Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (29)

27
Око в небето

Създателя беше буден от много часове. Любопитството надделя над навика му за пестене на енергия.

Биомолекулният му мозък се захранваше директно от сензорите на „Файъруол“, докато сателитната система изпълняваше задълженията си — направляваше свръхсекретни комуникации, поддържаше военните навигационни системи и наблюдаваше света.

Последната задача бе започнала да ужасява емоционалната база данни на Създателя. Светът наистина беше съвсем различен и потресаващ, гледан отвисоко. В Африка, Северна Корея, Индия, Камбоджа, Хърватско, Сърбия и Средния изток гладуваха. Създателя виждаше дигитализираните образи на мършави деца със стомаси, подути от паразити. С ужас гледаше страданията, множеството войни, конфликти и омраза. От пустините на Ливан и Либия до джунглите в Южна Америка и равнините в Африка — навсякъде мъка. Създателя наблюдаваше в потискащи детайли агонията на народите в Пакистан, Руанда, Сомалия, Шри Ланка, Судан, Уганда…

И децата.

Деца с ампутирани крайници — следствие от избухване на противопехотни мини, оставени след конфликти, като онзи, за който бе прочел в съветско-афганистанските военни архиви. Руснаците бяха пуснали от хеликоптери милиони мини тип „пеперуда“ из афганистанските планини, не за да убиват, а да осакатяват муджахидините, следвайки логиката, че един ранен войник забавя придвижването на двама здрави. Тези мини бяха получили прякора си заради малките крила, с помощта на които се заравяха в земята. Те невинаги експлодираха при първото докосване, а можеха да бъдат изпуснати и дори ритани, преди да се взривят. Този факт накара Създателя да стигне до извода в логическата си база данни, че по-скоро деца, а не възрастни, биха ги взели да си играят с тях. И до ден-днешен, десетилетия след онази кървава война, странно оформените мини, които приличаха на играчки, още осакатяваха деца.

Създателя видя много деца и младежи без крака и ръце или с обгорени лица и се запита защо хората правят тези неща. Той се усъмни в печалбите и изгодата от войни като съветско-афганистанската, виетнамската и конфликтите в Централна Америка.

През дигиталното му полезрение преминаха статистическите данни на Департамента по хуманитарни въпроси. Сомалия — един милион мини, разположени по границата с Етиопия. Судан — един милион мини в южните райони. Украйна — един милион мини по старите бойни полета. ЧАД — сто хиляди мини по границата с Либия. Виетнам — над сто хиляди мини в южните райони.

И това бяха само документираните, показаните на картата и преброените. Имаше и други мини, но картите за разположението им бяха изчезнали по време на конфликтите. Няколко държави образуваха онова, което логично асоцииращите невронни вериги на Създателя окачествиха като клуб на притежаващите по сто хиляди мини — Салвадор, Гватемала, Хондурас, Либия, Конго, Западна Сахара, Тунис, Словения, Латвия, Чехия, Мавритания и други.

Образите на осакатените деца повишаваха оперативната температура на Създателя и консумацията на енергия.

Следеше и неизбежните войни, пламващи в различни точки на света като горски огньове през лятото. Те причиняваха опустошения, изнасилвания на жени, осиротяване на деца, грабежи, убийства и етническо прочистване. Проучи и безкрайните нарковойни. Враждуващите фракции се биеха за правото да контролират търговията с хероин, в Лаос, Китай, Тайван и Виетнам, с опиум в Русия, Таджикистан, Украйна, Афганистан и Турция, с кокаин в Перу, Колумбия, Боливия, Мексико, Нигерия…

От „Файъруол“ пристигна съобщение, което изтръгна Създателя от унеса. Изкуственият интелект се изключи от сензорите, позволи на биомолекулните си вериги да се охладят и намали оперативната честота на десет гигахерца. След няколко секунди изпрати обратен сигнал, че е готов да приеме информацията.

Данните се появиха във формата на неясна сателитна снимка. Обяснителната бележка към образа показваше, че снимката е направена с обектив за нощно виждане от сателит 17 над остров Капри.

Файлът се прехвърли за двайсет и седем наносекунди в паметта на Създателя, където суперскаларните му микропроцесори обработиха снимката.

— Кога е получен образът? — попита Създателя, след като сравни лицето на Моника Фокс с фотографиите в базата данни. Сателитната снимка бе направена от малък ъгъл, на неколкостотин километра източно от острова и в гръб. Моника гледаше през дясното си рамо към нещо или някой, който я преследваше, докато бягаше.

— Преди три минути и двайсет секунди.

Създателя разгледа фигурата до Моника. Мъж, висок над метър и осемдесет, с атлетично телосложение и тегло стотина килограма, с кестеняви коси и бяла кожа. Физическото описание съответстваше на Брус Тъкър. Той също се бе обърнал и гледаше през рамо.

Оперативната честота на Създателя се увеличи, когато предчувствие изпълни деликатните му вериги. Нима Тъкър вече е намерил Моника?

Фокусира се върху лицето и извърши сравнителен анализ с висока точност на възпроизвеждане на образа с една от дигиталните снимки на Тъкър, съхранена в базата данни.

Образите съвпадаха напълно.

— Той я е намерил!

— Не разбирам — отговори „Файъруол“.

— Дъщеря ми — каза Създателя. — Човекът, когото изпратих да се грижи за нея, я е намерил. Тя скоро ще установи контакт.

— Температурата и нивата на мощността ти се увеличават. Използвай логиката си, за да изолираш пиковете на шум от емоционалните си програми.

— От кого бягат? — попита Създателя и изпълни командата.

Системата отговори с втора снимка — фигури с качулки, които тичаха след дъщеря му и Тъкър.

Време беше да се намеси.

— Може ли да бъдат проследени в реално време?

— Наблюдаваме ги, макар че инфрачервените образи са слаби в гората.

— Не ги изпускай.

Създателя започна да претърсва логическата си база данни „ако-тогава“, за да генерира варианти за действие и помощ за Моника и Брус.