Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (60)

58
Нощно раздвижване

Брус Тъкър не усети как започна всичко. Той се събуди преди зазоряване и видя лицето на Моника на няколко сантиметра от своето. Роклята й се бе вдигнала нагоре. Ръката му се плъзна към гърдите й, водена от нейната ръка.

Преди Тъкър да осъзнае какво става, тя започна да го целува — първо по лицето и ъгълчетата на устата. Той не се съпротивляваше, а я притисна до себе си.

Моника го целуваше и милваше така, че Тъкър забрави за екипите за ликвидиране, за терористите, за мафията и за „Файъруол“ и се отдаде на ласките й. Пръстите й разкопчаха панталона му и той го изрита, без да откъсва поглед от очарователните й очи.

— Отведи ме далеч, Брус — прошепна тя. — Моля те, отведи ме далеч от всичко това!

И той го направи. Стигна с устни от шията до зърната на гърдите й, легна отгоре, прокара пръсти под раменете й, обхвана с ръце лицето й и проникна в нея. Моника вкопчи пръсти в гърба му и го притегли към себе си, повдигайки таза си, за да го посрещне. Те потрепериха от опиянение, което не искаха да свършва.

Брус потъна в топлата й прегръдка. Моника стенеше, сложила ръце на хълбоците му, принуждавайки го да остане в нея, да се слеят, да я закриля и да я обича.

Обич.

В разгара на страст, каквато не бе изпитвал от години, Тъкър почувства нещо много по-силно от физическото удоволствие, което му доставяше тази красива жена, като се извиваше под него в лудо желание. Той искаше това да продължи вечно.

— Брус — промълви тя, — прегърни ме силно.

Тъкър я прегърна и Моника изпита оргазъм, отпусна се, после отново се възбуди.

Той продължи да се тласка в нея, като хвана ръцете й и ги задържа над главата й. Вече не можеше да се контролира и усещаше, че ще свърши. Сетне потрепери, освободи се от напрежението и се отпусна до нея.

Моника сложи глава на гърдите му и притисна до бедрото му влажния окосмен триъгълник между бедрата си. Той прокара ръка по гърба й и я пусна върху гладкия й корем. Двамата лежаха така няколко минути, наслаждавайки се на близостта си. През пролуката между завесите започна да прониква слънчева светлина. Наближаваше шест.

— Брус, никой не ме е карал да се чувствам така.

— Какво имаш предвид?

— Ама… в безопасност.

— Това ми е работата.

— Престани да се криеш зад това изречение, Брус. Можеш да ми кажеш, че се грижиш за мен така добре, защото много ме харесваш.

Разбира се, Моника имаше право. Чувствата му към нея бяха излезли извън границите на допустимото, но той трябваше да изпълни професионалните си задължения докрай.

— Моника, няма да отричам, че много държа на теб. Но задачата ми е да се грижа за безопасността ти поне до края на това изпитание.

— А после? — попита тя, претърколи се върху него, подпря брадичка на гърдите му и се взря в очите му. — Какво ще стане, след като свърши всичко това?

— Наистина ли мислиш, че имаме шанс?

— А ти?

— Ти си не само една от най-красивите жени в света, но и една от най-богатите — поне ще бъдеш, когато те заведа жива и здрава вкъщи. Аз обаче съм само…

— Най-грижовният, смел, добър, честен и привлекателен мъж, когото познавам. А повярвай, Брус, срещала съм всякакви. Онова, което току-що каза, ме кара да те желая още повече, защото си готов да се откажеш въпреки богатството ми, докато всички други искат да бъдат с мен точно заради това. Нека аз да ти кажа какво ще стане.

— Добре де, какво?

Тя го целуна по носа.

— Първо ще оправим тази бъркотия. По един или друг начин ще победим и после ще заминем далеч от всички и всичко. Това им е хубавото на парите, Брус. Можеш да си купиш уединение. Мисля, че връзката ни се нуждае точно от това.

— Да смятам ли, че няма място за преговори?

— Никакво. Цял живот бях самотна, Брус. Омръзна ми.

Тъкър изпитваше същите чувства. И той бе живял в самота през по-голямата част от живота си, с изключение на краткия период с Кристина — време, което сега приличаше на сън и той можеше да го превърне в нова реалност с Моника Фокс.

Взе я в обятията си и отново се любиха. Този път усещането за нещо познато усили преживяването. Двамата се гледаха в очите, докато се сливаха в едно, и изпитваха чувства, каквито не познаваха. После се изкъпаха заедно. Едва когато се облякоха, те си спомниха за реалната опасност и за пръв път, откакто я бе целунал, Тъкър започна да съжалява, че е допуснал интимна близост с принципала си. Това го правеше уязвим. Врагът отново можеше да му отнеме нещо скъпо, както преди много години бе направил Жарко.

„Не можеш да носиш две дини под една мишница.“

Той бе взел решение и трябваше да го спази. Бе предпочел любовта на жена, въпреки професионалната си преценка, и само можеше да се надява, че това няма да му се върне тъпкано.

— Ела — каза той и хвана ръката й. — Да закусим и да проверим сайта за обяви в Интернет.