Том Грейс
Зловеща паяжина (61)

60

Докато Килкъни се отдалечаваше от беемвето, Мартино чу как автоматичните ключалки на колата да изщракват. Очите й не преставаха да следят силуета на Нолън, който бързо потъваше в мрака. Когато се увери, че е изчезнал, тя се размърда. Прехвърли цялата си тежест на лявото коляно и се облегна в наклонената кожена облегалка. Усети как кръвообращението на крака й се възстановява и острото пробождане на хиляди малки иглички замени безчувствеността.

Пое си дълбоко въздух няколко пъти, после вдигна свития си десен крак нагоре и го изпъна към мястото на шофьора. Постепенно жиленето премина. Тя стегна добре оформените мускули на бедрото и прасеца, после бавно сгъна крака си към себе си. Бедрото опря в гърдите й, а коляното й застина точно под брадичката й.

Левият й крак се разтрепери от усилието да удържа цялото й тяло. Тя сви крака си силно в коляното, докато стъпалото й не опря в задника й. Пое си дълбоко дъх и внимателно прокара окованите си китки около стъпалото. Когато белезниците минаха под пръстите на крака й, тя издиша с облекчение.

Обърна се напред и се отпусна на седалката. И двата й крака горяха от усукванията. Изчака кръвообращението й да се възстанови съвсем и отвори вратата. Вдигна непохватно лаптопа от пода на колата, притисна го към гърдите си и се затича към замъка.

Земите в имението на Лафит бяха обрасли с буйни храсти и клонести стари дървета — стволовете на някои от тях бяха над четири фута в диаметър и се издигаха на стотина фута височина. Килкъни се възползва максимално от прикритието, което природата му предлагаше, като притичваше бързо от едно скривалище към друго.

Скрит в мрака, той се приближи до редицата сервизни помещения. Прозорците на едната постройка светеха и той предположи, че това е къщата на охраната. Декоративна лампа до вратата хвърляше мъждива светлина по покритите с бръшлян стени и чакълестата пътека.

Той извърна очи от ярко осветените прозорци, в опит да запази зрението си пригодено към тъмнината до мига, в който щеше да е готов да атакува. Когато се приближи към къщата, дочу музика. Отначало чу само басите, после долови мелодията — електронна денс музика.

С крайчеца на окото си забеляза някакво движение. Вгледа се и видя Мартино — някак беше успяла да се освободи от неудобната поза и сега тичаше към замъка. Прецени, че няма начин да я хване, преди тя да стигне целта си, което означаваше, че му оставаше твърде малко време за действие, преди да завият алармите.

Докато той притичваше да се скрие зад едно дърво, един от пазачите излезе от постройката и тръгна към джипа. Като видя Килкъни, той моментално посегна към пистолета си. Но Килкъни го изпревари и стреля. Двата куршума уцелиха пазача точно над дясното око.

— Шарл, Съмнър! Аз съм Доминик, пуснете ме! — изкрещя тя. — Побързайте!

Наложи й се да блъска по тежката дървена врата близо минута, преди един от пазачите най-накрая да й отвори. Мартино се втурна вътре и докуцука до Лафит. Все още трепереше. Спъна се, изпусна лаптопа на пода и пластмасовият му корпус изхрущя.

— Доминик, какво е станало? — изуми се Лафит.

— Килкъни е тук — обяви тя задъхано.

— Какво? — изкрещя Дюрок вбесен. — Нали трябваше да го убиеш?

— Изплъзна ми се и ме плени.

— Как? Когато си тръгнах, той беше в безсъзнание.

— Аз го събудих — призна си Мартино. — След всички неприятности, които ни причини, исках да гледам очите му, докато умира. Но той се освободи.

— Maudite vache^[1]! — изкрещя Дюрок.

— Успокой се, Съмнър — нареди Лафит и се обърна към пазача. — Махни й белезниците.

После той заведе Мартино и останалите в кабинета си. Там завариха Удал Уокър, който отпиваше с наслада бърбън от кристална чаша. Лафит наля на Мартино малко коняк и й каза нежно:

— Кажи сега, Доминик, къде е Килкъни?

— Насочи се към къщата на охраната. Дошъл е за жената.

Килкъни притича до вратата на къщата, отвори я с ритник и нахлу в голяма стая с кухненски бокс. Държеше пистолета на височината на гърдите си. Дулото следваше погледа му, който обхождаше стаята в търсене на противник. Не откри никого. Музиката все още кънтеше. Килкъни влезе в съседната стая и видя комуникационно оборудване и бюро с видеомонитори. Един от тях показваше Мартино пред входната врата на замъка. Той тръгна по коридора и откри тоалетната и склада за оръжие на охраната. За съжаление обаче имаше цифрова клавиатура, която контролираше магнитните ключалки на стоманената врата при помещението с боеприпасите и оръжията.

