Том Грейс
Зловеща паяжина (23)

22

18 февруари, 17:35

Ливония, Мичиган

Лесли Сиуик и съпругът й се прибраха у дома от Джаксън Хоул изморени, но доволни от годишната си седмична екскурзия по Западните склонове. Тя включи телевизора в кухнята и докато вадеше дрехите от куфара в пералното помещение, чу по новините да съобщават за предварителното заседание по делото срещу Осуалд Иймс, учен и предприемач, за убийството на съдружника му и бившата му жена.

Сиуик изтича в кухнята, но вече течеше репортаж за автомобилна катастрофа на магистрала „Лодж“. Започна да превключва на другите местни станции и най-накрая успя да попадне отново на репортаж за делото — този път показаха как Иймс, в оранжев затворнически костюм, стои пред съдията на предварителното заседание. Съвсем зашеметена, Сиуик грабна телефона и набра номер.

— Моля те, бъди там, моля те, бъди там — повтаряше тя като мантра.

— Криминологична лаборатория — отговори глас след шестото позвъняване.

— Арт, слава Богу, още си там. Лесли е. Ще ми направиш ли услуга?

— Тъкмо си тръгвах, но разбира се, за какво става въпрос?

— Провери хладилника в отдела за обработка на улики. Търся нещо от двойното убийство в Ан Арбър.

— Нещата на „ЮДжийн“ ли?

— Да. Арестували са Осуалд Иймс за убийството.

— Няма начин! Не и Оз — възкликна Арт. — Почакай, ще погледна.

Линията утихна и Сиуик неспокойно зачака отговор. След малко се чу изщракване и Арт се обади отново.

— Да, имаме няколко пакета и кръвни проби.

— Благодаря, Арт — каза Сиуик облекчено. — Остави лампите включени. Идвам.

— Редно ли е ние да се занимаваме с тези доказателства? Имам предвид и двамата познаваме Оз. Няма ли да възникне конфликт на интереси?

— Не и от моя гледна точка. Престъплението е станало в нашата част на щата, затова доказателствата са дошли при нас. Всяка друга щатска лаборатория ще се окаже свързана със заподозрения. Без „ЮДжийн“ никога нямаше да се справим с проблема с обработването на данните. Можем да изпратим уликите на федералните, но тогава ще минат месеци, преди да получим отговор, а Оз ще лежи в затвора през това време.

— Но няма ли прокурорът да те нападне за личните ти пристрастия?

— Ако свърша работата си както трябва, никой няма да може да оспори доказателствата. Това е ДНК, Арт, или ще има съвпадение, или няма да има. Маркерите не лъжат.

Сиуик отиде в лабораторията същата нощ и започна работа над материалите от убийствата на Олсън и Сътън.

Искаше да бъде безупречна в анализа на доказателствата.

Както при всеки пъзел, Сиуик започна със сортиране на отделните елементи. Кръвните проби от жертвите и от Иймс даваха материал за идентификация, а двата комплекта с улики щяха да са доказателственият материал. Тя знаеше, че това са улики не за убийство, а за изнасилване, но тъй като двете престъпления в този случай бяха свързани, доказването на вина за едното щеше да означава вина и за другото.

Сиуик изследва събраните в комплекта тампони за присъствие на киселинна фосфатаза — ензим, високи концентрации, от който се съдържаха в семенната течност. Не откри промяна на цвета в пробите от устата и ануса на Олсън, но вагиналната проба придоби розовочервеникав цвят. После приложи теста „Коледно дърво“ към предметните стъкла, получени от съдебния лекар, с натривка от вагиналната проба.

Под микроскопа епителните клетки, остъргани от вагината на Олсън, изглеждаха като зелени пържени яйца с яркочервени жълтъци. Сред тези клетки имаше плетеница от сперматозоиди с ярки зелени опашки. Червените яйцевидни главички на сперматозоидите флуоресцираха под светлината на микроскопа, така че за Сиуик беше лесно да ги преброи върху предметното стъкло. Броят беше достатъчен за ДНК анализ.

