Уилям Дийл
Тай Хорс (30)

УАИТ ПАЛМС

Джоу Лънг стоеше зад прозореца на един склад в подножието на планината и наблюдаваше къщата на върха с мощен инфрачервен бинокъл. Вече се стъмваше, но той виждаше съвсем ясно терасата от едната страна на къщата. В един момент съгледа Хатчър да се появява за миг до парапета на терасата и после да се отдръпва назад, извън полезрението му.

— Там е — изсъска той с някаква смес от задоволство и омраза в гласа.

В помещението при Лънг имаше още шестима мъже, облечени в черни сатенени панталони и черни ризи. Всичките освен един стояха облегнати по стените на малката стаичка със скръстени на гърдите ръце. Мъжът, застанал в средата на стаята, близо до Лънг, чието име беше Уан Хоу, и който беше съдействал за откриване местонахождението на Хатчър. Чувстваше се някакси притеснен.

— Нещо тормози ли те, Уан? — попита го Лънг.

— Тая крепост — отвърна Уан. — Предният край на терасата е на трийсет фута от земята и…

— Виждам — прекъсна го нервно Лънг.

— Стената е висока осем фута и отгоре има оголени проводници под напрежение. На много места в градината има фотокамери. А стоманените порти са…

— Моя грижа е как ще влезем вътре — пресече го Лънг. — Имаш ли още за какво да ми плачеш?

Засегнат от обидния тон, Уан се поколеба за момент дали да продължи. Той беше висок млад мъж на двайсет и две-три години с дълги тънки пръсти и светла кожа — истински атлет в превъзходна форма и въобще не можеше да бъде смятан за страхливец.

— Той принадлежи на Толи Фонг — каза Уан Хоу меко, гледайки Лънг право в очите.

Лицето на Лънг се изкриви от ярост.

— Той е мой. От осем години чакам тоя ден. Той уби четирима наши братя от триадата, мои братя. Открадна ни стоката. Не ми казвай, че Хатчър принадлежи само на сан уонг.

— Той уби бащата на Толи Фонг — отговори му Уан. — Мисля, че трябва да го изчакаме да се върне, преди да…

— На теб това не ти влиза в работата, нали така? — каза злобно Лънг. — Виждаш ли го това? — И той разтвори рязко ризата си отпред. Дълъг червен белег от нож опасваше корема му по цялата ширина. — Тоя мръсен гуай-ло ми изтърбуши вътрешностите, ама ми останаха колкото за да му видя сметката. Имам правото аз да го убия, Уан. Аз съм Номер Едно на сан уонг тук. Когато Толи го няма, аз казвам какво да правим. Ясно ли ти е?

Уан не отговори нищо. Гледаше объркано в пода пред краката си.

— Казвам ви, ще нападнем къщата и ще ги избием всички.

Уан отново вдигна поглед, изненадан.

— Имаш предвид да убием и Тсу Фи?

— Майната му на Тсу Фи! — изкрещя яростно Лънг. — Той е мей гуок, някакъв гуай-ло, също като Хатчър. Той дава подслон и защищава нашия кръвен враг. Казвам ви, трябва да се отървем от този американски евреин.

Останалите мъже стояха безучастно по местата си.

— Не съм съгласен — каза Уонг. — Ние не сме във война с Тсу Фи. Ако го убием, ще си спечелим много врагове.

— Враговете ни правят по-силни — каза Лънг. — Отпуснал си се, човече. Лошо ти се е отразил лекият живот. Кометите обратно за Макао отплуват оттук на всеки половин час. — И той му махна с ръка да се маха.

— Аз съм дал клетва — каза Уан Хоу. — Щом твоето решение е такова, и аз ще участвам.

Лънг го изгледа строго няколко секунди, после бавно кимна с глава.

— Добре — каза той. После се обърна отново към прозореца и отправи поглед към къщата на върха. — Кхан наблюдава къщата цял ден. Жените са си отишли. Освен Коуен и Хатчър има още петима мъже. Трима са отвън в предната част. Двамата гуай-ло и Синг са вътре. Един стои на пост отзад.

В този момент на вратата се почука.

— Кийъ? — каза той на един от останалите мъже.

— Хай — каза мъжът и отвори вратата. При тях влезе сержант Варни. Лънг се обърна към него с усмивка, която едва скриваше презрението в погледа му.

— Е? — попита той британското ченге.

— Обадих се.

— И?

— Не съм сигурен, че Хатчър ще излезе оттам с мен — каза Варни. — Много е предпазлив.

— Тогава няма да рискуваме. Ще влезем през портата с теб. Това е единственият начин да се влезе от предната страна. Петима влизат отпред… аз взимам Кийъ и тримата останали и илизаме през терасата от задната страна.

— Аз не мога да присъствам на убийството — нервно каза Варни.

— Разбира се, че няма да присъстваш — потвърди Лънг и сви рамене все още усмихнат.

— И трябва там да разиграем някакво представление за фасада. Човекът, който е с мен, не е в играта. Трябва да го направим да изглежда като случайно съвпадение — продължи Варни.

— Надявам се, че не сте много добри стрелци — каза бавно Лънг с лукаво присвити очи.

— Не искам моят човек да пострада.

— Тогава гледай да го държиш настрани от нас — каза рязко Лънг със съскащ като на змия глас и с убийствен поглед. — Ако той не си кротува и не стои мирен, смятай го за мъртъв. Ясно ли ти е, англичанино?

— Няма да мога да ви бъда полезен занапред, ако се разбере, че съм замесен в тая работа — каза Варни с умолителен глас.

— Просто стой настрани, когато започнем! — рязко повтори Лънг и Варни разбра, че разговорът е приключен.

Той се покашля и каза кротко:

— Добре.

— Ние ще сме готови, щом стигнете до портата. Действайте както се разбрахме.

Варни кимна, поколеба се за момент дали да каже нещо и после излезе.

— Вярваш ли на тоя англичанин? — попита Уан.

— Ние му плащаме повече от година. Няма да посмее да ни откаже съдействие. Освен това тъкмо той първи откри Хатчър.

Лънг се обърна към прозореца, хвана отново бинокъла и без да поглежда към подчинените си добави:

— Ще бъде много рисковано да го оставим след тая акция. И без друго няма да може повече да ни бъде полезен.

Тогава се извърна към високия китаец.

— Англичанинът е твой, Уан. — След това посочи с пръст двама от главорезите си, които стояха облегнати на стената. — Ще вземеш тия двамата, пътем ще повикате и Кхан горе от ботаническата градина, минавате през входа след англичанина и нападате къщата отпред. Убивате Варни и неговия човек и всички останали, които са извън къщата. С моята група ще имаме грижа за останалите вътре. Само помни, Хатчър е много опасен… обаче е мой. Ако той ви излезе насреща, само го ранете, така че аз да мога да го довърша.