Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (37)

35
Ръчен противотанков гранатомет

Влад Жарко изпусна Тъкър и Моника само пет минути след като ги забеляза във водата близо до лодката, с която се готвеха да напуснат острова. Видя ги, но в следващия миг те изчезнаха и въпреки усилията на екипа да ги открият, неуловимият Тъкър отново успя да го надхитри.

С бинокли за нощно виждане Влад и хората му огледаха водата в радиус от неколкостотин метра, но напразно.

— Къде отидоха? — попита Мей Сун. Морският бриз развяваше гарвановочерните й коси.

Влад сви рамене. Също като във Вашингтон и в къщата на Карпацо, Тъкър бе победил. Влад се страхуваше, че Тъкър може отново да размени ролите. Това го накара да се усъмни в положението си на ловец.

Хитрият американец беше способен на всичко, независимо дали е подло и нечестно, стига да получи каквото иска. Но в случая същото искаше и работодателят на Влад — паролата за „Файъруол“, възможността да разбие системата за кодиране на американското разузнаване и да получи достъп до секретните комуникации между повечето щатски структури. Севернокорейците бяха готови да платят цяло състояние за това.

Отначало Влад не повярва, че американците са абсолютно зависими от един-единствен програмен масив за сигурността на тайните си комуникации, но колкото повече обсъждаше мисията с Мей Сун, толкова повече осъзнаваше, че това е истина. В опита си да надхитрят света, създавайки система от сателити, управлявана от една програма, американците всъщност бяха увеличили уязвимостта си. Дълги години техните разузнавателни структури бяха използвали програми за кодиране, всяка от които изискваше ръчно управление и таблици, за да шифрират и дешифрират съобщения. В случай на пробив в сигурността неправомерният потребител имаше достъп само до съобщенията на една агенция и само докато открият пробива — няколко дни или по-малко. Но всички останали бяха в безопасност. Влад бе научил тези неща от брат си, който през годините на студената война ожесточено противодействаше на разузнаването на Съединените щати. Но „Файъруол“ бе променила всичко това, като централизира протоколите за охрана на комуникациите и драстично ги подобри. Недостатъкът на подобна централизация беше, че неправомерният потребител можеше да проникне в много по-широк обхват на комуникации.

За съжаление сдобиването с паролата за пробив в тази свръхсекретна система се оказа много по-голямо предизвикателство, отколкото Влад бе очаквал в началото. Мей Сун се беше приближила до целта, когато отвлече Винъд Малани. Но Мортимър Фокс бе взел предпазни мерки. Опасявайки се, че задачата ще изисква далеч повече сили, отколкото можеше да осигури Мей Сун с контактите си, севернокорейците бяха включили Влад Жарко и екипа му.

„Търпение и постоянство“ — припомни си той думите на брат си. Този бизнес се свеждаше до търпение, изчакване на подходящ момент за удар и после извършването му без угризения — и втори опит, ако първият не успее.

Далечни сирени привлякоха вниманието му към Марина Гранде.

— Някой идва — каза Мей Сун и посочи на изток.

Влад взе бинокъла и забеляза два катера, които плаваха към тях. На покривите им проблясваха червени и сини светлини.

Катерите бяха на пристанищната полиция. Влад стисна устни от гняв. Усещаше, че Брус Тъкър има нещо общо с това. Полицаите или жителите нямаше как да се усъмнят, защото Жарко бе използвал заглушител при стрелбата по лодката.

„Тъкър пак успя!“

„И размени ролите!“

— Трябва да изчезваме — каза Мей Сун.

— Катерите ще ни настигнат.

— Няма. Накарай хората си да ми донесат големия куфар.

— Какво има вътре?

— Изненада.

Влад се намръщи, погледна носещата се по течението лодка с мъртвия моряк и заповяда да угасят навигационните светлини, да насочат яхтата към открито море, да увеличат максимално тягата и да донесат куфара на Мей Сун. Яхтата се стрелна напред, порейки тъмните води.

Мей Сун набра комбинацията за отключване на куфара и щракна ключалките. Вътре имаше разглобен руски ръчен противотанков гранатомет с четири бойни глави, плътно стегнати за стените на куфара.

— А аз мислех, че носиш дрехи — рече Влад.

— Това са инструментите на занаята ми — отговори тя и погледна към кърмата. — Настигат ни.

Мей Сун сглоби гранатомета и извади бойните глави от опаковките им. Влад много пъти бе виждал как се прави това, особено по време на тренировъчните упражнения срещу танкове на НАТО. Гранатометът, който вероятно бе пристигнал от бившия Съветски съюз в Северна Корея през Китай, имаше далекобойност около триста метра срещу движеща се мишена.

Полицейските катери се приближаваха. Ченгетата вече им крещяха по мегафона да спрат.

— Трябва да избегнем насрещния вятър — отбеляза корейката и насочи гранатомета срещу първия катер.

— Обърни по посока на вятъра — заповяда Влад на капитана.

— И намали — добави Мей Сун. — Нека да се приближат.

Влад предаде искането й и след миг яхтата намали скоростта на пет възела.

Мей Сун изчака, докато катерите стигнаха на трийсетина метра от кърмата.

Яхтата се освети от ярък блясък, когато ракетното гориво се възпламени и изтласка напред експлозива с висока скорост. Светлата диря се насочи към по-близкия полицейски катер, който секунда по-късно изчезна сред огнен стълб, извисил се към черното небе.