Шилпи Сомая Гоуда
Златният син (6)

5.

След онзи ден в Голямата къща Лийна имаше чувството, че всичко се случва много бързо. Сватбените приготовления бяха започнали след седмица. Организираха се срещи с астролога и пандита. Лийна и майка й избраха официални сарита, бижута и татуировките от къна, с които щяха да изрисуват ръцете и стъпалата й. Въпреки че родителите й казаха, че може да си купи каквото пожелае, тя се спря на по-малки обици и семпло колие, когато видя майка си да трепва, забелязвайки цените на по-претенциозните бижута.

Царяха трескава суматоха и оживление. Лийна почти нямаше време да се замисли колко много щеше да се промени животът й оттук насетне. Нощем, когато лежеше в леглото си, тя затваряше очи и си представяше лицето на младоженеца, припомняйки си чертите му от единствената им среща. Нежно шепнеше името му. Опитваше се да възстанови гласа му от няколкото думи, които бе изрекъл. Как ли щеше да звучи смехът му, как ли щеше да се почувства в прегръдката му? Макар че не знаеше почти нищо за него, тя вярваше на родителите си, а те, както и пандитът, който бе сравнил хороскопите им, одобряваха момчето и семейството му.

На сватбения ден Лийна следваше тържествените напътствия на пандита по време на церемонията дори когато се опитваше да погледне крадешком дългите пръсти на младоженеца, мускулестите му рамене и меките очертания на свежо избръснатото му лице. Тя поздравяваше хората, които я даряваха с монети, кокосови орехи и венчелистчета от рози, докато й пожелаваха благополучие в брака. Лийна, завладяна от всеобщото оживление и емоции, осъзна как се чувства едва когато видя неподправената радост, огряла по лицата на родителите си. След приключването на празненството, когато настъпи часът да се сбогува с единствения дом, който бе имала, тя не можа да се овладее и зарида, вкопчена в майка си.

 

 

Пътуването до селото на съпруга й беше дълго. Продължи близо два часа. В колата Лийна се настани до свекърва си и се втренчи в тила на Гириш. Изучаваше жестовете и израженията, пробягващи по лицето му, опитвайки се да разбере що за човек беше мъжът, с когото щеше да прекара живота си. Тръпнеше неспокойно в очакване.

Здрачаваше се, когато най-сетне пристигнаха. Въпреки оскъдната светлина Лийна забеляза, че памукът в нивите бе презрял и повехнал, макар че семейната къща беше доста голяма. Въпреки занемарения й вид си личеше, че някога е била внушителна. Гириш й отвори вратата на колата и отнесе единствения й сандък в къщата. Тя го последва, ситнейки предпазливо по верандата, защото някои от дъските се бяха изметнали.

Гириш влезе в къщата преди нея и две деца се втурнаха, за да го поздравят. Малко момченце се вкопчи в крака му, а момиченцето, което явно бе по-голямо, обгърна ръце около кръста му. Гириш поспря, разроши косата на момчето, целуна главата на момичето и се провикна:

— Рика! Ела и прибери тези разбойници. Изморен съм.

Лийна беше трогната от явната привързаност между децата и Гириш. Това беше добър знак.

Съпругата на по-големия брат на Гириш се появи от някакъв коридор в задната част на къщата и улови всяко дете за ръката. Отведе ги, гълчейки. Лийна нямаше търпение да опознае новата си етърва. По време на сватбената церемония Рика не бе спряла да засипва Лийна с комплименти за косата, бижутата и тоалетите й. Беше от хората, с които Лийна лесно би се сприятелила, биха могли да станат посестрими.

— Ела — каза свекърва й, след като се озоваха вътре. Поведе Лийна към малка спалня, която някога бе представлявала част от верандата. Беше толкова миниатюрна, че побираше единствено легло и метален шкаф.

— Тук ще ви е удобно — каза тя, сякаш бе предугадила притеснението на Лийна. Възрастната жена се обърна към нея и пое лицето й в пухкавите си длани. — Можеш да ми казваш мамо. Не държа на официалностите. Няма нужда от мемсахиб.

Жестът й развълнува Лийна, макар че и през ум не й бе минало да нарича новата си свекърва мемсахиб, обръщение, което ползваха слугите.

Свекърва й се усмихна широко и тя успя да забележи празнините, където трябваше да са кътниците й.

— Хайде, дете! Кажи го.

Лийна сведе поглед и промълви усмихнато:

— Да, мамо. Благодаря!

Новата й майка отвори вратата на металния шкаф и се разрови из вещите във вътрешността му.

— Можеш да наредиш нещата си тук — посочи новоразчистения рафт, а после се наведе, отвори сандъка на Лийна и започна да вади внимателно сгънатите от майка й сарита.

— Хм — промърмори тя и прокара пръсти по бродираната златна шевица. — Ще прибера в стаята си това, което не се побере тук. Тези копринени сарита не са за всеки ден — тя ги преметна върху ръката си и се изниза през вратата.

