Том Грейс
Зловеща паяжина (52)

51

20 март,

Еври, Франция

Доминик Мартино паркира своето беемве зад ненатрапващата се двуетажна тухлена къща и влезе през една необозначена врата. Сградата бе построена през петдесетте години на деветнадесети век като пекарна. „Виеложик“ я бяха купили преди шест години и преустроиха долния етаж в магазин за сувенири, а горния в лична лаборатория за изследвания на Мартино.

От площадката на втория етаж Мартино влезе в празна стая, която служеше като вестибюл към нейната лаборатория. Отиде до подсилена врата от неръждаема стомана и постави ръка върху стъкления панел на стената. Устройството сканира дланта й и сравни уникалната конфигурация на линиите с данните, записани в паметта. След като откри съвпадение, вратата се отключи.

Във външната стая за преобличане Доминик свали дрехите си, пристъпи във въздушния шлюз и затвори вратата. След няколко секунди я обля ултравиолетова светлина, която уби всички микроби по кожата и косата й.

Сърцето на Мартино винаги биеше учестено, докато тя стоеше гола и в очакване във въздушния шлюз. Но не от притеснение или срам. Чувстваше се като някой древен шаман или върховен жрец, който извършва ритуали за пречистване, преди да влезе в свещената обител — предвкусването на срещата с магичното и мистериозното.

Когато обеззаразяването приключи, вътрешната врата се отвори и Мартино влезе, мина покрай душкабината и мивката и отвори една херметично запечатана торба. Извади от нея стерилни дрехи за еднократна употреба, мрежа за коса, хирургическа маска и чифт латексови ръкавици.

После мина през последната врата и влезе в своята светая светих. Лабораторията бе в бяло и светлосиньо — успокояващи цветове. Чуваше се единствено монотонното жужене на хладилниците, криогенните фризери и свистенето на въздуха през ХЕПА-филтрите.

Мартино отиде до лабораторната маса, взе пипета и извлече малко количество течност от стъклена колба. Капна малко на предметно стъкло и го погледна през окуляра на микроскопа. Пробата гъмжеше от новосформирани стволови клетки, всяка напълно идентична с останалите, всяка способна да се развие в различен вид клетка в тялото.

Мартино извади по-голяма проба от стъклената колба и пъхна течността в СГ-машината. СГ означаваше сперматогенеза, процесът, при който организмът на мъжкаря от определен вид създава сперматозоидна клетка. СГ-машината беше създадена да произвежда изкуствено сперма на бозайници и семенна течност от пробен генетичен материал. Допълващата я машина, ОВ-машината, създаваше яйцеклетки за инвитро оплождане.

И двете машини бяха разработени благодарение на изследванията на Мартино върху клетъчната механика и отначало бяха създадени да продължават доходните чистокръвни поколения при конете и други видове добитък, както и за да възстановят популациите на застрашени и изчезващи наскоро животински видове. Технологията също така обещаваше да помогне на безплодните двойки да се сдобият с биологичен наследник.

Като екстраполация на потенциала на машината Мартино беше дала предложение на Лафит да създадат биологична дъщеря на двойка лесбийки чрез създаването на сперма от ДНК-то на едната от двете жени. Тя дори се заигра с идеята да създаде яйцеклетка от мъжки генетичен материал. Оплодената яйцеклетка щеше да има нужда от донорска утроба, но за първи път мъж можеше да бъде биологична майка на дете. Колкото повече проникваше в деликатното вътрешно устройство на клетките, толкова повече божествена власт над механиката на живота усещаше Мартино.

В други направления на изследванията си тя беше преминала границите в подтикването на недиференцирани клетки да станат клетки от определени части на тялото. Създаваше кожа, мускули и нервни клетки в епруветки и вече имаше напредък и с вътрешните органи и костния мозък.

Всички машини на Мартино бяха в ранен изпитателен етап и ги деляха още години от получаването на одобрение от правителството, за да бъдат пуснати за търговска употреба. Единственият ключов елемент, който все още й липсваше, беше скорост. Времето, необходимо, за да се прочете цялата дължина на човешкия геном, се бе съкратило от едно десетилетие на три години, а сега и до малко по-малко от година — но за Мартино това беше твърде много време.

Присъединяването на „ЮДжийн“ към „Виеложик“ обещаваше да намали времето за четенето на генома на даден човек до няколко дни. Подобна скорост би позволила на „Виеложик“ да създава фармацевтични продукти, съобразени с индивидуалните потребности на болния — иновация, която щеше да разтърси пазара на лекарства като мощно земетресение.

Тя отвори вратата на лабораторния фризер и извади малка епруветка. Вътре чист Трис-ЕДТА разтвор се съхраняваше в течно състояние и запазваше деликатните нишки ДНК, които старателно беше получила предишния ден. След завръщането си от САЩ тя беше започнала извличането на ДНК проби от потта, оставена от Нолън Килкъни по стерилния костюм по време на посещението му на четвърто ниво в лабораторията в Ню Джърси. Работата й вече беше почти завършена.