След това Лесли сравни пубисните косми, събрани от тялото на Фей Олсън, с отскубнатите от нея и Сътън. Повечето от космите по гребена принадлежаха на жертвата, но останалите бяха чужди и достатъчно сходни, за да може Сиуик да заключи, че са на един човек и той не е Лойд Сътън.

С помощта на процес, известен като разделително извличане, Сиуик отдели вагиналните и сперматозоидни клетки от един от памучните тампони, после раздели клетките на убиеца от тези на жертвата. Разкъса ги с помощта на разграждащ агент и по този начин ги накара да изхвърлят товара си от ДНК, после прекара и двете проби през серия от въртения и пречистващи цикли. Всяка следваща стъпка рафинираше и пречистваше пробата с безценните навити спирали на генетичния материал.

След последния цикъл Сиуик нежно завъртя колбата с Трис-ЕДТА^[1].

На дъното й малка бяла гранула се разтваряше в прозрачната течност. В консервиращата среда бяха хванати човешки генетични характеристики, които тя се надяваше да оневинят Осуалд Иймс.

Тя обработи кръвните проби по почти същия начин като извлечените клетки. Случаят беше предложил пет различни проби от ДНК, четири от жертвите и една от убиеца. Интересът на Сиуик не беше насочен към шестте милиарда базови двойки в човешкия геном, а по-скоро към тринайсетте много по-малки отрязъци от малки чифтове, познати в съдебните среди като тринадесетото ядрено място с чифтно повторение — така бяха класифицирани в комбинираната система за индексирана ДНК на ФБР.

Като използва машина за полимеразна верижна реакция, тя увеличи получените проби, като химически възпроизведе тези определени части от ДНК кода отново и отново, докато не получи милиони малки копия. Включи ги към ДНК анализатора и програмира машината да работи през нощта. В тъмнината на лабораторията анализаторът разтегна мъничките нишки ДНК и бавно започна да обработва миниатюрните чифтни повторения като баркодове от някой супермаркет с десетмиливатовия си аргонно-йонен лазер.

На сутринта на петия ден от разследването си Сиуик се върна в лабораторията и се отправи директно към мастиленоструйния принтер, прикрепен към генетичния анализатор. Там намери няколко отпечатани страници.

Първо провери доклада за експерименталните контролни проби, образци от ДНК, които водят до известни резултати, и с облекчение установи, че не е объркала нищо и че машината за полимеразна верижна реакция беше действала, както трябва. После сравни таблиците с резултатите от кръвта на Олсън с тези от пробата, взета от тампона. Имаше съвършено съвпадение, което доказваше, че идват от едно и също лице. Резултатът не беше неочакван, но придаваше стопроцентова достоверност на работата й.

При сравняването на кръвта на Олсън със семенната течност на нападателя Сиуик не откри никаква корелация между ядрените места или половите идентификатори, което значеше, че тя успешно е изолирала ДНК-то на убиеца. И двамата мъже имаха X и Y хромозоми, но дължината на чифтните повторения показваше, че имат различни родители. Нито едно от тринадесетите места не съвпадаше, което доказваше, че Сътън не е правил секс с Олсън преди убийството.

— Да видим теб, Оз — рече си Сиуик с надежда.

Разгъна картите с кръвната проба на Иймс на плота до тези на убиеца. Сравни първото място и сърцето й спря, когато видя съвпадението.

— Спокойно, момиче — окуражи се тя. — Това е само една точка. Има още тринайсет.

Точка по точка тя сравни двата генетични профила и при всяко следващо съвпадение отправяше мълчалива молитва следващото да покаже нещо съвършено различно, нещо, което да докаже невинността на Осуалд Иймс. След деветото Сиуик започна да предусеща болезнената неизбежност. Знаеше, че с всяко следващо съвпадение вероятността двете проби да са дошли от един и същи човек нараства експоненциално.

Очите й се напълниха със сълзи. Тя прокара пръсти по последното тринадесето място. Както при всички останали, и тук имаше съвпадение. Почувства се ужасена и предадена. Графиките даваха неопровержимото доказателство, че Осуалд Иймс — мъж, когото познаваше и харесваше, великолепен учен, на когото беше гледала като на колега и наставник — е виновен.