Уилям Дийл
Тай Хорс (35)

ЙЕН ДЮИ ЙЕН

Коуен не се изненада, когато Толи Фонг му се обади. Това беше нещо обичайно — въпрос на чест за всеки, който принадлежеше към общността на триадите — било към традиционната част на тая общност, Сън Лий Он, или към оная нейна част, която беше изцяло извън закона, Чию Чао. Както повеляваше традицията в такива случаи, Фонг предложи среща още същия следобед в един ресторант в Уончай. Те се споразумяха по основните въпроси. Срещата беше уговорена за четири часа. Всеки от тях щеше да бъде придружаван от трима представители на своята триада; всеки от тях щеше да избере по един изтъкнат представител на общността на триадите, който да бъде наблюдател при протичането на срещата; всички щяха да се явят там невъоръжени. Нападението над къщата на Коуен не беше изрично споменато като тема на разговорите.

За срещата Коуен избра най-консервативния си чиопг-сам. Той потегли с ролсойса си в три и четирийсет и пет, като взе със себе си Синг, който вече беше излязъл от болницата и още двама членове от своето „семейство“. Хатчър и Дафни още стояха зад затворените врати на спалнята. Нямаше нужда още сега да ги уведомява за срещата.

Ролсът се спусна бавно по стръмния планински път, мина покрай имението на губернатора и консулството на Съединените щати и пое надолу по Коноут стрийт към шумния и пренаселен „Уончай“, после се плъзна по многолюдните улици, проправяйки си път сред многобройните рикши и пешеходци към тясната и сравнително спокойна пресечка „Лан Фунг Ели“. Малко по-надолу, някъде в средата на тясната уличка, една ръчно изписана табела известяваше за съществуването на малкото безлично ресторантче „Лон Сонг“, посещавано предимно от живеещите в квартала. Шофьорът паркира ролса непосредствено пред входа и Коуен влезе вътре без забавяне, съпровождан от Синг и другите двама.

„Лон Сонг“ представлявяше тесничко, слабо осветено заведение, едва побиращо десетте маси, разположени вътре. Въздухът вътре беше напоен с миризмата на чесън. Беше вече четири и десет, но заведението никак не беше пренаселено. Всъщност вътре беше само собственикът му, един позастаряващ мъж с изправена стойка и дълги посивели бакенбарди. Той се втренчи в Коуен през двуфокусните си очила, усмихна се и се поклони.

— Голяма чест е за мен, Тсу Фи — каза той.

— Пристигнаха ли вече другите?

— Хай. И наблюдателите дойдоха.

— Хо — каза Коуен. Той и тримата му придружители последваха собственика ио едно мръсно коридорче зад бара, водещо към една врата в дъното. Собственикът на ресторантчето отвори вратата и ги пропусна да минат. Зад нея имаше една малка площадка и стълбище, водещо към подземието. Помещението беше прашно и съвсем оскъдно осветено — явен белег за рядката му употреба. В центъра му беше разположена малка масичка с два стола. В средата на масичката имаше сервиз за чай. Сервирани бяха само две чаши.

Съгласно традицията Толи Фонг, който беше нанесъл оскърблението, беше пристигнал пръв. Той беше седнал с лице към входа. Зад него стояха прави тримата му адютанти с ръце, скръстени на гърдите.

Освен тях в стаята имаше още двама други мъже. Единият от тях беше Сам Чин, доайен на китайската общност и уважаван банкер, сан уонг на една от най-уважаваните триади в общността на Сън Лий Он. Другият беше Лон Тунг, сан уонг на Хауз ъв Севън Дриймс, една от най-опасните триади от общността Чию Чао. Двамата присъстваха тук като наблюдатели на срещата, гарантиращи, че няма да бъде извършено насилие, и че проблемът, каквото и да беше неговото естество, ще бъде решен удовлетворително и за двете страни — било чрез приемане на поднесеното извинение, било чрез официално обявяване на война между двата клана. В общността на триадите внезапното и необявено нападение се смяташе за безчестна постъпка. Членовете на клана, извършили нападението, се смятаха за отлъчени от общността. Инициативата от страна на Фонг за уреждането на срещата се смяташе в такъв случай за негово задължение.

Фонг стана прав, когато Коуен влезе в стаичката. На ницето му се появи едва забележима усмивка. Репутацията му на най-безмилостния убиец сред триадите Чию Чао беше неоспорима.

Той и Коуен седнаха един срещу друг. Фонг наля чай п на двамата. Всички останали мълчаха. Не се чуваше дори и покашляне. Фонг отпи една глътка чай, преди да започне. Коуен се облегна назад, отпи от чая си и отправи поглед през масата към Фонг, йен дюи йен, очи в очи. Според обичая няма ставане от масата, докато проблемът не бъде разрешен — било чрез даване на прошка или чрез обявяване на война.

Пак според традицията, двамата мъже разговаряха чрез посредничеството на поканените от тях наблюдатели — ритуал, чиято цел беше да се избегне евентуална пряка конфронтация помежду им. По такъв начин възможността за сарказъм и каквато и да е предизвикателхост в тона бяха отстранени от преговорите. Фонг вдигна ръка, Тунг се наведе към него и Фонг започна да шепне в ухото му.

