Шилпи Сомая Гоуда
Златният син (1)

Мая Заешката уста

Анил Пател беше на десет години, когато за пръв път присъства на един от съветите, оглавявани от баща му.

Обикновено децата не бяха допускани на тези съвети, но Анил бе изключение, защото един ден щеше да наследи ролята на баща си. Той беше единственото дете сред присъстващите, затова се сви в ъгъла и се постара да остане напълно невидим. Съветите винаги се провеждаха тук, в най-просторната стая на огромната къща в малкото селце, сгушено сред необятните поля на Западна Индия. Тази стая беше туптящото сърце на Голямата къща, където семейството се хранеше, татко четеше вестника, мама кърпеше дрехите, а Анил, братята и сестра му претупваха набързо домашните си, за да излязат да играят. В центъра на стаята се намираше огромна дървена маса, дебела цяла педя, с масивни резбовани крака, които дори и възрастен не можеше да обгърне. Масата беше толкова солидна, че бяха нужни четирима мъже, за да я вдигнат, макар че не бе помествана повече от метър през годините.

Днес баща му седеше начело на внушителната маса, а от двете му страни бяха застанали лелята и чичото на Анил. Роднините, приятелите и съседите стояха на почтително разстояние. Помещението беше пълно с хора, но причината за днешния съвет — Мая, братовчедката на Анил, не беше сред тях. Мая се беше родила със заешка уста и нейна майка бе сестрата на баща му. Съпругът й смяташе, че семейството, с което се е свързал, е прокълнато. Фактът, че чичото на Анил се бе съгласил да дойде тук и да повери решението на семейния спор на старейшината от рода на съпругата му, а не на своя, беше важен, но не и изненадващ. Справедливостта и мъдростта на баща му бяха известни отвъд пределите на родния му край.

Чичото на Анил смяташе, че бракът му трябва да бъде разтрогнат, за да е свободен да си потърси друга жена, която може да го дари с нормални, здрави деца. Както сам обяви, уродливостта на Мая доказвала, че утробата на съпругата му била белязана и няма да му донесе нищо друго, освен лош късмет и момичета, негодни за брак, които щяха да се превърнат в бреме. Сестрата на баща му седеше наблизо и ридаеше, скрила лице в крайчеца на сарито си.

Лицето на баща му остана безизразно, докато слушаше. После се допита до астролога. Беше изпратил някой да го доведе. Помоли го да разчете рождената карта на Мая. Астрологът не откри нищо смущаващо — Мая беше родена под щастлива звезда и по време на бременността не се бяха наблюдавали затъмнения. Накрая баща му се обърна към по-малката си сестра.

— Ти обичаше ли Мая? — попита той. — Беше ли отдадена на съпруга си? Би ли платила каквато и да е цена, за да бъдат те здрави и щастливи?

Тя кимна в знак на съгласие на всички въпроси и продължи да плаче. Съпругът й се бе втренчил продължително в масата и Анил се разтревожи, че може да забележи инициалите, които той и братята му бяха издълбали на ръба.

— Това е много сложен въпрос — започна баща му, след като всички други се бяха изказали. — Ясно е, че никой не е искал това да сполети Мая. Но както чухте от астролога, бременността и раждането не са причинили проблема. В този случай вината за състоянието на Мая не е на майката, а по-скоро на бащата.

Тълпата ахна. Анил затаи дъх. Дори и на десет, той разбираше колко бе опасно да нараниш гордостта на друг мъж. Сред роднините му в далечния край на стаята се понесоха недоволни възгласи. Очите на всички се насочиха към чичото на Анил, който изглеждаше поразен от предположението, че вероятно той е виновен за недъга на Мая. Дълбока бръчка проряза челото му.

— И тъй — продължи татко, — трябва да се насочим към детето. Какво знаем за Мая?

Анил се обърка за миг. Та какво имаше да се знае за едно пеленаче, което дори не присъстваше? Огледа стаята и забеляза, че останалите също бяха смутени.

— Мая — повтори татко. — Името й означава „илюзия“. А какво е илюзия? Нещо измамно за очите. Нещо, което не е такова, каквото изглежда. Бхаи^[1] — обърна се той към зет си и положи ръка на рамото му, — твърде мъдър си, за да бъдеш измамен, нали? Знаеш, че не тази заешка уста е истинската ти дъщеря. Нима не съзнаваш, че истинската ти дъщеря е красива и почтена и ще те дари с дългогодишна грижа и щастие?

Чичото на Анил се втренчи в баща му за миг. Бръчката на челото му постепенно изчезна и той кимна бавно. Движението бе толкова незабележимо, че всички тръпнеха в очакване, докато не кимна отново. Тогава из тълпата се понесе одобрителен шепот. Лелята на Анил спря да плаче и няколко пъти подсмръкна шумно. Татко се усмихна и се облегна на стола:

— Това, което трябва да направим, е да открием истинската ти дъщеря. Ще е нужен силен и мъдър мъж. Наемаш ли се с тази задача, бхаи? Да? Много добре.

Три седмици по-късно бащата на Анил и чичо му отведоха Мая в близкия град, където имаше медицинска клиника. Там тя претърпя едночасова безплатна хирургическа процедура за корекция на цепнатата й устна. Никой друг не знаеше за съществуването на подобно нещо, но татко бе един от малцината в селото, които можеха да четат вестника, доставян от града. Няколко месеца по-късно Мая се бе възстановила напълно след операцията. Когато свалиха превръзките, илюзията бе изчезнала. На нейно място се бе появила усмивка, красива и съвършена. Тя грееше на лицата и на трите по-малки братчета и сестри на Мая, които се родиха по-късно. След случилото се всяка година на рождения ден на Мая родителите й носеха на баща му дар от осветени плодове и цветя.

В нощта, когато баща му се върна от клиниката, след като майка му, братлетата и сестричето му си бяха легнали, Анил седеше с баща си на внушителната маса в голямата стая, а помежду им бе шахматната дъска.

— Никога не съм ги виждал такива — каза Анил.

Леля му и чичо му плачеха, когато напуснаха Голямата къща заедно с Мая.

Ъгълчетата на устата на баща му се повдигнаха в уморена, едва забележима усмивка.

— Чичо ти има добро сърце. Просто се нуждае от известно напътствие, за да открие верния път.

— И ти му помогна? — думите на Анил прозвучаха като въпрос пряко волята му.

Баща му поклати глава и раздалечи съвсем леко палеца и показалеца си:

— Всъщност му помогна лекарят.

Клепачите на татко му започнаха да потрепват, но Анил гореше от нетърпение да чуе обяснението му.

— Разкажи ми какво се случи — прошепна той. — Моля те!

Баща му завъртя пешката, която стискаше между пръстите си, след това я постави на дъската. Облегна се на стола и сключи ръце върху корема си.

— Една голяма шатра бе разпъната пред пазара точно срещу сергията с кокосови орехи. Отпред чакаха на опашка петдесетина човека. А вътре имаше десетки редици болнични легла. Лекарят дойде и обясни какво ще предприеме, за да оправи устната на Мая. Показа ни снимките на други деца, които бе лекувал, преди и след това. — Той поклати глава. — Вълшебство. Истинско чудо.

Баща му направи ход с топа и вдигна поглед. Очите му се бяха навлажнили.

— Ти трябва да станеш лекар — каза той на Анил. — Ще сътвориш велики дела.