Метаданни
Данни
- Серия
- Нолън Килкъни (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Twisted Web, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Василев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Том Грейс
Заглавие: Зловеща паяжина
Преводач: Петър Василев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 23.04.2007
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-585-781-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138
История
- — Добавяне
40
Килкъни седна в тясната кабина до залата за свиждане. От другата страна на плексигласовата преграда Иймс бе сам и крачеше нервно из голямото помещение от сив бетон. Килкъни опря ръце в преградата, Иймс го видя и се приближи.
— Определено не мина добре — каза той и седна срещу Килкъни.
— Балог не очакваше и да мине, но все пак трябваше да внесе исканията.
— И така, за какво искаше да говорим?
— Работя върху една следа. Все още не знам дали е нещо важно, но може и да се окаже. Какво знаеш за компания, наречена „Виеложик“?
— Френска компания, една от най-големите сред новите биотехнологични фармацевтики. Около седмица преди убийствата Лойд и аз бяхме поканени на вечеря от Шарл Лафит, изпълнителния директор на „Виеложик“.
— Какво?! Къде вечеряхте?
— В къщата му в Манхатън. Лойд и аз се запознахме с него на една конференция. Беше социално мероприятие, но имахме кратък бизнес разговор с Лафит. Той искаше да купи „ЮДжийн“.
— Направи ли ви конкретно предложение? — попита Килкъни.
— Не, просто опипваше почвата. Отказах му, защото наистина не искам да работя за него.
— Какво знаеш за Лафит?
— Всъщност не много — отговори Иймс. — Блестящ учен е и има много пари. Ако се съди по вечерята, която даде, определено има изискан вкус за храната и виното. Лафит разбира от наука, както и от бизнес, и с много агресивен и в двете области.
— Някога чувал ли си за мъж на име Съмнър Дюрок? Той отговаря за сигурността на „Виеложик“.
Иймс се замисли за момент, после погледна Килкъни.
— Не, доколкото си спомням.
— Ами за малка компания на Каймановите острови, наречена „Понт Ньоф“?
— Не. Защо питаш?
— Дюрок притежава „Понт Ньоф“ — поясни Килкъни. — Това е просто холдингова компания. Използва я, за да играе на борсата. Засега единствените акции, които е закупил, са тези на „ЮДжийн“.
— Значи се е опарил като останалите ни акционери.
Килкъни поклати глава.
— Не бих казал. Поставил е акциите ни на къса позиция и когато са паднали, ги е купил обратно, като е спечелил около двадесет и шест милиона долара.
Иймс подсвирна.
— Точно така — продължи Килкъни. — Или Дюрок е най-големият късметлия на света, или е знаел, че акциите ни ще паднат. А за да е знаел това, трябва да е имал нещо общо с убийствата.
— Господи! — Иймс рязко се изправи. — Господи! Трябва да кажем на Тив!
— Оз, чуй ме! Нямаме нищо конкретно засега, нищо, което би могло да те измъкне, но работя по въпроса.