Уилям Дийл
Тай Хорс (31)

НАПАДЕНИЕТО

Коуен беше изпратил Тайъна при Фет Лейди за през нощта. Сега седеше на леглото и наблюдаваше Хатчър, който отвори дипломатическото си куфарче, извади оттам видеокамерата, отвори я и измъкна от нея пластмасовия механизъм със затвора на пушката. Развъртя обектива на камерата, който беше на винт, и извади оттам оптическия мерник. От другия обектив измъкна късата цев, а после извади и двата пълнителя от кухите батерии.

— Чудесно нещо — каза Коуен. — Каква марка е?

— Австрийски „Ауг“ — каза му Хатчър, докато сглобяваше пушката. — Трябват ми и малко амуниции.

— Няма проблем — каза му Коуен и нареди на Синг да донесе. Едрият китаец излезе от стаята и се върна след минута-две с четири пълни кутийки.

— Достатъчни ли са? — попита Коуен. Хатчър се усмихна.

— Е, с двеста патрона ще гледам все някакси да се оправя — прошепна той.

Коуен събра отряда си в голямата стая, който представляваше малко на брой, но внушителна група мъже, облечени в черни панталони и черни блузи с поло-яка, на лицата с черни маски за прикритие в тъмнината. Бяха въоръжени с автомати „Мак 10“. Заговори им на китайски.

— По всяка вероятност ще ни нападнат едновременно отпред и отзад — започна той. — Хатчър, Синг и аз ще останем в къщата. Ще привлечем вниманието им към нас. Луи, ти поемаш покрива. Джордж, Джоуи Чен и Лий — в градината. Семи, ти ще останеш в градината от задната страна. Имаш ли нещо да добавиш, Кристиън?

Хатчър поклати глава.

Той се колебаеше дали да сподели една по-особена мисъл с тия мъже. Джоу Лънг беше последният останал жив от петимата членове на Дрегънс Бред, хората които прекарваха наркотици за Уайт Паудър Мама от Тайланд до Сайгон, и имаше голяма вероятност той да знае нещо за лагера Хюи-куй. Лънг му трябваше жив, поне за известно време, за да успее да го разпита. Но беше прекалено да иска това от малкия отряд на Коуен, от мъжете, които щяха да рискуват живота си за Тсу Фи… и за него.

След кратко колебание им каза:

— Ако има някаква възможност да запазите Лънг жив… бих искал да го поразпитам. — Коуен го погледна, извил въпросително вежди. — Но не и ако се налага да рискувате живота си за това — добави бързо Хатчър.

Валеше. Ситният дъждец обаче предвещаваше скорошен порой. Това беше добре дошло за Лънг. Дъждът щеше да заглуши звука от придвижването на неговите гангстери.

Шофьорът му спря колата на един завой на пътя към къщата на Коуен. Лънг и другите двама убийци тръгнаха бързо и безшумно нагоре през храсталаците към стената, която ограждаше имението на Коуен. При нея планинският терен се изравняваше и преминаваше в почти равна повърхност. Малко след къщата започваше почти отвесният склон надолу към пропастта, дълбока неколкостотин ярда.

Лънг предполагаше, че там, в градината зад къщата, има поне един човек за охрана, ако не и повече, така че планът му за нападение беше съобразен с това. Хвърли на два пъти абордажната кука, за да я закачи за горния край на стената, изкачи се по въжето догоре и привърза към оголения кабел с високо напрежение носения от него двайсетфутов кабел с пластмасова изолация. Прилепен плътно към стената, той пусна свободния край на своя кабел надолу, след което и той се спусна обратно. Дръпна силно изолирания кабел, който беше закачил здраво към оголената жица и я скъса. Обърна се назад й присветна два пъти с джобното си фенерче към своите хора, след което изкачи отново стената и скочи от другата й страна. Приземи се във високия шубрак от лиани и избуяла трева.

Нагоре, през клоните на дърветата, виждаше прожекторите, разположени на терасата на Коуен на неколкостотин ярда напред, осветяващи силно градината пред него. Остана така приклекнал, ослушвайки се напрегнато. След малко чу как другите двама мъже скочиха от стената някъде зад него.

Ръменето премина в силен, постоянен дъжд.