— Върнах се от Банкок веднага щом разбрах за нещастния инцидент в дома ти предната вечер — каза Тунг, повтаряйки прошепнатите от Фонг думи.

Сам Чин се наведе към Коуен, който прошепна своя отговор.

— Мем гой — повтори Чин думите на Коуен. — Доволен съм, че си действал толкова бързо.

— Надявам се разбираш, че това нападение не е биио извършено по мое нареждане? Аз не съм давал заповед за извършването на това оскърбление над твоя дом.

— Вече знам, щом ти казваш така — беше отговорът на Коуен.

— Дойдох тук да ти поднеса извиненията си — каза Фонг чрез Дон Тунг.

По-нататък разговорът продължи по същия начин — Фонг прошепваше това, което имаше да каже, на Тунг, който го повтаряше, а Коуен отговаряше чрез Чин.

— Ти извърши насилие над моя дом — отговори наблюдателят от страна на Коуен. — Това е безчестие според закона на триадите.

Фонг бързо зашепна доста дългия си отговор, а очите му заблестяха на фона на сумрачното осветление.

— Казах ти, че не е било по мое нареждане. Но наистина, извършил го е моят Номер Едно. Лънг е платил скъпо за тоя си грях. Аз дойдох тук, за да се извиня за неговата глупост и да помоля Тсу Фи за прошка. — Той изчака само докато Лон Тунг повтори думите му и още преди Коуен да има възможност да отговори, продължи нататък, шепнейки на ухото на Тунг. Лон Тунг каза:

— И да предложа компенсация за това оскърбление.

Коуен се наведе напред и поддържайки стила на по-особеното положение, което му предоставяше ситуацията, зашепна бързо на Чин.

— Извинявам се, не чух последното — каза той.

Тунг повтори:

— Толи Фонг предложи компенсация за оскърблението, нанесено на Тсу Фи.

Коуен кимна. Отпи още една глътка чай, преди да прошепне отговора си на Чин.

— Тогава приемам твоите извинения — повтори Чин.

— Мем гой — каза Тунг и кимна с глава. — И каква компенсация Тсу Фи смята за подходяща?

Коуен отново отпи глътка чай, без да отделя поглед от Фонг. После бавно прошепна нещо на ухото на Чин. Чин го изгледа изненадано. После се изправи и каза:

— Изкуплението, което се иска, е да се откажете от кръвната вражда с онзи мей гуок Хатчър.

Мъжете и от двете страни на стаята бяха поразени. Двамата наблюдатели, Чин и Тунг, се гледаха напрегнато един друг. Това искане щеше да породи доста трудности в преговорите. Самият Фонг едва се сдържаше да не даде израз на гнева си. В очите му проблесна омраза само при споменаването на кръвния му враг. Съобразявайки се с нареждането на стария сануонг, той трябваше да приеме това искане, но поне първоначално трябваше да се противопостави, за да спаси реномето си.

Той поклати отрицателно глава, все още йен дюи йен с Коуен.

— Не мога да приема това — прошепна той на Тунг с изпълнен с омраза глас и достатъчно високо, за да го чуе Коуен. — Тоя мей гуок ян уби баща ми.

— Доколкото аз знам, тоя мей гуок е убил в положение на самозащита — отговори Коуен със също толкова висок глас, без да дочака повтарянето на репликата от Тунг.

— Той обезчести Хауз ъв Фонг също както Лънг обезчести твоя дом — Фонг отвърна рязко, все още йен дюи йен, но вече говорейки директно на Коуен.

— Значи ще имаме равностойна компенсация — отвърна бързо Коуен.

Отговорът му за момент като че ли обезоръжи Фонг. Той беше преди всичко убиец, а не човек на преговорите.

— Не! Няма да е равностойно, докато Хатчър не отиде в ада при Лънг. Това, което искаш, е абсурдно.

Коуен разтвори ръце встрани в жест на невъзможност повече да убеждава съперника си.

— Както и да е, все пак това е цената, която трябва да платиш за безчестната постъпка на Лънг.

Фонг бавно поклати глава, без да отделя поглед от очите на Коуен, и заговори, а гневът му нарастваше с всяка дума.

— Дал съм обещание, скрепено с кръв, клетвата ч’у тяо — произнесе бавно Фонг.

— Честта си е чест — каза Коуен. — Казах вече, искам край на тая кръвна вражда.

— А аз пък казвам, че това между мен и Хатчър не ти влиза в работата — каза Фонг, привеждайки се напред към Коуен.

— Тогава не мога да приема извиненията ти — каза Коуен с деликатно изразено чувство за превъзходство.

Сам Чин пристъпи напред и се прокашля леко.

— Дьой мджу — каза той и се поклони, — струва ми се, че Тсу Фи би могъл да предложи и някакво друго изкупление, по-приемливо за Тсу Фонг, така че тоя спор да бъде уреден по мирен начин.

Коуен беше непреклонен. Според традицията Фонг по принцип беше длъжен да приеме всяко направено му разумно предложение.

