Уилям Дийл
Тай Хорс (32)

УРЕЖДАНЕТО НА ФОРМАЛНОСТИТЕ

На следващия ден имението на Коуен отново беше сцена на интензивни действия, този път от малко по-друг тип. Шестима полицейски служители тъкмо бяха привършили със снимането, разпитите и опитите да се изясни какво се беше случило предишната вечер. Фотографите бяха направили снимки на труповете и колите и останките бяха откарани. Сега градинарите работеха усилено, за да заличат щетите от погрома пред фасадата на къщата.

Една служебна кола спря пред входа. Полковник Джефри Холъуей излезе от нея и бавно се завъртя на токовете си на 360 градуса, оглеждайки съсипаната от битката градина.

Холъуей беше неприятен тип. Човекът, който възглавяваше Главното управление на хонконгската полиция, беше висок около шест фута, с късо подстригана, почти нацистка прическа, лицето му представляваше издължен триъгълник със строго изражение, като най-силно впечатление оставяха светлосивите му очи. Дори и под лъчите на горещото предобедно слънце униформата му в цвят каки стоеше безупречно изпъната без ни една гънка.

Той закрачи към входната врата на къщата с маршова стъпка, като почетен караул пред двореца на Нейно Величество, така изпънат, че беше чудно как не пада назад. В движение потупваше едното си бедро с късо камшиче за езда, което представляваше символ за положението му в йерархията.

Холъуей поогледа вътрешността на къщата, оценявайки щетите, после се насочи към отворената врата на стаята за гости. Раненият в рамото Коуен лежеше на леглото. Пинг, акупунктуристът, беше приведен над него и забиваше игли на определени места по тялото му, за да притъпи болката от раната, която вече беше обработена от лекар.

Тъкмо когато Пинг привърши работата си, Холъуей влезе в стаята. Той нареди на човека, сменящ изпочупените огледала по стената, да излезе. Хатчър стоеше облегнат на едната стена и мълчеше.

— Гангстерско сражение, двама полицейски служители убити, освен тях още осем убити. Адска каша сте забъркали… бих казал — изсумтя ядно полковникът.

— Малко сте смутен, нали, полковник? — отговори му Коуен, без да поглежда към него. — Домът ми беше нападнат от гангстери от триадите. Как се осмелявате да дойдете тук и да ми правите намеци, че аз съм предизвикал това клане.

— Вие вече години наред си търсите белята — изръмжа полковникът.

Коуен си лежеше спокойно със стърчащите от шията, стомаха и краката му игли. Замълча за момент, обмисляйки как да се справи със ситуацията по най-дипломатичен начин. Старият Тсу Фи навремето беше дал такъв съвет на Коуен: „Никога не притискай човек в ъгъла. Не му даваш никаква друга възможност, освен да се бие. Винаги му оставяй-някоя отворена вратичка за изход.“

Коуен въздъхна и скръсти ръце пред гърдите си.

— Ходите по много тънко въже — каза той на Холъуей.

— Така ли? — иронично запита полицаят, повдигайки вежди.

— Вашият служител Варни беше замесен в играта с ония — спокойно продължи Коуен.

— Интересно! — изръмжа Холъуей и в гласа му се появиха гневни нотки. — Един от най-добрите офицери в Отдела.

Коуен се изсмя.

— Първо на първо, именно Варни предупреди Лънг, че Хатчър е в Хонконг. После, пак той въведе гангстерите през портата на имението ми. И накрая, самите хора на Лънг го убиха, за да му запушат устата.

— Абсолютни идиотщини — изрева полковникът.

— Полковник, Варни е посетил вчера сутринта Хатчър в „Пининсюл“. Само два часа по-късно Лънг нахлува в стаята с намерение да убие Хатчър. Не е успял тогава, защото Хатчър е бил излязъл. След това Варни телефонира на Хатчър тук и му казва, че Отделът за борба с триадите иска да го вземе оттук, за да осигури охраната му. Схващате ли какво се получава?

Присвил очи, Холъуей мълчеше и гледаше втренчено Коуен.

Коуен продължи:

— Когато пристига пред портата, поисква от колата си телефонна връзка с нас чрез вашата централа. После вкарва със себе си хората на Лънг. Сигурен съм, че това може да бъде проверено чрез вашите служители и от записите на проведените разговори. Но се обзалагам, че Варни не е докладвал в полицията за пристигането на Хатчър в Хонконг, защото го е докладвал на Лънг, а не на вас. Обзалагам се също и че не е било планирано осигуряването на охрана за Хатчър, защото Варни изобщо не е имал такива намерения. Разпитайте вашите оператори в централата си. Ще разберете, че той се е обадил от колата си на телефонния ми номер, който не е вписан в указателя, броени секунди преди да ни нападнат.

Гневът на Холъуей бавно започна да се трансформира в съмнение.

— Много убедителна хипотеза — неопределено каза той.

— Там е работата, че не е само хипотеза — каза Коуен. — Хатчър си е помислил, че го следят хора от полицията, но това са били всъщност гангстерите на Лънг от Уайт Палмс, които са били предупредени от Варни. Или дори още по-лошо — хора от вашия отдел, които също са замесени в играта с триадата.

— Отправяте необосновани обвинения — каза заплашително Холъуей.

— Бандитите чакаха отвън, за да отворим портите за Варни — каза Коуен с въздишка. — Той ги въведе вътре.

— Случайно съвпадение на обстоятелствата. Интересно ще бъде какво ще стане, като изложите версията си пред съда — каза Холъуей.

— Никой няма да ходи в съда — спокойно му отговори Коуен.

— О-о?

