Том Грейс
Зловеща паяжина (65)

64

Зад заключената врата на господарската спалня Лафит чу престрелката и последвалото затишие.

— Дюрок? — провикна се той неспокойно.

— Страхувам се, че не е той — заяви Килкъни.

Мартино седеше на ръба на огромното легло с балдахин и плачеше, прегърнала раменете си с ръце. Лафит се вгледа в нея — най-блестящият му учен, неговата любовница и довереница — и не усети нищо, освен омраза и омерзяващото усещане, че е предаден.

— Това е твое дело, Доминик! Ти и Дюрок сте отговорни за всичко!

— Не, Шарл — извика тя през сълзи.

Лафит се приближи към леглото. В дясната си ръка държеше широк нож от дамаска стомана. Острието блестеше в червено и оранжево, отразявайки заревото на пламъците, които поглъщаха сградата с генераторите. Лафит обикновено държеше ножа в сейфа в дрешника си, но тази вечер го беше извадил, след като Дюрок ги изпрати с Мартино на горния етаж. Страхът в очите на Дюрок не можеше да се сбърка. Лафит го беше видял. А сега Дюрок беше мъртъв.

— Как можахте и двамата да направите такава глупост! — беснееше Лафит. — Ти и твоят любовник разрушихте всичко!

— Шарл, кълна се, че не знам какво е направил Съмнър.

Лафит доближи лицето си на сантиметри от нейното. Преливаше от гняв. Мартино сведе очи, за да не среща погледа му.

— Ти, глупава курво. Дадох ти възможност да създадеш бъдещето.

Той я сграбчи за гърлото с лявата си ръка и я блъсна на леглото. Очите й се разшириха, когато той вдигна ножа. Ужасена, тя уви краката си около неговите и ритна отзад свивката на коленете му с пети. Краката на Лафит се подкосиха. Тя го блъсна в гърдите с всичка сила и го изтласка назад. Той се опита да възвърне равновесието си, но Мартино стегна хватката си около коленете му и скочи върху него.

Инерцията на тялото й ги запрати към пода. Лафит се опита да се задържи, но Мартино го повали и главата му се удари в дървения паркет. Тя грабна ножа от ръката му, изкрещя диво и го заби в гърдите му.

Старинното острие потъна лесно в тялото на Лафит, прониза го и опря в пода. Мартино издърпа ножа и отново го заби, и пак, и пак.

— Останаха ли ни патрони? — попита Килкъни тихо.

Тао поклати глава и отговори:

— Изстрелях ги.

Той провери пистолета на Дюрок. И той беше празен. Последният куршум се беше забил във вратата само на сантиметри от главата му.

— Може би ще успеем да ги заблудим някак.

От господарската спалня се разнесоха крясъците на Лафит. Злостната му тирада внезапно беше последвана от зловещ писък.

— Какво става, по дяволите? — прошепна Килкъни.

Той натисна дръжката на вратата и откри, че е заключена. Отстъпи леко назад и изрита масивното дърво точно над дръжката. Вратата се разцепи точно по шарката и се отвори.

Опръскана с кръвта на Лафит, Мартино вдигна очи, когато Килкъни нахлу в спалнята. Тя завъртя ножа в ръката си, за да й е по-удобно да сече с острието, вместо да намушква, и скочи към него. Той се дръпна назад и сви ръка в опит да предпази лицето си. Мартино се приближаваше, като размахваше безумно острието. Тръгна към вратата, за да пресече пътя му за бягство. Дишаше тежко, почти се задъхваше. Той се плъзна покрай стената встрани от нея. Мартино скочи към него, а той глътна корема си, за да се извие максимално. Върхът на острието направи тънка като бръснач резка точно над пъпа му. Кръвта изби на малки капчици от дългия разрез.

Тя тъкмо замахваше отново, когато Тао влезе и хвърли към нея празния пистолет. Той удари Мартино право в тила, а Килкъни сграбчи китката й и я изви. Ножът падна на пода и той го изрита настрани. Зашеметена, Мартино загуби равновесие и падна по лице.

— Виж дали има нещо подходящо в дрешника, за да я вържем — каза той на Тао, като държеше ръцете на Мартино зад гърба й.

Тао прегледа добре подредения дрешник на Лафит и каза:

— Има няколко копринени вратовръзки „Ермес“.

— Чудесно.

Той овърза китките и глезените на Мартино и провери внимателно възлите, преди да се изправи. Тао вдигна ножа на Лафит и се загледа в резбованото острие. Освен прясна кръв, по него имаше и вече изсъхнали кървави петна.

— Нолън, с този нож е убит и някой друг. Има съсирена кръв по него.

Килкъни огледа внимателно острието и каза:

— Полицията в Ан Арбър не намери ножа, с който са убити Олсън и Сътън. Може би е този. Завий го в нещо.

Когато излязоха навън, чуха вой на сирени да приближава към замъка.