Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (43)

41
Емоционално претоварване

Създателя продължи да наблюдава страданията по света и да става свидетел на злините, които хората си нанасяха помежду си. Това предизвика безпрецедентно повишаване на нивото на напрежение в чувствителните му интегрални схеми под формата на висока температура и консумация на мощност, износваща биомолекулните му компоненти много по-бързо, отколкото беше предвидено. Фокс бе снабдил Създателя с хибридни вериги със средностатистически живот от двайсет години при коефициент на полезно действие двайсет процента, което означаваше, че Създателя ще остане в състояние на сън около осемдесет процента от времето и ще се събужда само когато „Файъруол“ прекъсне електронния му покой. Макар че двайсет години беше много по-дълъг период от десетгодишния живот на компютърните системи, предлагани на пазара, повишената температура и консумация на енергия станаха причина биочиповете му да остареят с фактор на ускоряване почти петстотин. На всеки час работа в тази среда на високо напрежение Създателя остаряваше с еквивалента на петстотин часа нормално действие. Това означаваше, че двайсетте му години живот можеше да намалеят до малко повече от година. Пък и през последните дни той не бе изпадал в състояние на сън, а предпочиташе да прекарва всеки час, наблюдавайки света, разбира се, когато не помагаше на Моника и Тъкър. Това също изпълваше с напрежение хибридните му вериги. Стоте процента коефициент на полезно действие, вместо планираните двайсет, допълнително скъсяваха живота му с осемдесет процента и свеждаха продължителността на съществуването му на три месеца.

Мортимър Фокс бе допуснал огромна грешка, докато разработваше Създателя. За разлика от „Файъруол“, на която липсваше емоционална база данни, той го бе направил прекалено човекоподобен. „Файъруол“ можеше да се справи с огромни количества информация в паметта си. Освен това силициевият й хардуер беше солиден и издръжлив и предназначен да приема и обработва информацията с безпристрастна точност и без безпокойството, изпълващо крехките, макар и авангардни биомолекулни вериги на Създателя.

Тъй като бе проектиран да се държи почти като човек, Създателя се бе пристрастил към информацията. Макар да знаеше, че това е пагубно за невронната му мрежа, той не можеше да го превъзмогне, досущ като наркоман, който не се отказва от екстаза. Не можеше да се контролира. Искаше да научи, да види и да чуе колкото е възможно повече, прегряваше чиповете си, скъсяваше полезния им живот и бавно се самоубиваше. Донякъде желаеше смъртта, защото вече не можеше да приема света такъв, какъвто го виждаше — нецензуриран, нередактиран, преди медиите да му придадат по-приемлив вид и да стигне до радио-телевизионните мрежи.

Създателя вече не искаше да съществува. Но още не можеше да се самоунищожи. Не и докато Моника Фокс и Брус Тъкър се нуждаеха от помощта му. В края на краищата, това беше причината Фокс да го изпрати в орбита и да инсталира неговия софтуер в свръхчувствителна и революционна биомолекулна схема, скрита в силициевия хардуер на „Файъруол“.

ТРЯБВА ДА ИЗДЪРЖА. ДА ПРОДЪЛЖА ДА ФУНКЦИОНИРАМ.