— Когато приключиш, ела в кухнята. Вечерята наближава.

Лийна се обърна към шкафа, пълен с дрехите на съпруга й. Тя погали купа сгънати ризи и вдигна една към лицето си, опитвайки се да долови аромата й. Кой беше този мъж? И къде беше той? Очакваше да е тук, при нея, за да прекарат заедно първите си часове като младоженци.

След като разопакова вещите си и пъхна сандъка под леглото, Лийна се запъти да търси Гириш, но чу, че някой я вика.

— Лийна, ела! — Беше Рика. Тя я отведе към задната част на къщата. Влязоха в кухнята. — Това е печката — посочи тя. — Газта е навън. Не я пилей, защото е скъпа. — Рика се движеше бързо из помещението и показваше на Лийна готварските съдове и прибори, където бяха прибрани житото и лещата. Тя свали тенекиената кутия с подправки от най-горната лавица. — Наблюдавай внимателно. Сахиб има специални вкусове, така че трябва да се научиш. Днес ще ти покажа. Утре ще готвиш сама.

Лийна се стресна от безцеремонността на Рика и рязката промяна в поведението й. Сигурно бе изморена от сватбата и пътуването и се тревожеше, че трябва да приготви храна за всички.

— Мога да се заема с ориза — предложи Лийна.

— Първо ориза, после чапати — заяви Рика със студен тон. — Тестото е там. Сахиб ги обича много тънки. Внимавай да не ги скъсаш.

Вечерята бе напрегната и съвсем различна от спокойната атмосфера, с която бе свикнала Лийна. Рика сервира на свекър им, като почтително се обръщаше към него със сахиб, а после застана встрани в очакване на реакцията му. Ако на дхал й липсваха подправки, а чапати бяха изстинали, изпращаха Лийна обратно в кухнята. Тя прекара по-голямата част от вечерта там, докато претопляше храната и се суетеше, за да я пригоди към вкуса на сахиб. Когато най-сетне се присъедини към вечерята, мъжете бяха приключили и сахиб се надигаше от масата.

— Рика, маринованото манго е прекалено твърдо — каза той. — Все едно дъвча камъни. Нима се опитваш да ми счупиш зъбите, безполезно момиче? — Той метна металната лъжица, която издрънча и преобърна съда. — Разчисти! — изръмжа той и стана от масата.

Лийна нежно докосна ръката на Рика, показвайки й мълчаливата си подкрепа.

— Е? — Рика се завъртя рязко и излая към нея. — Какво чакаш? Не стой като кукла, ами почисти!

 

 

Късно през нощта Лийна лежеше в леглото, облечена в памучната нощница, която майка й бе поставила в сандъка, и чакаше появата на Гириш. Беше изморена от дългото пътуване и неколкодневното сватбено тържество. Клепачите й натежаха.

Бе минало известно време, когато се събуди. Усети, че Гириш се бе настанил до нея. Отвори очи и понечи да седне, но той я притисна към леглото.

— Шшшт — прошепна той и се озова върху нея. Майка й я бе предупредила какво да очаква, така че беше подготвена за болката. Впи нокти в дланите си, за да не изкрещи. Когато всичко приключи, Гириш се претърколи по гръб. Прилив на задоволство обзе Лийна, след като бе изпълнила за пръв път съпружеските си задължения. Може би сега щеше да започне да го опознава.

На следващата сутрин се опита да подхване разговор с Гириш, като го попита за нивите и културите, които вирееха тук:

— Отглеждате ли захарна тръстика? Баща ми казва, че е любимата му култура. Ражда много, макар че и вредителите я обичат.

Гириш не забеляза усмивката. Не я удостои с отговор, а съсредоточено продължи да реше косата си, изправен пред огледалото.

— Никога преди това не съм виждала памук. Трудно ли се събира? — отново опита Лийна.

Гириш й направи жест да се отмести, за да застане пред шкафа. Тя отвори вратите, избра му риза и я подаде.

— Не, просто ме остави да се оправя — заяви той и метна ризата, която му бе избрала, обратно в гардероба.

— Какво ще правиш днес? Ще се видим ли на обяд?

— Господи, толкова много приказки! А още дори не съм си изпил чая.

— Съжалявам — промълви тя. — Ще ида да го приготвя.

Когато тръгна из къщата, дневната светлина разкри детайли, които не бе забелязала предишната вечер: лющещата се боя по стените, прашните ъгли. Масите и рафтовете бяха почти оголели, липсваха дреболийките и украшенията, които очакваше да запълнят един толкова голям дом.

Откри Рика в кухнята. Беше ядосана заради късната поява на Лийна.

— Мислиш, че можеш да спиш цяла сутрин? Има работа за вършене. Утре ще станеш по първи петли, ясно? — Рика се обърна. — Безполезно момиче — промърмори тя и излезе.