— Не — каза той. — На моя дом беше нанесено оскърбление. Аз имам право на това искане. Освен това то има отношение към самия случай, защото Лънг нападна дома ми именно с цел да убие тоя мей гуок, който беше мой гост.

— Но и аз също казвам не — отвърна бързо Фонг.

— Тогава аз ще разглася навсякъде, че Толи Фонг е нарушил закона на Сън Лий Он.

— Аз не съм от Сън Лий Он, аз съм от Чию Чао — каза той.

— Ние всички сме сродници по клетва — каза Коуен.

— Щом си изменил на клетвата си спрямо дома на Тсу Фи, значи си изменил на Чию Чао и на всички триади.

— Така да бъде — каза Фонг със сарказъм в гласа, нажежавайки обстановката. Вдигна чашата си и я удари в масата, разбивайки я на парчета. Коуен се дръпна назад, изненадан от избухването му. Фонг удари по масата със страничната част на дланта си сред парчетата от счупената чаша.

— Обявяваш занзенг на Тсу Фи? — каза Тунг, очевидно изненадан от това, че Фонг беше довел това противопоставяне до краен предел. — Тсу Фи е прав. Върху теб ще се стовари гнева и на Чию Чао и на Сън Лий Он.

— Тогава и аз ще трябва да обявя война на Тсу Фонг — каза Коуен. Той се изправи и презрително смете с едно движение на ръката си парчетата от счупената чаша от масата. — Имаш един час, за да напуснеш Хонконг — продължи Чайна.

Фонг погледна нагоре към него с все още стиснати гневно устни.

— Все още имаш възможност да промениш решението си — бавно промълви Чайна.

— Ти, Коуен, имаш дързостта да заплашваш новия сан уопг на Уайт Палмс?

— Тоя остров е моя територия — каза Коуен с нетърпящ възражение тон. — Ако не си наясно с това, значи си по-глупав отколкото те мислех.

Фонг се надигна бавно от мястото си.

— Глупакът си ти, янки — каза той, — щом искаш да предизвикаш кръвопролитие заради тоя шпионин мей гуок. Той е лъжец. Мами приятелите си. Убива тия, които са му се доверили.

— На мен такъв ми харесва — отговори Коуен. — А твоят час започна да тече.

Фонг го изгледа безмълвно още няколко секунди.

— Добре — каза той накрая. — Няма да обезчестя сан уонг на Уайт Палмс. Но сега ти ме унизи, мей гуок — каза той на Коуен.

— Ще ти мине — каза Коуен и Фонг се наежи отново. Той се обърна към всеки от наблюдателите, поклони им се последователно, след което изхвърча от стаята и затича нагоре но стълбите, последван от хората си. Лон Тунг излезе веднага след него. Коуен отпусна облекчено рамене. Беше победил. Сърцето му блъскаше учестено в гърдите, но той беше удовлетворен, че е успял и че е избягнал кървавата разправа с Уайт Палмс.

Сам Чин докосна Коуен по рамото.

— Никога не съм предполагал, че си толкова труден.

Коуен вдигна поглед към стария мъж.

— Вярно е — каза той уморено. — За съжаление, Сан Уонг, нямаше какво друго подходящо да поискам.

Толи Фонг стоеше отвън пред ресторантчето и очакваше да дойде колата му. Войната между Тсу Фи и Тсу Фонг беше избегната. Все още го терзаеше мисълта за оскърблението от постигнатия компромис, но това беше необходим компромис. Засега трябваше да забрави за своята чу-тяо да убие Хатчър, но всъщност това не беше толкова важно, защото то идеално съответстваше на плановете му. Беше чакал цели осем години, за да влезе в дирите на Хатчър, можеше да почака още няколко седмици. Но за Толи Фонг с Хатчър беше свършено. Това беше само въпрос на време.

 

Сенките отвън ставаха все по-дълги. Както лежеше до Хатчър, Дафни се обърна на една страна и прилепна плътно към него.

— Надявам се, че няма да устроиш някоя касапница там — каза тя. — Ще навредиш на бизнеса ми.

— Ще гледам да не навреждам на бизнеса ти. Може пък да е по-добре за теб, ако се отървем от Сам-Сам — изръмжа дрезгаво Хатчър, обърна се към нея и я притисна още по-силно към себе си.

— Да ти припомням ли обещанието за доставките на индийски памучен плат, което ми даде преди… колко години станаха?

— Доста отдавна беше — отвърна той. — Ще видя какво мога да направя.

— Кога си заминаваш?

— Веднага щом свършим с тая работа нагоре по реката.

— И повече няма да се връщаш?

Той се опита да отговори нещо, но тя сложи ръката си на устата му.

— Чайна ми разказа всичко. Знам, че е опасно за теб да оставаш в Хонконг. Само искам да знам какво смяташ да правиш. Просто бих искала тоя път да ти кажа джой гин.

— Вече го направи — каза той с дрезгавия си глас.

Тя прехвърли дългия си крак върху бедрото му и го притегли още по-близо до себе си.

— Още не съм свършила!