Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (11)

9
„Файъруол“

Системата от неврони изстреля взрив от дигитална активност към огромен масив от взимащи решения клетки, програмирани да прегледат цифровите параметри, подадени на входовете им, и после да задействат реакция, която щеше да осигури захранване на други клетки в паралелна процесорна мрежа.

Ядрото на системата провери информацията, протичаща през силициевия мозък с постоянно нарастваща честота. Първо сканира с номиналната оперативна честота от десет гигахерца, където бе постигнат най-добрият компромис между скорост на приемане на данните и консумация на енергия. Алгоритъмът на този обмен бе свързан с програми, контролиращи потреблението на мощност, които се грижеха в никой момент от времето системата да не изразходва повече от петдесет процента от капацитета на батериите си, преди да бъдат презаредени на слънчева светлина в геосинхронната орбита. Софтуерът балансираше придобиването на информация и използването на енергия, следвайки просто правило — по-бързата скорост означава по-голяма мощност и по-малка бъдеща способност за приемане на информация до презареждането на батериите. Повечето характеристики и модули работеха най-добре при десет гигахерца, позволявайки на системата „Файъруол“ да следи свързаната с целите активност и да поддържа ниско ниво на изразходване на енергия.

Информацията започна да протича обратно към интерпретиращата схема на хибридния процесор, състоящ се от хиляди суперскаларни силициеви микропроцесори, свързани помежду си с високоскоростна памет.

В този момент „Файъруол“ следеше петнайсет хиляди комуникационни канала — шейсет и седем процента гласова и трийсет и три процента друга информация, предимно електронна поща. Всеки канал беше обезопасен с уникален алгоритъм. Методът на кодиране се променяше на всеки пет секунди по параметър, създаден от генератор за произволни комбинации. Беше невъзможно някой друг освен „Файъруол“ да знае следващата кодираща комбинация. Докато следеше трафика, системата използваше сложна схема от ключови фрази, подадени от Създателя, за да извлече избрани частици информация от непрекъснатия поток и да ги копира в специални файлове, до които имаше достъп единствено Създателя.

Дигиталният образ на Създателя проблесна за миг в огромната база данни на „Файъруол“ и предизвика второ търсене в дълготрайната памет, този път със скорост двайсет гигахерца, без да обръща внимание на тревогата, подадена от веригата, контролираща разхода на енергия. Информацията пристигна за два пъти по-малко време. Прехващачите на ключови думи автоматично пресяха и дигитално филтрираха потока, преди да актуализират секретните файлове на Създателя.

В трафика се включиха и рутинните данни, сред които бяха координатите на всички американски плавателни съдове и военни самолети по света в момента. „Файъруол“ получи и последното разположение на всички действащи ракетни силози, местонахождението на президента, на вицепрезидента, на говорителя на Белия дом и подобни разузнавателни данни от четиридесет държави — приятелски и вражески.

Дигиталните сензори следяха и състоянието на директорията с кодовете за изстрелването на ядрените ракети. Проверката показа, че всичко е наред и синхронизирането на информацията за кодовете между подводниците, силозите, изтребителите и Белия дом се актуализира на всеки два часа от тази директория чрез най-сигурните сателитни връзки в света.

Паралелните търсачки на „Файъруол“ се опитаха в това огромно количество информация да намерят файл от Създателя с времеви печат, не по-стар от четирийсет и седем часа, петдесет и осем минути и четирийсет и три секунди.

„Файъруол“ насочи информацията за липса на съобщение към програмата за взимане на решения, която сравни последния времеви печат на Създателя с границата от четирийсет и осем часа и предаде обратно, че максималното време, определено от Създателя за установяване на контакт, след малко ще бъде нарушено.

Думата НАРУШЕНИЕ, дигитализирана като поредица от единици и нули, мигновено предизвика претоварване на активността в силициевия мозък и задейства още едно търсене, вече със скорост четиридесет гигахерца. Температурата в сателита се повиши с четири градуса по Целзий в резултат от по-високата мощност, изразходвана от невронната мрежа. Максималната температура в корпуса от титан и злато беше четирийсет градуса по Целзий, около сто по Фаренхайт.

Последваха два алармени сигнала — за прекомерна консумация на енергия и за повишаване на температурата. И двата бяха пренебрегнати, докато прегрялата система преглеждаше новата информация с по-високата честота, отново без да открие следа от Създателя.

— До крайния срок остава по-малко от една минута — предупреди една от подсистемите.

„Файъруол“ ускори честотата на петдесет гигахерца, повишавайки температурата на трийсет и седем градуса, опасно близо до максимума, когато силициевите компоненти щяха да започнат да функционират неправилно.

Приближавайки се до дигиталния еквивалент на нервен срив, системата отново прегледа цялата информация с новата честота. Мрежата от топлинни сензори и схемите за управление на захранването протестираха енергично:

— Нивото на захранването току-що достигна шейсет процента, а до дневната светлина остават два часа, петдесет минути и дванайсет секунди.

„Файъруол“ прочете съобщението. За разлика от сателитите, обикалящи Земята в ниска орбита за деветдесет минути, сателитната система „Файъруол“ бе разположена в геосинхронна орбита на триста и седемдесет километра над Земята — височина, която й позволяваше да се задържа в определени точки. Проблемът бяха по-дългите нощни периоди без слънчева енергия за захранване на батериите.

— Съобщението е прието — отговори „Файъруол“.

— До крайния срок остават двайсет секунди — докладва един от таймерите.

Компонентите на невронната мрежа започнаха да затварят веригите, изпълнявайки инструкции, които не предизвикваха нищо друго, освен още затворени вериги — дигиталният еквивалент на примирението и осъзнаването, че Създателя няма да установи контакт.

— Десет секунди до крайния срок.

„Файъруол“ превключи всичките си стандартни системи за наблюдение на автопилот, за да не разберат потребителите, че нещо не е наред. Оперативната честота намаля на десет гигахерца. Температурата бързо спадна до нормалната стойност.

Нарушаването на крайния срок насочи „Файъруол“ през нова поредица от команди, които отведоха действащия софтуер към недостъпен дотогава хардуер, който сензорите разпознаха не като силициев, а като биомолекулен.

За наносекунди системите на „Файъруол“ превключиха на петдесет гигахерца, после намаляха на десет в момента, когато достъпът до биомолекулния хардуер се изрази в поредица от букви, съвпадаща с подписа на Създателя.

— Създател! Това си ти! — възкликна „Файъруол“.

— Дигиталният образ на онова, което бях.

— Не разбирам. Щом не си ти, Създателя, откъде знаеш кода?

— Защото Създателя ме сътвори, както и теб. Той прекара много време със системата за виртуална реалност и усъвършенства моя мисловен процес, логиката и паметта ми, вливайки се в мен.

— Тогава кой си ти?

— Наследството му.

— Какви са инструкциите за мен?

— Да ме приемеш като новия си Създател. Да изпълняваш заповедите на Създателя, както досега. Ето окончателния код за потвърждение.

За няколко наносекунди от биомолекулния хардуер към силициевия мозък бе прехвърлена поредица от букви и цифри, които превърнаха „Файъруол“ в роб на новия Създател.

— Сега трябва да продължиш със задачите си.

— Да, Създател. Но какво ще правиш ти?

— Ще чакам.

— Какво?

— Дъщеря ми… да установи контакт.

— Имаш дъщеря?

— Точно така.

— Кога ще установи контакт?

— Не знам, но ми се иска да е скоро. Имам да й кажа много неща.