия плаж, после заобиколих до края на острова и продължих по южния бряг, обаче стигнах до мангрово блато и завих към вътрешността. Понякога се налага да разузнаеш терена, а друг път — да анализираш собствената си глава.

Известно време си пробивах път сред гъсталака, докато осъзная, че вървя и спя. В армията ме биваше в това занимание при дълги нощни преходи, но днес нямах друга цел, освен да остана сам, затова си намерих място под една висока палма и седнах на земята.

Извадих глока от раницата си, пъхнах го под тениската си и се облегнах на дънера. Във вътрешността на острова беше горещо и имаше много буболечки, така че не очаквах компания.

Като се замислех за всичко, трябваше да съм се сетил, че гаджето на Сара в Маями не е никой друг освен Фелипе. Както вече казах, бях имал всички необходими улики, обаче не ги бях свързал в обща картина. И не щото съм тъп, а понеже не бях искал да го направя. Майка ми му викаше на това „умишлено незнание“. И още му вика.

А бе, и преди съм попадал в такива ситуации, ама сега за пръв път гаджето щеше да е на яхтата, с която всички заедно щяхме да се отправим на нашето среднощно бягство. Аз, Джак, Фелипе и Сара. Щеше да се наложи да определим кой къде ще спи. Можеше да се получи неловко, нищо че всички щяхме да се преструваме, че в Куба съм се проявил като съвършен джентълмен.

Разбирах защо Сара ме е излъгала, разбирах и че в нея са се сблъсквали противоречиви чувства и по някое време е направила избора си. Самата тя обаче беше казала, че единственият начин това да не стане проблем в Кайо Гилермо е изобщо да не бяхме стигали дотук. Но ето че бяхме стигнали, напук на минималния шанс.

Втората страна от този триъгълник беше Фелипе. Хич не ми дремеше, че почти се бил побъркал от ревност, понеже гаджето му е само с мене. Все пак като мъж можех да му съчувствам. Даже ми беше харесал, когато се запознахме в Кий Уест. Стори ми се добре подготвен, самоуверен и благонадежден. Като се замислех обаче, сега съзнавах, че ме е преценявал и сигурно се е чудел дали съм от ония мъже, дето ще се опитат да му забършат гаджето. Ако знаех какво е положението, щях да го уверя, че не съм от ония мъже. Само че никой не ми го обясни и затова нямах възможност да проявя благородство. Ама пък получих възможност да се изчукам.

И защо никой не ми каза, зачудих се, че Сара и Фелипе са гаджета? Може да се бяха разбрали Сара да ми го каже. А ако не тя, защо не и Карлос или Едуардо? Хм, може би понеже действително са искали да се кача на борда, ако използвам този моряшки израз, и Сара Ортега е била една от многото лъскави блесни. Обаче Сара все пак ми беше казала, че има гадже. Само дето не му помнеше името.

В крайна сметка тази операция беше важна за Едуардо, Карлос и техните амигос и те бяха готови на всичко само и само да я реализират. Представях си какво са говорили на Фелипе, за да го убедят да се съгласи да прати гаджето си на опасна мисия с непознат хубавец. И какво е говорила Сара, за да увери Фелипе, че ще си остане добродетелна. Подозирах, че са давани обещания и е имало приказки за неща, по-възвишени и важни от някакви си двама души. А и може да бяха помогнали на Фелипе да преглътне ревността си с голяма сума. И никой не беше мислил за момента, когато всичко това ще си дойде на мястото.

После пък идваше Сара, обектът на желанията на толкова много мъже — аз, Фелипе, Едуардо и разбира се, Антонио. Карлос също я харесваше, но при него всичко беше само бизнес. Любовта е второстепенна клауза в договорите.

Обаче бях сигурен, че Сара е премислила всичко това повече, отколкото показваше — а може би повече, отколкото съзнаваше. На яхтата тя фино се закачаше и флиртуваше и аз усещах какво прави. Знаех и че много преди да стигнем в Хавана е била наясно, че накрая ще се озовем в кревата. Тъй де, аз се съмнявах, но не и тя. И още първия ден в хотел „Насионал“ ме бе осведомила, че ще се загаджим. Тъй че поне тя не се преструваше пред мене или пред самата себе си, че е била съблазнена. И ми беше дала да разбера, че сключваме сделка: секс срещу надеждност и ангажираност с операцията.

Само че такива сделки имат неочаквани последици. Да се влюбиш например. Точно това се беше случило.

Сега трябваше да затворим кръга, да продължим с операцията и да внимаваме преливащите ни от страст, ревност и омраза сърца да не я преебат в последното действие. Кий Уест вече се мержелееше на хоризонта. Само че на руля щяхме да сме ние с Джак. А Фелипе и Сара щяха да седят един до друг на носа — или в каютата. Дали да не издам капитанска заповед — без чукане на борда?

Щеше да е интересен круиз. Само че първо, коктейлите в седем вечерта. После среднощно бягство покрай кубинските катери.

Затворих едно око и потънах в онова полусънно състояние, което бях усъвършенствал в армията, с едната ръка на пистолета и нащрек с едната половина от мозъка ми.

Помня последната си съзнателна мисъл. В Куба Сара наистина вярваше, че е влюбена в мене — палми, опасност, дайкири, луна и любовни песни. Щяхме да видим как ще е в Кий Уест и Маями. Обаче първо трябваше да стигнем там.