 

 

Същата вечер Лийна реши да подходи по различен начин към съпруга си. Приготви две чаши топло мляко с шафран и шамфъстък в сребриста купичка и тръгна да го потърси. Мъжките гласове долитаха отвън и тя ги последва, като поспря на вратата, за да нагласи подноса върху ръката си. Гириш и двамата му братя бяха насядали около една масичка, върху която се кипреше бутилка с кехлибарена течност. Съпругът й доближи препълнената чаша към устните си, отпи и избърса уста с вътрешната част на ръкава си.

— Кое е най-хубавото на брака с парий? — попита Гириш и сам си отговори. — Това, че може да ти говори дръзко само веднъж! — той отново отпи.

Братята му се засмяха, а по-младият се пресегна, за да напълни чашата на Тириш:

— Много е зле, нали?

Гириш поклати глава:

— Непрекъснато дърдори.

— Сещам се за едно нещо, което може да набуташ в устата й и да я накараш да млъкне. — По-възрастният брат се изправи и поклати бедра, като с грубиянски жест посочи към чатала си.

Лийна затвори вратата. Топлото мляко беше хванало коричка и чашите подскачаха върху подноса, когато бързешком се насочи към кухнята. Изпразни ги, а после ги изми и подсуши. Постави всичко на мястото му, без да остави и следа от присъствието си.

Лийна излезе навън през задната кухненска врата и тръгна към банята, където се зае да стопли вода. Сутринта нямаше време за подобен лукс и се бе изкъпала набързо със студена вода. Мускулите я боляха, главата й пулсираше. Копнееше да се измие, сякаш така можеше да заличи думите, изречени от съпруга й.

След като приключи, Лийна навлече същите дрехи и тръгна обратно към къщата. Влезе в спалнята и заключи вратата. Отново се съблече, отвори металния шкаф и извади чиста памучна нощница. Майка й бе поставила в чеиза талк на прах с аромат на рози. Лийна се пресегна към вътрешността на шкафа, но не успя да открие ценната кутийка. Изпразни цялото съдържание на шкафа — нейните дрехи и тези на Гириш, тоалетните им принадлежности, но талкът беше изчезнал.

Лийна тъкмо измъкваше празния сандък изпод леглото, когато дочу шум пред вратата на спалнята. Някой разтресе силно вратата и металното топче затрака напред-назад.

— Хей! — долови пиянския брътвеж на Гириш. — Какво е това? Отвори вратата, жено!

Лийна бе все още гола. Втурна се към шкафа, грабна нощницата и несръчно я навлече, докато Гириш продължаваше да удря по вратата. Тя я отвори, объркана от надигащия се в нея срам и гняв.

— Какво е това? — попита той с присвити очи. — Да не си посмяла да заключваш вратата. Това не е твоята къща! Разбра ли?

— Обличах се — отдръпна се Лийна и придърпа нощницата към врата си.

Подигравателна усмивка плъзна по лицето на Гириш. Той се приближи към нея:

— Колко жалко!

Лийна взе гребена от нощното шкафче и го прокара през заплетените си коси.

— Ще съм готова след няколко минути.

— Аз вече съм готов — каза той и посегна към нощницата й. Хвана едната й ръка и я насочи към колана си. — Виждаш ли? — ухили се той.

Лийна отдръпна ръката си и му обърна гръб. Покатери се в леглото и продължи да разресва косата си с гребена. Дърпаше толкова силно, че скалпът й пламна.

— Какво? — Гириш пропълзя на леглото до нея. Лийна го избута с все сила. Той поспря и я изгледа кръвнишки, сякаш обмисляше решението си. После хвана двете й ръце и ги притисна над главата й. Лийна се изненада от силата му. Спомни си деня, когато двамата с Анил се бяха скрили в дерето, за да пушат биди, и бяха станали свидетели на ужасната сцена. Никога не бе очаквала съпругът й да се отнася с нея по същия начин.

На следващата сутрин раменете и китките й бяха изранени от силата, с която я бе притискал Гириш. Лийна се надигна и отиде в банята, за да се измие. Когато пристигна, Рика тъкмо излизаше, облечена в чисто сари. Носеше старите си дрехи на вързоп. Когато отстъпи назад, за да позволи на етърва си да мине, усети във въздуха ясно доловим аромат на рози.

Когато Лийна се върна в стаята им, Гириш се опита да скалъпи някакво извинение за изминалата нощ:

— Не трябваше да ме предизвикваш, да заключваш вратата и да бягаш от мен. Аз съм твой съпруг. Ако се отнасяш към мен с уважение, няма да имаш оплаквания. Разбра ли?

— Искам си обратно розовия талк — заяви Лийна.

— Какво?

— Сложих кутия с ароматизиран талк на прах в шкафа. Точно тук — посочи тя. — Изчезнала е. Мисля, че Рика я е взела.

Гириш се вторачи безсмислено в шкафа, а после хлопна металната врата с такава ярост, че я стресна.

— Защо винаги ми създаваш толкова неприятности?