— Полковник, не ми разигравайте тия сцени на игра на нерви. Интересува ли ви истината?

— Истината? Ха! — изсумтя Холъуей.

— Чуйте какво ще ви кажа — прекъсна го Коуен. — Хатчър се е откъснал от преследвачите си още на Кет стрийт. Но когато дойде тук, хората на Лънг вече бяха поставили къщата под наблюдение. Ето как Варни е открил Хатчър при мен — Лънг му е съобщил това.

— И как ще се оправяме с тая история? — предпазливо попита Холъуей.

— Много просто. В доклада ще пишете, че Варни е дошъл тук в отговор на нашата молба за помощ — каза Коуен. — Той и помощникът му са загинали геройски, опитвайки се да защитят невинни граждани от нападението на крадци. Правите едно пищно погребение на Варни като на герой, загинал в изпълнение на служебния си дълг, и аз забравям цялата тая история. Или пък… можете да направите така, че да се разнесе една страхотна воня откъм вашата служба. А ние можем да използваме като доказателство за оплакването си до съда вашите собствени записи на разговорите. Кое от двете ще изберете?

— Как смеете да ме заплашвате! — изръмжа гневно Холъуей.

— Да ви заплашвам? По дяволите — отвърна Коуен. — Просто ви предлагам приемлив изход от една мръсна история.

— По-скоро бих ви пратил в ада — изсумтя заплашително Холъуей.

— Полковник, само блъфирате — отегчено каза Коуен. — Предлагам, ви идеално разрешение на проблема. Приемете го, докато все още имате тая възможност.

Холъуей прехапа горната си устна. Няколко секунди не каза нищо.

— Повикайте вашия офицер — спокойно каза Коуен.

— Ще му изложа версията за случилото се по най-убедителен начин.

 

Огледалата вече бяха сменени в стаята за гости и Пинг беше махнал иглите си, когато Тайъна се върна вкъщи и се втурна направо към Коуен. Отначало той й разигра малка сценка, превивайки се уж от болки и отговаряйки й с разтреперан глас.

— Нго джунгъи ней — прошепна му тя и положи нежно ръце на шията му, милвайки лицето му.

— И аз те обичам, скъпа — каза той и намигна над рамото й на Хатчър, който беше седнал на края на леглото.

— Защо не си в болницата? — попита го тя.

— Много съм твърд — каза той и се разсмя. Тя се изправи рязко.

— Майтап ли си правиш с мен!

— Не, само се шегувам.

— Тия работи не са за шеги! — каза строго тя.

— Кажи й, Кристиън. Не бях ли твърд? Не им ли показах на ония къде зимуват раците?

— Той ти е приятел, ще каже каквото поискаш — каза тя и погледна дръзко към Хатчър.

— Occi di Sassi никога не лъже — каза й Коуен. — Кажи, не бях ли страхотен, а, Кристиън? — запита го той с гордост в гласа.

— Мисля, че начинът, по който се справи с полковника, беше още по-респектиращ.

— Хм, дребна работа — извика Коуен и махна възбудено с ръка. След това отметна едната страна на ризата си и показа бинтованото си рамо. — Ами я погледни това. Заслужавам „Пъпл Харт“ скъпа. Бях ранен по време на бой. Само инч по-наляво и на леглото ми вместо нас двамата щеше да седи Буда.

— Трябва да разгледам и останалата част от къщата — извини се Тайъна и излезе. Щом тя затвори вратата, Коуен погледна към Хатчър намръщено.

— Какво ти има пък сега? — попита го той.

— Петима от твоите хора загинаха снощи — каза му Хатчър. Само заради мен. Не съм се захванал с тая работа, за да предизвиквам смъртта на невинни хора. Историята започва да се повтаря. По-добре никога да не бях идвал тук.

Коуен се надигна и постави ръка върху ръката на приятеля си.

— Чуй ме, Кристиън — каза му той сериозно. — Навремето си създаде доста неприятели тук. Тая среща беше неизбежна за теб. Но преди да се подложиш на убийствени самообвинения, искам да ти кажа едно нещо. Всеки от тия мъже, дето бяхме тук снощи, си има свои причини да мрази триадите Чию Чао. Всички имахме стари сметки за уреждане с тях. Всеки един от хората ми остана тук доброволно и беше благодарен за тая възможност. А от друга страна, аз добре ще се погрижа за издръжката на техните семейства. Това наистина няма нищо общо с теб.

— Разбира се. Освен всичко друго сега вече и ти си в списъка на Фонг — продължи Хатчър недоверчиво.

— Не е така — отговори му Коуен. — Да атакуваш нечий дом е подла постъпка. Дори и триадите се срамуват от това. Лунг ме нападна, без да има одобрението на Фонг, сигурен съм в това. И сега Фонг ми дължи извинение. Лънг го опозори… и му разби позициите в бизнеса. Забрави това! Старият Тсу Фи знае как да се погрижи за себе си. Засега ти си единственият, който трябва да се пази от Толи Фонг. Между другото, все още ли имаш твърдото намерение да тръгнеш нагоре към земите Чин Чин?

— Повече от всякога. Сега за първи път разполагам с нещо по-пределено. С име, Чайна, разполагам с име. Уол Пот. Това ми е изходната позиция. Без Уол Пот няма да мога да разбера нищо.

— Ами ако самият Коуди не иска да бъде открит? Я си представи, че повдигнеш камъка и изпод него изпълзи нещо гадно и вонящо?

— Ще се справя и с това, ако се наложи.

— Окей, тогава има само един човек, на когото можеш да се довериш и който може да те заведе нататък.

— Кой е той? — попита Хатчър.

— Дафни Чийн — отговори му Коуен.