Килкъни се опря на стената до последната врата. Завъртя се, изрита вратата и я разби. Разхвърчаха се трески и вратата отхвръкна навътре, като се блъсна в измазаната стена. Килкъни скочи напред, като търсеше цел.

— Нолън, внимавай! — извика Тао, прегракналият й глас едва се долавяше през силната музика.

С крайчеца на окото си Килкъни видя неясно движение и се обърна. Един дървен стол се стовари върху предмишниците и китките му. Ръцете му се отпуснаха надолу от силния удар, а един от краката на стола закачи глока и го изби от пръстите му. Пистолетът се плъзна по пода и изчезна под леглото, върху което Тао лежеше гола и окована.

Мъжът, който го беше цапардосал със стола, бе вдясно от него и беше гол. Килкъни го изрита светкавично в главата, изтегли рязко крака си и стовари още един ритник на същото място, като прокара петата си със силен натиск през лицето му. Пазачът политна назад — счупеният му нос беше изкривен и сякаш бе прилепнал към бузата му. От окървавените му устни паднаха няколко счупени зъба.

Килкъни хвана стола за краката и притисна с него голия пазач към стената. Облегалката се строши заедно с няколко от ребрата на мъжа, а върховете на счупените пречки потънаха в тялото му. Пазачът изрева, пресегна се и сграбчи Килкъни за гърлото. А той натисна по-силно стола и вкара острите пречки още по-надълбоко в тялото му, като го принуди да отслаби хватката. Без да прекратява натиска, Килкъни се освободи от захвата на пазача, а после заби пръсти в очите му.

Изтръгна очните ябълки, тънките им еклери се разкъсаха и пихтиестите топчици на стъкловидното тяло се хлъзнаха по пръстите му. Мъжът се дръпна назад инстинктивно, но нямаше къде да отстъпи. Главата му се блъсна в стената с тъп звук, а пръстите на Килкъни продължаваха да потъват в орбитите. Последното съзнателно усещане на пазача бе как пръстите на Килкъни се впиват в лепкавата каша на мозъка му.

Инстинктите за самосъхранение се задействаха и пазачът се замята бясно за около минута, като издаваше нечленоразделни звуци, докато тялото му най-накрая застина неподвижно. Килкъни извади пръстите си от очите му и го остави да падне. На пода, близо до тялото на пазача, уредбата продължаваше да тътне в монотонния танцувален ритъм. Килкъни издърпа щепсела от контакта и най-накрая се възцари тишина.

— Благодаря ти — въздъхна Тао с облекчение.

— Дойдох при първа възможност — рече й той, като я загърна с чаршафа. Приседна на ръба на леглото, изтри ръцете си в края на чаршафа и започна да развързва китките й. — Добре ли си?

— Доста груби бяха, но оцелях. — Тя разтърка червените следи от въжета върху китките си, за да възстанови кръвообращението. — Ами ти? Изглеждаш ужасно.

Килкъни й показа собствените си белези от белезниците.

— Да кажем, че бяха приготвили нещо подобно и за мен.

Развърза глезените и ги масажира внимателно.

— Как е сега?

— Много по-добре.

— Е, хайде — Той й подхвърли дрехите и вдигна раницата от пода. — Облечи се. Мартино в момента е в замъка и ги предупреждава, че съм тук. Колко души са пазачите?

— Видях само четирима.

Килкъни коленичи до леглото и потърси глока.

— Така каза и онази кучка. Убих двама и оставих един в безсъзнание и без оръжие. Значи има още един, ако не броим Дюрок, Лафит и Мартино. Виж, прехвърлих информация от нейния лаптоп на Грин в Ан Арбър — тя доказва, че „Виеложик“ е в дъното на всичко. Не е необоримо доказателство, но е добро начало. Мисля, че ни се събра достатъчно за днес. Предлагам да се махаме оттук.

— Не можем, Нолън.

— Защо?

— Удал Уокър, шефът на френското подразделение на ЦРУ, ни е продал на Лафит. Той и Дюрок ме плениха в лабораторията на Мартино. Сега е тук и ако си тръгнем, ще изпрати екипи да ни преследват. Дори да успеем да се свържем с Барнет, Уокър ще заглуши официалните канали достатъчно дълго, за да се погрижи да изчезнем. Знаеш как се манипулират новините.

Килкъни се изправи и провери пистолета; не беше повреден.

— В такъв случай ще довършим цялата работа веднага.