Тримата гангстери се разпръснаха бързо встрани, подреждайки се в една линия откъм западната стена на имението на Коуен. Още не бяха забелязали някого от охраната на задния склон. Придвижваха се към къщата максимално тихо през преплетените лиани и храсталаци, снишени ниско, оглеждайки се за някой силует от охраната. Всеки от тях имаше в едното си ухо слушалка, свързана с устройство за връзка, захранвано от батерия.

Самият Лънг забеляза единия от хората на Коуен, Сами, клекнал в оголеното от растителност пространство около основата на терасата, напрягащ поглед в тъмната зона отвъд лъчите на прожекторите. Лънг натисна два пъти бутона на апарата си за връзка. Другите двама гангстери чуха сигнала в слушалките си и замръзнаха на местата си. Лънг трябваше да очисти пазача, когато чуят техните хора от предната страна да започват атаката. А Лънг беше легнал във високата трева на около трийсет ярда от клекналия Сами, който се открояваше само като тъмна сянка на фона на разпръскващата се от прожекторите светлина наоколо.

Лънг вдигна пушката си — „Манлихер“ с упойващи куршуми, които при попадение предизвикваха моментална загуба на съзнание у жертвата. Те бяха по-подходящи за случая от обикновените куршуми, които можеха само да ранят противника и да му дадат възможност да вдигне тревога.

Насочи пушката си с инфрачервен мерник към Сами и огледа добре разположението му, после я вдигна, към терасата. Лампите в къщата бяха изгасени. Насочи пушката си отново към Сами, фиксира на прицел шията Му, и зачака сигнала от другата група отпред.

Човекът на Коуен, заел позиция на покрива на къщата, наблюдаваше с бинокъла си пътя и видя как колата мина покрай ботаническата градина и взе оставения на пост там гангстер. После предаде тихо по уоки-токито:

— Взеха с тях човека горе от хълма. По всяка вероятност в колата има още трима.

Вътре, в тъмната къща, Хатчър изруга тихо.

— Мамка му. Това копеле Варни ме е предало на Джоу Лънг. И той е замесен с тях.

Варни и неговият помощник, младият полицай азиатец Хенри Доу, стигнаха до билото на склона. Полицай Доу знаеше съвсем малко подробности за операцията. Знаеше само, че отиваха да вземат някакъв човек, на когото трябваше да осигурят охрана. Младият, широкоплещест инспектор беше ченге от четири години и беше свикнал да не задава излишни въпроси.

Варни караше бавно под дъжда към портата на имението на Коуен. Видя в огледалцето малко по-надолу по пътя как от завоя се показа колата на бандитите от триадата, движеща се със загасени светлини. Помощникът му, пообезиокоен от дъжда и загледан към тъмните прозорци на къщата, не я забеляза. Като се доближиха до портата, Варни ирисветна с дългите светлини на фаровете си и спря, после вдигна слушалката на радиотелефона, повика телефониста от тяхната централа и поиска връзка с телефона на Коуен.

— Уговорили са се да следват незабележимо колата на Варни до портата и да изчакат да му отворим — прошепна Хатчър.

Коуен предаде това по радиостанцията си на другите. Беше затъкнал един „Смит&Уесън“ и един стар армейски „Колт“ 45-и калибър в плетения си колан, който беше препасал специално за случая. Хатчър се разсмя, като го видя.

— Чайна — каза му той, — много си смешен с това въоръжение.

Коуен се усмихна мрачно.

— Не ме подценявай, Occi di Sassi — отвърна му той. — Знам как да действам с тия неща.

— Успокояваш ме с това — каза Хатчър. Отиде и отвори стъклената врата на терасата. — Ще огледам отзад.

Мина приведен през вратата и се придвижи дебнешком до парапета на терасата. Дъждът доста се беше усилил и видимостта беше влошена. Надникна между пречките на парапета и видя долу Сами, клекнал до една от подпорните колони, пазещ с наметката си от дъжда своя „Мак 10“. След това Хатчър се върна бързо, за да се скрие от дъжда.

