Том Грейс
Зловеща паяжина (59)

58

След като Дюрок и хората му си тръгнаха, Мартино заключи вратата на апартамента и бавно се приближи до леглото. Не откъсваше очи от стройното мускулесто тяло на Килкъни. Приседна до него и прокара пръсти през червените косъмчета по гърдите му. Тялото на Лафит беше голо като на бебе, докато другият й любовник беше силно окосмен. Също като при Дюрок, и по кожата на Килкъни имаше много белези, които тя проследи с пръсти.

Сърцето на пленника биеше бавно под ръката й, тялото му спеше изкуствен сън. Тя бръкна в чантичката си и извади нож с дървена дръжка и пакет ароматни соли. Извади увитите в хартия кристали и ги поднесе към носа на Килкъни. Той се сгърчи, сякаш ударен от електрически шок.

— Какво, по… — извика той и се опита да приседне, но откри, че не може да повдигне тялото си на повече от няколко сантиметра над изтърбушения матрак.

— Bon soir, cheri — изчурулика Мартино, като му се усмихваше сладко, — не се опитвай да станеш.

Килкъни усети, че ръката й се плъзга по гърдите му. Погледна надолу и видя, че е гол.

— Наистина не си падам по садомазохизма.

— Жалко, това е прекрасен начин да увеличиш възбудата. Нека ти покажа.

Тя се изправи, събу обувките си и бавно свали роклята си. Не носеше нищо отдолу, а тялото й беше гладко и обезкосмено. Изви се като котка над него, гърдите й се отъркаха в неговите. Облиза врата и брадичката му, преди да го целуне грубо по устните. Килкъни усети как зъбите й се впиват в плътта му и как езикът й изследва стиснатите му устни. Мартино ухапа устната му силно и от раната се стече топла солена кръв.

— Защо правиш това? — попита я той студено.

Мартино седна, изпъна ръце към тавана и се надвеси над него.

— Защото мога и защото искам всичко да изглежда колкото се може по-реално. В тази стая полицията ще намери всички необходими доказателства, за да обясни нещастните обстоятелства около твоята смърт.

— Какво искаш да кажеш?

— След като си се срещнал с Шарл, си решил да отпразнуваш споразумението си с него с посещение до Монмартър — много характерно за туристите хрумване. Докато си се мотал там, си срещнал млада жена — Зара, струва ми се, — която те е довела тук за малко парижко забавление. — Мартино размаха пръст към него. — Ах, ти, лошо момче.

— Никой, който ме познава, няма да повярва, че съм наел проститутка.

Мартино се засмя.

— Ти си здрав млад мъж, сам в Париж, сключил си успешна бизнес сделка. Изкушенията могат да бъдат неустоими.

— Устоявал съм на подобни изкушения из пристанища по целия свят. Какво би могло да ме промени сега?

— Личният ти характер е без значение, когато говорят фактите. Тялото ти ще бъде намерено тук заедно с мъртвата проститутка. Направил си злощастния избор да тръгнеш с момиче, което освен това е пристрастена наркоманка, а има опасна форма на хероин, която се разпространява из Европа напоследък. В породена от наркотиците психоза тя те е наръгала до смърт, после е инжектирала смъртоносна доза в тялото си. Истинска трагедия.

— Като Фей Олсън и Лойд Сътън?

Мартино се намръщи, но после се усмихна.

— Точно така, но стига сме водили този разговор. Имам работа за вършене. За да бъде сцената наистина убедителна, трябва да правиш секс, преди да умреш. Тъй като бедната Зара явно не е в състояние, ще трябва сама да свърша това.

— Предполагам, че си изцяло отдадена на работата си — и телом, и духом. Точно като Зара.

Мартино го удари през лицето.

— Всъщност не — извини се Килкъни. — Само телом, защото ти нямаш душа.

Мартино вдигна ножа и го сложи на гърдите му, върхът му сочеше към брадичката на Нолън.

— Дари ме с удоволствие и ти обещавам, че смъртта ти ще бъде много бърза.

— Съжалявам, просто не си мой тип.

— Какво? Не харесваш ли жени? — Мартино отърка слабините си в него в опит да го възбуди.

— Предпочитам жени, които са топлокръвни.

Ядосана, тя грабна ножа, вдигна ръка и замахна. Острието нанесе плитка рана отстрани на гърдите на Килкъни и потъна в матрака. Мартино се отдръпна, изправи се и облече роклята си. Килкъни размърда краката си и откри малка хлабавина във въжетата, които стягаха глезените му.

— Въпреки липсата ти на интерес направих повече от достатъчно, за да изглежда, че си бил с жена. Макар че се лиши от голямо прощално удоволствие.

Килкъни уви ръцете си около пречката и се опита да я завърти. Тя леко помръдна.

— Не изглежда чак толкова голямо, ако си на моето място.

Мартино се усмихна доволно, после взе чантичката си и извади епруветка и нещо, което приличаше на малък изкуствен осеменител. Тя задържа епруветката близо до лицето му и попита:

— Знаеш ли какво е това?

— Нямам представа.

— Това е твоето семе, или поне много близко приближение до него, изработено от мен. Когато полицията направи ДНК тест, това ще докаже, че си правил секс със Зара.

— Как си го направила?

