Том Грейс
Зловеща паяжина (48)

47

17 март, 21:00

Ан Арбър, Мичиган

Килкъни извади три студени бири от хладилника, докато Грин слагаше кутия с пица на масата.

— Хубаво местенце — каза Тао и взе предложената бира.

— Просто стара ферма, но за мен е дом.

— Получих вести от Барнет — съобщи Тао. — Поздравява ни, че сме доказали участието на „Виеложик“ в нападението в Антарктида.

— Навярно са изпитали голямо облекчение, че не е било военно действие срещу Съединените щати.

— Е, какво ще правим оттук нататък? — попита Грин. — Ще повикат ли ченгетата?

— Не мисля — отговори Тао. — Капсулата, която откраднахме, е придобита с крайно незаконни действия. А дори и полицията да се намеси, няма да открие нищо — сондата сигурно вече е изчезнала. Случаят се превърна в тайно разследване на международна корпорация. Министерството на правосъдието ще има нужда от много повече доказателства, преди да изправи „Виеложик“ пред съда.

Килкъни си взе парче пица от кутията и каза:

— Утре ще покажа на Иймс капсулата, после ще я занеса в „ЮДжийн“ да изследват съдържанието й. Ако формата на живот, която намерихме в езерото Восток, е уникална в генетично отношение, разполагаме със средство, което можем да използваме срещу „Виеложик“.

— Какво имаш предвид? — попита Грин.

— Ако пробите съдържат ДНК, специфична само за езерото Восток, и знаем какво да търсим, можем да попречим на „Виеложик“ да патентова някоя от скъпоценните си генетични поредици.

— Или да ги изнудваме — добави Тао.

— Под „ние“, предполагам, имаш предвид правителството на САЩ — каза Килкъни, — а не нас тримата.

— Разбира се — отговори Тао, но не звучеше особено категорично.

— Това за пробите от Восток го разбирам — каза Грин. — Но какво печелят „Виеложик“, като натопят Иймс за убийството?

— Те искат „ЮДжийн“ — обясни Килкъни. — Изпълнителният директор на „Виеложик“ е направил предложение на Иймс и Сътън малко преди убийствата и Оз го е отхвърлил.

— Не можем ли да извадим Иймс от затвора с това, което вече имаме? — попита Грин.

— Не — отвърна Килкъни безстрастно. — Търговията с къси позиции на Дюрок и връзките му с „Виеложик“ не са достатъчни, за да докажем наличието на конспирация. Всички събрани улики все още сочат Оз като убиец. Проблемът с тези две събития е, че са организирани така, че да могат да се обяснят лесно. Злополучна самолетна катастрофа и убийство от ревност. Сега, след като доказахме, че „Виеложик“ стои зад нападението на Антарктида, вече съм убеден, че те са виновни и за убийствата. Проблемът е, че нямам идея какво да търся, за да докажа невинността на Иймс. Може би той ще успее да ми помогне.

Дюрок седеше на мястото до шофьора на сивия шевролет „Блейзър“ и с интерес слушаше разговора в дома на Килкъни. Камионът беше паркиран до новия строеж срещу семейната ферма на Килкъни, която се виждаше ясно оттам.

Един от тримата мъже, които Дюрок беше довел със себе си, се бе качил на недовършения покрив на постройката и изпращаше нискочестотен лазерен лъч към осветения прозорец. Плътният лъч светлина се удряше в гладкото стъкло и абсорбираше малките вибрации, причинени от звуците вътре, след което се отразяваше към приемателя.

Шофьорът смъкна слушалките от главата си и се обърна към Дюрок.

— И Килкъни, и Тао са вътре, капсулата е в тях. Ще влезем ли да я вземем?

— Глупаво е да нападаме такъв човек в собствения му дом. Килкъни ни даде информацията, която ни трябваше, за да вземем капсулата с минимум усилия.