По-надолу, в градината, клекналият в мократа трева Лънг погледна часовника си. По това време вече Варни трябваше да е стигнал отпред. Щом започнеше атаката от предната страна на къщата, щеше да възникне голяма суматоха и неговата група можеше да се изкачи по подпорните колони на терасата и да нападне откъм задната страна.

— Ето ги, идват — предаде но уоки-токито си постът на покрива.

Във втората кола на пътя пред входа един от бандитите видя знака на Варни с фаровете.

— Тръгвай! — извика той в уоки-токито си.

Зад къщата Лънг стисна здраво пушката си, натисна спусъка и видя през инфрачервения мерник как малкото куршумче улучи Сами в шията. Той политна назад към подпорната колона. Очите му се изцъклиха; свлече се в седнало положение, облегнат на колоната. Ръцете му се отпуснаха надолу и оръжието му падна на земята.

Лънг отново натисна два пъти бутона на предавателя си и двамата гангстери, чакащи по-назад, се придвижиха бързо през мократа трева към подпорните колони. Лънг измъкна от ръкава си една кама, хвана Сами за косата, изви главата му назад и преряза гърлото му.

— Обажда се сержант Варни — каза англичанинът в слушалката си, когато Коуен отговори на позвъняването. — Няма ли да отворите портата? — Намали скоростта на колата и спря.

— Ето, сега — каза Коуен и натисна лоста, с който се отваряше портата.

Щом двете масивни крила на желязната порта се отвориха колкото да мине колата, Варни натисна рязко педала на газта. Колата се понесе с рев напред по алеята към къщата на Коуен. За момент в обсега на фаровете й попадна един от хората на Коуен, който скочи в розовите храсти. Зад тях колата с гангстерите профуча с рев през затварящите се крила. Варни наби спирачките на движещата се с голяма скорост кола непосредствено пред входа на къщата, изви волана и спря в розовите храсти на градината. Той и полицай Доу отвориха вратите си. Зад тях убийците на Лънг скочиха в движение от колата си и докато Доу се измъкваше през вратата си, неуправляемата кола се блъсна в машината на Варни. Първо я удари странично в задния калник, после се плъзна по едната й страна и удари измъкващия се от нея Доу в отворената врата. Якият полицай изрева от ужас само миг преди връхлитащата кола да го размаже. Изненадан и удивен, Варни тупна на земята от другата страна на колата, където веднага го подхвана един от гангстерите и преряза гърлото му.

Вътре Синг и Коуен се хвърлиха зад дивана, за да се прикрият от дъжда от куршуми, връхлетял през входната врата. Из стаята се разлетяха парчета от стъкла на прозорци и счупени полилеи.

Хатчър надникна от вратата на спалнята и попита дрезгаво:

— Как сте там?

— Засега добре — отговори Коуен.

Отвътре чуваха трещенето на „Узи“-тата, с които бяха въоръжени хората на Лънг, последван незабавно от плътння рев на автоматите „Мак 10“. Нощната тишина се раздираше от трясъка на автоматни откоси и някой вик на ранен. Проблясъците от дулата на автоматите рефлектираха през стъклата на прозорците като светкавици на далечни мълнии. Коуен и Синг бяха съсредоточили вниманието си към входната врата, очаквайки нахлуването на бандитите.

Откъм задната страна на къщата Лънг и неговите двама човека бързо прикрепиха с кожени ремъци шипове от вътрешната страна на глезените си. После се прикачиха с широки колани, като тия на работниците по поддръжката на телефонните стълбове, към колоните, забиха шиповете в тях и започнаха да се катерят.

Отвътре Хатчър видя как първият от главорезите на Лънг стигна до горния край на терасата, прескочи парапета и изстреля един автоматен откос към спалнята Хатчър залегна зад леглото. В тъмнината и дъжда убиецът усети инстинктивно това раздвижване в стаята и изстреля още един ред със своето „Узи“. Куршумите удариха в покритата с огледала стена отзад и отражението на Хатчър се разлетя с хилядите парченца счупени стъкла. Хатчър изстреля къс откос от своя „Ауг“. Пет-шест куршума пронизаха нападателя между брадата и корема. Шокираният от изненадата и болката гангстер беше отхвърлен назад от връхлетелите го куршуми. Преметна се над парапета на терасата и изчезна.

