Шилпи Сомая Гоуда
Златният син (42)

Бележки на авторката

В Индия съществува дългогодишна традиция за решаването на спорове между хората и семействата от общността. Оригиналната форма на панчаята — събрание (аят) от петима (панч) уважавани старейшини — вдъхнови името на измисленото село в този роман — Панчанагар.

Другото по-простичко обяснение е, че съм наблюдавала същата практика за решаване на спорове в моето и други семейства, като тази роля се полага на най-възрастния мъж в рода. Когато бях по-млада, рядко ме допускаха до подобни разговори и тогава въображението ми се развихряше.

Още от дете бях очарована от практиката да се търси решение на проблемите на кухненската маса, вместо в съда, или да се прибягва до някое официално упълномощено лице. Когато пораснах, тази тема ме заинтригува още повече, осъзнавайки, че възрастните не разполагат с всички отговори и всъщност често не стигат до ясен отговор. Започнах да се замислям как отделният индивид би понесъл бремето на подобна отговорност и как различните хора могат да реагират, ако им се наложи да поемат ролята на арбитър.

В името на повествованието предпочетох арбитърът да бъде индивид, най-големият син на рода, макар че в действителност начините за неофициално решаване на споровете са толкова много, колкото и семействата. Макар че историческият опит послужи за вдъхновение на моя разказ, всички детайли, касаещи специфичните случаи в тази книга, са изцяло плод на въображението, включително и село Дхармала, Индия, както и град Ашфорд, Тексас.

Този роман проследява живота на млад мъж в рамките на трите години от програмата за специализация по вътрешни болести в градска американска болница в началото на 2000 г. По време на проучването ми мнозина ми оказаха щедра помощ, в това число пациенти, болничен персонал, лекари, медицински сестри, както и настоящи и бивши специализанти в няколко болници в страната. Въображаемата Парквю Хоспитал в тази книга не е създадена по модел на нито една болница и преживяванията на Анил не представляват идеално отражение на нито една специализантска програма във всеки един отрязък от време. По-скоро това е съчетание, базирано върху моето проучване. Макар че се опитах да се придържам към духа на истинската медицинска специализация, която е претърпяла значителни промени през последните две десетилетия, си позволих творческата волност да променя някои детайли и да сгъстя времевите отрязъци за целите на повествованието. При този вид интерпретация несъмнено са възникнали грешки, за които единствено аз съм отговорна.

Колкото повече опознавам този свят, толкова повече се възхищавам от благородството на лекарската професия. Надявам се, че съм й отдала заслуженото.