Том Грейс
Зловеща паяжина (11)

10

1 февруари,

Рио Гайегос, Аржентина

Грег Кун снижи самолета под надвисналото небе и го насочи към пистата. Това беше третото му кацане за последните осемнайсет часа — първите две не бяха нищо повече от спирки за презареждане на тайни места по пътя им за бягство от езерото Восток.

Кун и екипажът му бяха натрупали повече от трийсет и шест летателни часа за по-малко от три дни, което бе далеч повече от разрешеното от военноморските разпоредби и федералното авиационно управление. Но от друга страна, нито флотът, нито среднощните курсове на куриерския самолет, който караше последните няколко години, някога биха му донесли толкова пари, колкото Дюрок предлагаше.

Силен западен вятър задуха откъм Андите и разклати самолета. Без да се замисля, Кун коригира скоростта и наклона. Колесниците леко се спуснаха върху старата писта и машината се насочи към сградите в края й. Някой сигнализираше със светещи в оранжево палки в тъмното. След като изпълни инструкциите, Кун изключи двигателите.

Близо до самолета Кун видя черен хамър, военен джип, камион с авиационно гориво, самосвал и товарен камион.

— Добра работа, господа — обърна се Кун към екипажа си и се отпусна за първи път от няколко дни. После включи интеркома на самолета. — Пригответе се за разтоварване.

— Разбрано, сър — чу се от припукващия високоговорител.

В мига, в който отговорникът за товара отвори вратата за пътниците, Съмнър Дюрок излезе от самолета с куфарче „Халибъртън“ в ръка и се отправи към джиповете. Мъж в униформа и с гъсти черни мустаци стоеше до хамъра. Ръцете му бяха потънали дълбоко в джобовете на дългото му кожено яке.

— Всичко готово ли е, генерале?

— Да, както се бяхме уговорили. След като хората ми качат товара ви в контейнера, той ще бъде закаран на доковете и преместен на борда на товарен кораб.

Генералът подаде на Дюрок някакъв плик.

— Вътре са митническите документи и разрешението за охранителната ви техника.

Рампата в опашката на LC-130 се спусна със стон към земята. Генералът махна с ръка и хората му се приближиха към самолета, за да помогнат при разтоварването.

— Къде е другият самолет? — попита генералът.

— Не успя да се справи с обратния полет.

Дюрок и генералът наблюдаваха как войниците бързо преместват контейнерите от самолета в камиона. Кун и неговият помощник-пилот огледаха самолета си, докато други го презареждаха с гориво от камион-цистерна за последния етап от пътуването. Когато и последният от контейнерите беше разтоварен, Кун подаде бележника си на помощник-пилота и се отправи към Дюрок.

— Трябва да останем тук до края на деня, нали? — попита.

— Точно така — отговори му Дюрок.

— Добре, защото аз и хората ми имаме нужда от малко почивка. Не ми се ще след целия този път да се разбия в някое ранчо, защото съм заспал над щурвала от изтощение. Пък и ми се струва, че е време да получим и останалата част от парите.

— Точно така, командире.

Дюрок постави куфарчето „Халибъртън“ на капака на хамъра и го отвори — един лаптоп и сателитен телефон бях добре закрепени в гнездата си в подплатената вътрешност. Дюрок включи компютъра и бързо се свърза с банка в Швейцария. После въведе номер на сметка и извади нещо, което приличаше на обектив на видеокамера. Задържа го пред дясното си око. Устройството, което беше включено към лаптопа, сканира ретината му и предаде информацията на компютъра в Цюрих. Компютърът на банката сравни образа със съхранявания в базата данни и потвърди самоличността на Дюрок.

— Както се бяхме споразумели, сега ще прехвърля шест милиона долара на вашата сметка. Разбира се, при създалите се обстоятелства ще я делите само между вас шестимата.

— Не бях мислил за това — призна Кун и осъзна, че загубата на втория самолет е удвоила парите, които щеше да получи. — Моите хора бяха наясно с рисковете, както и вашите.

Дюрок кимна и за миг се замисли за верния Леон Албрет. Набра още някакви команди, изключи компютъра и затвори куфарчето.

— Командир Кун, тук се разделяме. Има скрито гориво по пистите по пътя ви обратно към Съединените щати. На последната ви спирка наземен екип ще възстанови оригиналните обозначения на самолета ви.

— Сигурен съм, че това ще допадне на моята кралица. Винаги е летяла в цветовете на флота.

— Свържете се с нашия човек в стратегическата стоянка за временно съхранение, преди да започнете последния етап от пътя. Успех.

Кун стисна силно ръката на Дюрок:

— На вас също.

След шест час сън Кун разбуди екипажа си и започна предполетната подготовка. Старият самолет беше летял добре въпреки годините, прекарани в хранилището, а всички от екипажа бяха действали така, сякаш бяха напуснали военноморските сили едва вчера.