Хатчър чу още един откос от автомат „Узи“ откъм другата стая. Той изтича приведен до вратата на голямата стая тъкмо в момента, когато втори гангстер от триадата влетя в тъмната стая тичайки на зигзаг, и откри огън с автомата си. Библиотечни шкафове, вази, цветя и картини се разлетяха на парчета и в следващия момент Коуен се изправи иззад дивана и гръмна веднъж със своя „Смит&Уесън“. Куршумът удари нападателя в гърдите и го завъртя около оста му с все още подскачащия от стрелбата автомат. По целия диван разцъфнаха топки гъши пух от тапицерията. В следващия миг Коуен усети някакво дръпване в рамото си и остра болка като от убождане. Погледна надолу. „Господи, помисли си той, улучиха ме!“

Гангстерът усети как парещият куршум изгаря отвътре гърдите му, разкъсва сърцето му и изпълва дробовете му с кръв. Тялото му се изпъна в спазъм и той падна напред по очи като молещ се поклонник на Буда. В момента, в който изтича обратно в спалнята, Хатчър видя Лънг да прескача парапета на терасата. Силуетът на гангстера се очерта ясно през отвора на вратата, с мокро от дъжда лице и блеснали от ненавист очи. Само миг по-късно той съгледа Хатчър, но точно тогава Хатчър изстреля един откос в него. Лънг веднага отскочи встрани, но един куршум отнесе ухото му, което се разлетя сред пръски кръв и месо. Хатчър прескочи леглото и прелетя през вратата, замахвайки в движение със своя „Ауг“.

Стовари приклада на автомата си точно в брадичката на Лънг, разби костите й и го отхвърли назад към парапета. Но азиатецът се оказа по-твърд, отколкото предполагаше Хатчър. Замахна към него с нож и раздра ръкава му. Хатчър сграбчи Лънг за китката, вдигна ръката му и я изви настрани. Ножът падна на земята. Политналият назад Лънг се хвана с другата си ръка за Хатчър и двамата се стовариха върху ръба на парапета. Хатчър пъхна лакътя си под дървената горна релса на парапета и се задържа. Още стискаше Лънг за китката, но падащият гангстер се пусна с другата си ръка от него и полетя надолу, извивайки се във въздуха, за да се превърти надолу с краката. Приземи се на едната си страна и силният удар при падането изкара въздуха от гърдите му и му счупи две ребра. От удара Лънг отскочи надолу по наклона и се претърколи до мястото, откъдето започваше високата трева. Преобърна се с мъка по очи, но при самото движение го проряза острата болка от счупените ребра и от раната на главата му.

В това време Хатчър се прехвърли през парапета, обви с два крака подпорната колона и се спусна. Грабна камата на Лънг, паднала в калта, и се затича надолу по склона.

Лънг скочи във високата трева, но болката от счупените му ребра беше по-силна, отколкото той можеше да понесе. Падна на земята с вик и започна да пълзи, за да преодолее последните няколко фута, които го деляха от тъмнината. Но само секунди преди да успее да се измъкне от осветеното от прожекторите петно, той усети как силната ръка на Хатчър го сграбчва за яката и го вдига на крака. Чу стържещия глас на Хатчър в ухото си.

— Ти, копеле мръсно — изсъска Хатчър, — отдавна трябваше да си мъртъв. — Допря върха на камата в гърлото на гангстера и го натисна колкото да пробие кожата му. — Ще трябва да ми отговориш на няколко въпроса — изръмжа Хатчър.

Лънг, победен и унизен, стъпи на краката си и се натисна напред, наръгвайки сам ножа в гърлото си. Предсмъртният му вик беше като на умиращ звяр. Хатчър отдръпна ръката си назад, но острието се беше забило така дълбоко, че мократа дръжка се изплъзна от ръката му. Чу клокочещия звук от гърлото на Лънг, категоричния предвестник на смъртта, усети как тялото му потръпна и се свлече безжизнено на земята.

Хатчър се беше надвесил над него все още стиснал яката му. Главата на Лънг клюмна напред. Хатчър пусна убиеца с лицето в калта.

— Много здраве в ада — изръмжа той с дрезгав глас над тялото на мъртвия гангстер и дъждът се стичаше по лицето му.