Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (58)

56
Почивка в Рим

Таксито ги остави пред малък хотел до Испанските стълби в Рим. Те дадоха още пари на шофьора, престориха се, че влизат във фоайето, и когато той замина, отново излязоха. Разходиха се десетина минути и се качиха на друго такси, което ги закара до метростанцията на „Виа Кавур“, на няколко преки от магазина, където бе купил оръжията. Струваше му се, че това е станало много отдавна, макар да бяха минали само няколко дни.

— Ей там има хотел — малък и уединен — каза той и посочи стъпалата в края на уличка встрани от „Виа Кавур“.

— Откъде знаеш…

— Работата ми е да знам тези неща.

Той се огледа и забеляза група проститутки. Две от тях му изпратиха въздушни целувки. Моника им показа среден пръст и го хвана за ръката.

Тъкър едва не се засмя, но си спомни за болката в ребрата.

— Ако не те познавах, щях да кажа, че ревнуваш.

Тя се усмихна мрачно и посочи уличката и стъпалата.

— Там горе ли каза?

— Да.

— Да вървим.

Изкачването сякаш продължи цяла вечност. Това беше единственото, което Тъкър не харесваше в Рим — навсякъде стъпала. Също както в Сан Франциско, но там винаги е хладно и ветровито. А в Рим горещината и влагата те побъркват, ако не си свикнал с тях.

Двамата се обляха в пот, докато вървяха по задънена уличка с причудлив край — едната страна беше широка и приличаше на вход на пещера. Там се намираха хотел „Колизеум“ и малък манастир. Вляво уличката се стесняваше и след трийсетина метра пътеката стигаше до големия булевард и църквата „Мария Маджоре“.

Колкото и да бе странно, до хотела имаше сексшоп, пред който минаваха монахини на път към църквата. Пред магазина стояха две проститутки. Едната погледна Тъкър и се усмихна. Моника го придърпа по-близо до себе си. Стигнаха до хотела и отвориха стъклената врата.

Подът на малкото фоайе беше облицован с мрамор. Зад черно дървено бюро някакъв мъж преглеждаше купчина документи. В края на носа му се крепяха очила, а в ъгълчето на устата му — тънка цигара. Той беше над петдесетте, слаб и плешив.

Тъкър поиска стая и плати в брой.

Нощният дежурен му даде ключ и обясни, че стаята е на третия етаж и има изглед към Колизеума.

Но едва когато се качиха, те видяха, че вътре има само едно голямо легло.

— Да се върнем долу — предложи Тъкър. — Ще го накарам да ни даде друга стая с две легла.

— Не е необходимо — отговори Моника. — Искам компания.

— Не трябва да се увличаме… — каза той, изпитвайки противоречиви чувства.

— Успокой се, Брус. Нямам предвид секс. Искам само някой да ме прегърне през нощта. Не можеш ли малко да нарушиш правилата и да ми правиш компания? Моля те. Наистина имам нужда от това.

Тъкър си спомни колко добре се бе чувствал до нея на задната седалка в таксито.

— Добре. Хайде да си починем. Утре ще ни трябват повече сили от днес.

— Благодаря — усмихна се тя. — Ще използваш ли банята?

— Първо дамите.

Моника влезе в банята, а Тъкър заключи външната врата, увери се, че прозорците са затворени, и дръпна завесите. После махна калъфа с ножа от глезена си и го сложи на нощното шкафче до беретата и зиг зауера със заглушител.

„По дяволите, изтощен съм“ — помисли той. Клепачите му натежаха. Тъкър изхлузи маратонките си. Искаше му се да събуе и панталона си, но професията му изискваше да спи с дрехите, пък и щеше да остави погрешна представа у принципала си.

Моника излезе. Още бе облечена в ленената рокля и изглеждаше по-красива от всякога.

— Твой ред е — каза тя и отметна завивките, за да легне.

Когато и Тъкър си легна и угаси лампата, Моника го докосна в мрака.

— Прегърни ме, Брус.

Той изпълни желанието, тя отпусна глава на рамото му и стисна ръката му.

— Лека нощ, Брус. Благодаря.

— Няма за какво. Лека нощ.

Тъкър затвори очи.

— Брус?

— Да?

— Наистина ли е възможно изкуственият интелект да изпитва чувствата на баща ми?

— Това е програма, Моника. Направен е така, че да реагира като него, но не е баща ти.

— Тогава какво е?

— Съюзник. Нещо като ангел пазител. Някой, който може да ни помогне.

— Брус?

— Да?

— Отдавна не съм се чувствала така добре.

— И аз, Моника.

Той заспа, заслушан в равномерното й дишане.