Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (91)

89
Дим

Многобройните експлозии от пластичните взривове разтърсиха нощта и я осветиха с червено-златисти блясъци. Брус Тъкър беше съсредоточен както никога през живота си, докато носеше на лявото си рамо жената, която обичаше, и държеше картечния пистолет с двете си ръце.

Той бе покрил Моника с пончо и я бе преметнал на рамото си. Краката й висяха на гърдите му, а главата — на гърба му.

Тъкър прибра дистанционното управление, с което бе задействал първия детонатор, пробивайки дупки в телената мрежа, извади димна граната, махна със зъби предпазната капачка и я хвърли към десетината войници, приближаващи отдясно. След няколко секунди гранатата избухна и разпръсна гъст синкав дим. Тъкър направи същото, за да покрие левия си фланг, и се втурна по коридора между двата облака, водещ към противопехотните мини.

Той настрои картечния пистолет на автоматична стрелба, натисна спусъка и помете първите редици на приближаващите войници. В синкавия дим отекнаха викове от болка.

Тъкър извади пълнителя, хвърли го, извади нов от елека си и го зареди.

Моника изстена, идвайки в съзнание от суматохата, и се размърда.

— Стой мирно — прошепна той и отново стреля вляво и вдясно. Дишането му ставаше все по-учестено, а краката и рамото му трепереха.

Но продължаваше да бяга в същото темпо. Трябваше да стигне до джунглата, преди пушекът да се е разсеял и терористите да са го настигнали. Трябваше да мине поне на няколко метра пред настъпващата заплаха и после да се скрие в преплетената растителност.

В мрака зад него ехтяха гневни и объркани гласове.