Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нолън Килкъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Том Грейс

Заглавие: Зловеща паяжина

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 23.04.2007

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-781-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138

История

  1. — Добавяне

7

Яша се отправи към една от страничните бараки, следван от Мати и Килкъни. Хвана дръжката на лоста и дръпна. Чупливата ледена кора се пропука при отварянето на вратата.

— Хайде, влизайте — рече Яша припряно.

Вятърът затръшна вратата зад тях и тя блъсна Яша в гърба. Той завъртя ключа до вратата и светнаха десетина флуоресцентни лампи. Това всъщност беше голям гараж за машини, предназначени, да обслужват оборудването на станцията.

Яша се вгледа в Килкъни и попита:

— Колко тежиш? Около осемдесет килограма?

— Някъде там. Защо?

— Мачтите и гредите на ледоходните ни лодки са конструирани така, че да се огъват под тежестта ни. С Мати сте почти еднакви на ръст и тегло, така че е най-добре да използваш неговата лодка.

— Ще ти донесе късмет — обади се Мати. — Естонска е. Всеки знае, че най-добрите ледоходни лодки се правят в Естония.

Близо до голямата предна врата Килкъни видя две ледоходни лодки, дълги трийсет фута. Изящните корпуси от въглеродни нишки, обвити в прозрачни плексигласови шуплести покривала, приличаха повече на F-18, отколкото на ледоходни лодки. От кърмата им се подаваше широка дървена греда, по десет фута от всяка страна, подобно на странични поплавъци, в краищата на които бяха закрепени плъзгачи. Под заострената носова част се виждаше трети плъзгач на въртяща се ос. Той позволяваше прецизното управление на бързите лодки.

— Красиви са, нали? — попита Яша гордо, когато тръгнаха към лодките.

— Много — отговори с искрено възхищение Килкъни. — Очаквах Ди Ен[1] ледоходна лодка.

Яша поклати глава.

— Не, тук е твърде студено за отворена кабина. Тези са от клас „Скийтър“.

— Разбираш ли от ледоходни лодки? — попита Мати с известна изненада.

— Малко. Когато бях малък, помагах на дядо ми в изработването на няколко от типа Ди Ен, но те плаваха по вода. — Килкъни погали блестящата гланцирана повърхност на корпуса — Каква скорост развиват?

Мати се намръщи.

— На гладък лед и при добър вятър — двеста-двеста и петдесет километра в час. Тук се среща смесица от неравен лед и сняг, така че използваме хибридни плъзгачи. Не е толкова бързо, колкото у дома.

— Покажи ми как да я управлявам.

Мати плъзна купола напред. После съблече кожуха си и легна по гръб в пилотската кабина на тъмносинята си ледоходна лодка. Тялото му запълни по-голямата част от дългото тясно пространство, раменете му почти опираха в стените.

— Направляваш със стъпалата си, за да завъртиш предния плъзгач.

— Натискаш вляво, за да завиеш надясно? — попита Килкъни.

— Да. — Мати хвана джойстика, монтиран близо до дясната му ръка. — Това управлява вместо въжета електрически лебедки и с негова помощ нагласяш платната и щаговете. Натискаш напред, за да завъртиш платното и да забавиш лодката; дърпаш назад, за да подравниш платната и да увеличиш скоростта. Надясно отпускаш щаговете. Така мачтата и гредите ще се огъват повече — подходящо е за ускоряване. Дърпаш наляво, за да стегнеш щаговете — това ще ти помогне да се задържиш по-близо до посоката на вятъра. Но може да накара лодката да се издигне само на два плъзгача, така че бъди внимателен.

— Забавно е да повдигаш лодката — добави Яша, — но рискуваш да се преобърнеш.

— Джойстикът е на пружина — продължи Мати, — така че когато направиш необходимите корекции, можеш да го отпуснеш и платното ще остане, както си го нагласил. Номерът при ледоходните лодки е да нагодиш мачтата и платната така, че да съответстват на условията на средата. Тук, от лявата страна, има малък щурвал. Използваш го, за да управляваш лодката, когато тичаш отстрани, за да я засилиш достатъчно, та да потегли. Можеш да го използваш и като резервно управление, ако крачният педал не функционира.

— Ако прилича поне малко на моя „Уиндрънър“, ще се справя.

— Лодките имат малък електрически нагревател и джипиес. — Мати посочи малък, плосък дисплей, закрепен до предния ръб на отвора на пилотската кабина. — С Яша сме ходили няколко пъти до LV. Маршрутът е в джипиеса.

— Ще се натъкнеш на пукнатини в леда, но не се опитвай да караш успоредно на тях, защото рискуваш някой от плъзгачите да попадне вътре и да потрошиш лодката — посъветва го Яша. — Просто мини напряко на пукнатината.

— Как да спра? — запита Килкъни.

— Дръпни това. — Мати посочи черна пластмасова Т-образна ръчка, разположена в горната част на корпуса над десния му крак. — Дръпни и задръж. Спирачката се отпуска от долната част на лодката и се провлачва по леда. Когато прекратиш натиска, тя ще се вдигне обратно.

