Том Грейс
Зловеща паяжина (49)

48

18 март

Килкъни и Балог седнаха до преградата в стаята за посещения и изчакаха полицая да доведе Иймс. Белезниците на арестанта бяха свалени, след което полицаят излезе и затвори вратата. Иймс бавно се приближи до преградата, дните, прекарани в затвора, бяха подкопали увереността му.

— Как си? — попита Килкъни.

— Добре — излъга Иймс.

Килкъни се обърна към Балог.

— Ако го осъдят, каква присъда го очаква?

— Обвинението иска двойна доживотна за убийствата, плюс още няколко години за изнасилването. При това положение първото изслушване за предсрочно освобождаване ще е след не по-малко от тридесет години.

Иймс сведе глава, докато Балог говореше.

— Ще съм прехвърлил седемдесетте. Не че има значение. Мъжете в моето семейство рядко преживяват шестдесет и пет. — Иймс се засмя насила. — Лоши гени, предполагам.

— Значи ще трябва да докажем, че си невинен. Но ми трябва помощта ти — каза Килкъни.

— Питай.

— Не знам как другояче да се изразя, но как е възможно полицията да открие твое ДНК в тялото на бившата ти жена?

Иймс се втренчи в него за миг, преди да осъзнае, че въпросът не е обвинение.

— Не мога да го обясня. С Тив разгледахме лабораторния доклад и единствената подозрителна ДНК проба, взета от местопрестъплението, е спермата. Никога не съм дарявал сперма, а и не съм правил секс, откакто се разделихме с Фей. Нито съм се подлагал на някакви хирургически операции, които да изискват пълна упойка, така че не е имало възможност някой да вземе проба от мен, докато съм бил в безсъзнание. Тъй като нямам идентичен брат близнак, единственото ми обяснение за ДНК съвпадението, е лабораторна грешка. За съжаление не можах да открия нередности в извършените процедури, а аз съм експерт.

— Може би има и друг начин — каза Килкъни. — Ами ако някой да се сдобие с проба от твоето ДНК и от нея създаде улика, която да използва срещу теб?

Иймс го погледна право в очите и каза:

— Нолън, това е едно огромно „ако“.

— Знам. Но възможно ли е?

— На теория, но няма да е лесна работа. Трябват ти няколко добри чисти копия от ДНК, с които да работиш, и място, където да ги имплантираш — приемни клетки от някакъв вид. След като това бъде направено, трябва да откриеш начин да дедиференцираш тези клетки.

— Дедиференцираш? — попита Килкъни.

— В първите няколко седмици след зачатието всички клетки са недиференцирани — тоест всички те са идентични и всяка има потенциал да бъде използвана в строежа, на която и да е част от тялото. Наследниците на някои от тези клетки ще станат мускули, други — нерви и органи, но на този етап те всички са еднакви. При раждането, клетките ни вече са диференцирани, специализирани и една кожна клетка не може да произведе костна клетка. Нещо се случва с ДНК-то в диференцираната клетка, което я кара да игнорира всякаква друга информация, която не е свързана с конкретната й задача.

— Значи ДНК-то на нервна клетка ще използва само инструкциите, които са свързани с работата на нервните клетки, и ще игнорира всички останали?

— Именно. Разбира се, възможно е да се дедиференцира ДНК, както една група изследователи клонираха няколко крави, но това не е лесна работа. Разбира се, истинският проблем е да се вкара ДНК-то в ядрото на някои стволови клетки и да се накарат тези клетки да отгледат определени тъкани, да кажем кожа, кръв и коса, в епруветка.

— Ако могат да клонират крава, защо просто не направят твое генетично копие и не вземат клетките, които им трябват от него? — попита Балог.

— Проблемът е в съзряването — отговори Иймс. — Мъжете не получават пубисно окосмяване и не произвеждат сперма до пубертета, което значи, че трябва да са направили този клонинг преди дванадесет години. Но всичко това са глупости така или иначе. Нещата, за които говорим, засега не са възможни и определено не са били възможни през деветдесетте. За да произведете кръв, ви трябват не само кръвни клетки, но и плазма, и всичко останало, което се открива в нормалната кръв. Сперматозоидите и спермата ще са още по-сложни за синтезиране. Ще се изненадам, ако нещо такова може да се създаде преди края на века.

— Вярвам, че и сега е възможно — каза Килкъни.

— Можеш ли да го докажеш? — попита Балог скептично.

— Не, но нека ти покажа нещо.

Килкъни извади капсулата с пробата и я протегна към преградата. Иймс я разгледа няколко секунди, после очите му се разшириха от удивление.

— О, Господи! Това ли е…

Килкъни кимна.

— Мислех, че сондата е била разрушена при катастрофата. Откъде я взе? — попита Иймс въодушевено.

— Беше в лабораторията на „Виеложик“ в Ню Джърси, както и сондата „Пикел“, цяла-целеничка.

— Как е попаднала там?

— Не мога да кажа, но засега никой от вас двамата не е виждал това, ясно? — каза Килкъни, докато прибираше капсулата в джоба си.

Иймс и Балог кимнаха.

— Хипотетичен въпрос — продължи Килкъни, като погледна през стъклото към Иймс. — Ако „Виеложик“ са произвели ДНК доказателствата, въз основа на които те обвиниха, къде да търся доказателство, че са могли да го направят?

— Има само шепа хора в света, които имат подготовката да се опитат да направят подобно нещо — отговори Иймс. — И само един от тях работи за „Виеложик“ — Доминик Мартино. Срещнах я миналия месец в Ню Йорк на вечерята у Лафит. Изглежда, те двамата са много близки. Мартино е блестяща. Направила е много пионерски изследвания върху механиката и генетиката на клетките — по-голямата част е свързана с начина на възпроизводство на клетките и причината, която ги кара да спрат да се делят. От статиите, които съм чел, тя се интересува от рака, стареенето и плодовитостта. Има частна лаборатория близо до Париж и картбланш от „Виеложик“ да прави собствени проучвания.

— Артист с богат покровител — обади се Балог.

— Мислиш, че Лафит и Мартино са отговорни за убийството на Фей и Лойд? — попита Иймс.

— Не знам със сигурност — отговори Килкъни, — но определено ми изглежда така.

— Случай като този се свежда до три неща — намеси се Балог. — Средство, мотив и възможност. Нолън, можеш ли да посочиш такива?

— Близо съм до изясняването на мотива, а човек като Лафит създава сам възможностите си. За съжаление средството, което е използвано, е толкова невероятно, че трябва да намеря самото оръжие, или в този случай епруветката с ДНК в нея, за да докажа, че тъкмо тези хора са те натопили.