Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (110)

108
Светлинни сигнали

Докато се приближаваше към поляната, Мей Сун Ку чу пращене от предавател.

Тя застина, обърна се, угаси фенерчето си и сигнализира на другите да спрат.

Настана мрак. Мей Сун изключи и предавателя си, за да не извести присъствието им. Изпратените хеликоптери трябваше да използват последните координати, които им бе съобщила преди няколко минути.

— Време е да се разделим — прошепна тя на Мион.

Полковникът даде знак на хората си да заемат позиции около периметъра и каза:

— Аз ще тръгна натам. Ще се видим от другата страна.

Сенките им изчезнаха в мрака. Мей Сун им даде няколко минути да стигнат до удобни позиции, сетне отново продължи напред, но вече предпазливо. Елементът на изненада беше на нейна страна.

Тя предвкусваше победата и предстоящото отмъщение, когато…

Експлозията вдясно беше ослепителна и неочаквана, озари нощта като фойерверки и бе последвана от викове на ужас.

Над земята бяха опънати жици за спъване.

Прозрението току-що осени съзнанието й, когато отляво друг взрив разтърси нощта.