Яша приклекна до предния плъзгач. Близо до върха му Килкъни видя хванат в скоби лост, който потъваше в горната част. Самият плъзгач беше нещо средно между острие на кънка и ска.

— След като спреш, обърни лодката по вятъра и застопори с тази спирачка. — Яша обърна металния лост пред плъзгача.

Килкъни и Яша помогнаха на Мати да подготви ледоходната лодка за път. Естонецът оправи седалката, за да поеме по-лесно масивното тяло на Килкъни. Десет минути по-късно те отвориха голямата врата откъм подветрената страна на сградата и изкараха лодката в антарктическата нощ. После сложиха трийсетфутовата мачта от фибростъкло и разпънаха платната от дейкрон[2].

Когато нагласиха всичко, Мати и Яша огледаха лодката за последно.

— Готов си за тръгване — каза Мати.

— Чудесно. Мати, моля те, следи радиотрансмисиите от LV. Ако чуеш съобщение за рутинно отлитане, значи съм се провалил. Веднага уведоми Макмърдо какво в действителност се е случило.

— Разбирам. Късмет.

— Благодаря ти за помощта.

Килкъни се качи на ледоходната лодка и дръпна люка над главата си. После даде знак, че е готов за тръгване. Мати и Яша започнаха да бутат ледоходната лодка напред. Вятърът духаше със скорост двайсет възела от дясната страна на Килкъни. Щом избутаха лодката от сградата, платното започна да трепти и се изду. Вятърът го подхвана и руснаците пуснаха лодката. Килкъни бързо потегли и скоро се отдалечи от станция „Восток“.

 

 

Когато свикна с управлението на ледоходната лодка, Килкъни изви платното, за да набере скорост. Плъзгачите се врязаха в грубата повърхност. Той се изуми колко бързо се носи елегантната лодка и с леки криволици поддържаше постоянен курс, като се възползваше от вятъра. После обаче видя как над леда отпред се оформя малък бял циклон и изруга.

Снежната вихрушка се устреми към него и диво заблъска платното. Ледоходната лодка се затресе силно, когато снежният дявол я блъсна отстрани, точно зад капака. Сблъсъкът отлепи задните плъзгачи от снега и лодката попадна в центъра на вихъра. Рамото на Килкъни се удари в корпуса, когато лодката се наклони от въртенето. Бели облаци ледени пръски обвиха плъзгачите, които раздираха леда с широката си страна.

Рамото на Килкъни го болеше, а дишането му се накъса. Той се закрепи, доколкото можа, в кабината и натисна силно педалите, като се опитваше да се насочи по посока на въртенето. Ледоходната лодка се завъртя на двеста и седемдесет градуса, преди снежният дявол да я пусне, и плъзгачите най-накрая стъпиха отново стабилно върху леда. Вихрушката загуби скоро силата си и се разнесе.

След като си възвърна контрола над лодката, Килкъни отпусна платното, насочи носа право по вятъра и дръпна спирачката. Ледоходната лодка спря. Той остана в кабината, вглеждаше се в синьото небе и изчакваше прилива на адреналин да отшуми. После се измъкна, за да провери дали вихрушката не е нанесла някакви поражения.

Коленичи, за да прегледа дългата плоска греда под кърмата, и за щастие не откри пукнатини. Изстърга леда, полепнал по плъзгачите, и със задоволство установи, че и те са здрави.

Освободи спирачката, хвана се за лявата страна на кабината и бутна ледоходната лодка напред. Затича се, като я насочи отново към целта. Платното потрепна и Килкъни продължи да бута, докато не усети, че вятърът го поема. После скочи в кабината, сложи крака върху педалите и затвори люка.

 

 

Когато достигна най-далечната точка от подветрената част на трасето, Килкъни зави към LV-станцията. Сега вятърът духаше в посоката, в която пътуваше, и той завъртя лодката, за да се възползва докрай от него.

Ледът, който покриваше езерото Восток, беше гладък, но тук-там плоската му равнина се нарушаваше от ледени издатини, застинали като вълни по стъклено море. Умората, пращенето на плъзгачите по леда и монотонният пейзаж приспиваха Килкъни и той едва държеше очите си отворени.

Лодката изкачи една от ледените вълни, чийто назъбен ръб опря под десния плъзгач. Чупливият лед изскърца силно под гредата от въглеродни фибри. Килкъни наклони силно лодката наляво и дясната й част застина високо във въздуха.

— Хайде, скъпа — примоли й се той.

Мачтата се наклони под тежестта, въжетата проскърцваха от усилието да удържат платното, докато Килкъни описваше плитка бразда встрани от ръба. На пътя му внезапно зейна падина в глетчера и той полетя право към нея. Ледоходната лодка прелетя деветдесет фута и се стовари със страшна сила върху леда. Шлемът на Килкъни се блъсна силно в люка.

Той примигна, за да разсее блесналите пред очите му звезди, после провери джипиеса и коригира курса си.

Сънливостта, налегнала го преди малко, изчезна безследно.

Бележки

[1] Ди Ен лодки — вид ледоходни лодки, получили името си от конкурса за дизайн на лодки, спонсориран от „Детройт Нюз“, който довел до създаването им. — Б.пр.

[2] Вид синтетична полиестерна тъкан. — Б.пр.