Когато излетяха, Кун избра курс почти по права линия, приблизително успореден на крайбрежието на Аржентина. Изчисли приблизително шест часа полет до Буенос Айрес, предвид климатични условия. В небето се кълбяха големи пухкави облаци, а в синьо-зелените води в залива Сан Хорхе се къдреха пенливи вълни.

Лейтенант Аурелио Родригес летеше с френския „Мираж III“ на четиридесет и пет хиляди фута височина през определената за патрулиране зона — правоъгълно пространство над аржентинското крайбрежие, което се простираше от Баия бланка на север до залива Сан Хорхе на юг. Редовната му зона за патрулиране беше част от мерките на правителството срещу нарастващия трафик на наркотици през Аржентина към Европа и Съединените щати.

Родригес рядко се сблъскваше с каквото и да е по време на патрулния си полет, но този път на брифинга преди мисията командващият офицер му беше наредил да се оглежда внимателно. Според достоверен информатор се очакваше голяма пратка от наркотици да излети от Южна Патагония на борда на самолет, маскиран като военновъздушните транспортни самолети на Съединените американски щати, обслужващи изследователските станции в Антарктида.

Нещо премигна на радара, самолет на юг от него, летеше на двадесет и шест хиляди фута в посока север-североизток. Самолетът не излъчи някакъв цивилен опознавателен сигнал, което веднага накара Родригес да се усъмни. Той запази височината си и мислено започна да изчислява курс, който щеше да му помогне да се озове зад неидентифицирания самолет.

Родригес поддържаше дистанция от пет мили, докато двата самолета не се разминаха, после завъртя своя мираж и пое успоредно на другия самолет. Изтребителят бързо застигна далеч по-бавния самолет, който лейтенантът веднага разпозна като вариант C-130 на „Локхийд“. Издигна миража нагоре и леко вдясно от него. Означенията указваха, че самолетът принадлежи на военновъздушните сили на Съединените американски щати. Родригес включи радиопредавателя си.

— Аржентински военновъздушни сили Алфа-Зулу-три-нула — обяви той по радиото. — Военновъздушни сили на САЩ Сиера-Кило-девет-осем, край.

— Чувам ви, Алфа-Зулу-три-нула, край.

— Сиера-Кило-девет-осем, каква е целта и дестинацията ви? Край.

— Осигуряваме спешен транспорт на ранен персонал от изследователската станция „Сан Мартин“ до Буенос Айрес, край.

— Сиера-Кило-девет-осем, запазете сегашната си скорост и направление. Алфа-Зулу-три-нула, край.

— За какво беше всичко това? — попита помощник-пилотът и се вгледа през прозореца към игловидния нос на изтребителя „Мираж“.

— Просто ни проверяваше. Сега се обажда в базата, за да получи потвърждение на историята ни. Тук ще се намеси генералът. Ще ги успокои, че сме легитимни, и този приятел ще отлети и ще намери нещо друго, с което да се занимава.

— Съвсем не, повтарям, съвсем не, Алфа-Зулу-три-нула. Сиера-Кило-девет-осем не е изпратен да осигури спешен транспорт и не е оторизиран да кацне в Буенос Айрес. Самолетът е незаконен превозвач на наркотици. Имате разрешение да откриете огън по Сиера-Кило-девет-осем. Разбирате ли? Край.

— Разбирам. Алфа-Зулу-три-нула, край.

Миражът се завъртя на деветдесет градуса, после изчезна надясно и се отдалечи от LC-130.

— Предполагам, че си прав, Грег — каза вторият пилот. — Нашата сянка току-що си замина.

— Парите могат да ти купят приятели по високите етажи — заяви уверено Кун.

Родригес прелетя с миража в хоризонтална дъга зад LC-130, като включи отново турбореактивния двигател. Беше го спрял, за да следва скоростта на тромавия транспортен самолет. Миражът отговори с мълниеносно ускорение. Докато обикаляше около транспортния самолет, Родригес превключи електронните системи на самолета от навигационен в нападателен режим и активира двете 30-милиметрови оръдия ДЕФА. Излезе плавно от завоя и се прицели в централната част на корпуса на LC-130.

Ясен звук избръмча в шлема му — оръжейната му система беше прехванала самолета. Като се движеше с петстотин възела, миражът се приближи устремно към целта си и Родригес натисна спусъка.

Бели трасиращи линии отбелязаха траекторията на стрелбата. Лявото крило на LC-130 се разпадна, резервоарите избухнаха, когато нажежените до бяло снаряди разкъсаха тънката алуминиева обшивка. Родригес продължи да стреля, като променяше наклона на миража, и обсипа с куршуми страничната част и опашката на самолета. После се изтегли. Следа от черен дим отбеляза падането на обвитата в пламъци „Ледена кралица“. Разбитият корпус се сгромоляса в Атлантическия океан и изчезна.