— Ти ми даде суровия материал, когато проникна в лабораторията в Ню Джърси. Направих я от ДНК-то в потта ти.

Килкъни наклони глава назад и се издърпа рязко към високата табла. Силният удар с чело разби дървената пречка. Той издърпа горната й половина от таблата. Назъбеният й край остави кървава резка от челото до носа му.

Килкъни запрати счупената пречка през стаята, като замахна с окованите си ръце над главата на Мартино. Епруветката падна от ръцете на Доминик и се строши на пода. Мартино заби нокти в бузите му. Килкъни изкриви лице от болка и стегна ръце около главата й.

— Лесно ще ти счупя врата, а тогава ще намерят теб с бедната Зара. Кажи ми, когато си готова да преговаряш.

Мартино отдръпна ръцете си от лицето му.

— Не си и помисляй за ножа. Ще бъдеш мъртва, преди да имаш възможност да го използваш. Comprenez-vous?

Мартино кимна.

— Добре. Сега искам да се обърнеш, така че да гледаш към краката ми.

Килкъни плъзна ръцете си около гърлото й и отблъсна главата й от гърдите си. Мартино се обърна и застана с гръб към него.

— Развържи глезените ми — заповяда Килкъни.

Мартино развърза въжетата и Килкъни уви крака около кръста й.

— Какво остана сега? А, Доминик? — въздъхна Килкъни. — Белезниците. Предполагам, че ключът е някъде в теб.

Килкъни стисна краката си и стегна хватката около корема на Мартино.

— Чантичката — промълви тя. — Ключът е в чантичката на Зара.

— Да го намерим тогава.

Той я побутна да слезе от леглото, после я заведе до чантичката, която лежеше на пода.

— Сега ще се наведем бавно. Искам да вдигнеш чантичката и да изсипеш съдържанието й на пода.

Мартино го направи и вдигна ръце, така че Килкъни да може да ги вижда.

— Много добре, Доминик. Виждаш ли ключ някъде долу?

Мартино погледна към пода.

— Да.

— Вдигни го много бавно.

Мартино протегна ръка и вдигна ключа.

— Сега отключи белезниците.

Тя опипа за ключалката на гривната на дясната ръка на Килкъни. Напъха ключа, завъртя го и тя се отвори. Отключи и тази на другата му китка.

— Задръж ключа в дясната си ръка и вземи белезниците в лявата.

Мартино се подчини.

— Сега ще се изправим. Готова ли си?

— Да.

Килкъни се изправи и тя го последва. Той хвана лявата й ръка и я изви зад гърба й, взе белезниците и стегна здраво едната гривна около китката й.

— Струва ми се, каза, че си падаш по грубите изпълнения — каза Килкъни. — Сложи другата си ръка между краката.

Килкъни се пресегна отзад между краката на Мартино, сграбчи дясната й ръка и я дръпна. После дръпна лявата й ръка надолу и затвори другата гривна около дясната й китка. Мартино се изправи, доколкото можа. Роклята й беше набръчкана от белезниците, които се притискаха в слабините й.

— Така, сега май ще можеш да си поиграеш единствено със самата себе си, макар че е най-добре да внимаваш, все пак е метал. Което ми напомня… — Килкъни се пресегна между бедрата й и издърпа ключа от дясната й ръка. — Съжалявам за неудобството. Обзалагам се, че ти се иска да си беше сложила някакво бельо днес.

Той вдигна дрехите си и се облече, като остави само якето и вратовръзката. Вдигна шала на Мартино; тъканта беше мека и лека.

— Това шатуш ли е? — попита Килкъни.

Жената кимна.

— Скъп?

— Много.

— Ако си спомням правилно — каза Килкъни, като оглеждаше шала, — това се прави от застрашен вид антилопа — а е застрашен, защото хора като теб носят такива шалове. — Той изтри кръвта от челото си с шала. — Това би трябвало да ми донесе доживотно членство в най-голямата природозащитна организация.

Килкъни хвърли шатуша до крака на леглото, издърпа ножа от матрака и го хвърли встрани. После вдигна тялото на Зара и внимателно я положи на леглото. Оправи дрехите й и я зави със скъпия шал на Мартино.

— Съжалявам, че те забъркаха в това — каза Килкъни на мъртвото момиче. — Лек път.

— Какво правиш? Тя е мъртва.

— Вярно е — отговори Килкъни. — Но не заслужаваше това, което си й сторила. Надявам се, че колата ти е наблизо? Иначе ще изглеждаш доста глупаво, ако тръгнеш така по улиците на Париж.

— В гаража нагоре по улицата. Ключовете са в чантичката ми.

Килкъни я пребърка и намери ключовете, мобилен телефон и черен цилиндричен спрей. Вдигна го към лицето на Мартино.

— Това ли използваха, за да ме зашеметят?

Тя кимна, потрепвайки.

— Какво е и как точно действа?

— Неврален инхибитор. Смущава невро-електрическите импулси в мозъка.

— Все още имам главоболие от него.

— Ще мине без трайни увреждания.

— Как действа?

— Трябва да влезе в кръвообращението. В устата, очите или носа.

— Добре е да го знам — каза Килкъни и прибра спрея в джоба си.

— Ами ключа за белезниците? — попита Мартино.

— Няма да ни трябва. Да вървим.