Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (8)

7.

А на стълбището отпред седеше Златко.

Прегърнал отнейде изкопано шише с ракия (ония трите ние бяхме укрили сигурно!), близва си, гледа в душата си.

Да, де — бяхме забравили, че е сам.

„Какво правиш?“ — викаме му вместо поздрав.

„Тъгувам!“ — казва ни и поглежда през бутилката нагоре.

„Я дай и ние да потъгуваме“ — посегна към шишето Оги.

И се поразтъгувахме. Топла вечер, звезди, тишина…

Което ни подсети нещо.

„Абе, де са тия хора?“ — попитахме Златан. Пък той ни обясни, че през деня били косили сено в гробището, та нашите отишли да си попеят на копата.

Оставихме го да тъгува, ние отидохме да попеем.

Позната работа — аромат на прясно косена трева, покрай копата натъркалян народ (де единично, де на двойки, тогава нямаше неромантични тройки), Компанейрото дрънка на китарата, всеки пее нещо някак си.

Момичетата правеха леки намеци за гълъбите и пиенето. Кога, таковата, ще се почерпим.

А ние отговаряхме с яки натвърди — де бяхте тая заран, когато ма’ахме с лопатите?

Не, не! Не сме алчни и егоисти, ама социалистическото равенство на половете да го използваш само при ядене и пиене…

Та си попяхме, после момичетата разбраха, че сме твърди — както винаги с тях, поне за мен съм убеден, щото…

Оппа! Малко на подтекст минах…

Както и да е, отидоха те да спят.

Ние пък се прибрахме в салона. Някои съвестни отидоха да спят, по-безсъвестните се завъртяха около нас, но ги отрязахме. Грубо, според тях — прекалено меко, според нас.

Останахме само работниците.

Изкатерихме се по дървена стълба на балкончето, бутилките бяха при нас, кошницата с гълъбите донесена, китарата вдигната, Компанейрото — странно трезвен (заради антибиотиците) задърпа струните.

Долу някой замърка, от нас някой изхърка…

И настъпи музикална тишина.

Пийвахме, лафехме си, пеехме си…

Да напомня една стара руска студентска песньовка, станала ни любима поради изключителната актуалност и високоморално съдържание:

Когда на свет студент родился,

То разошлись небеса,

Оттуда выпала бутылка

И раздался голоса:

 

По рюмочке, по маленькой налей, налей, налей,

По рюмочке, по маленькой, чем поят лошадей!

— А я не пью! — Врешь — пьешь!

— Ей-богу, нет! — А бога нет!

Так наливай студент студентке!

Студентки тоже пьют вино,

Непьющие студентки редки —

Они все вымерли давно.

 

Коперник целый век трудился,

Чтоб доказать Земли вращенье.

Дурак, он лучше бы напился,

Тогда бы все пришло в движенье.

 

Колумб Америку открыл,

Страну для нас совсем чужую.

Дурак! Он лучше бы открыл

На Менделеевской пивную!

 

А Ньютон целый век трудился,

Чтоб доказать тел притяженье.

Дурак! Он лучше бы влюбился,

Тогда бы не было б сомненья.

 

Чарльз Дарвин целый век трудился,

Чтоб доказать происхожденье.

Дурак, он лучше бы женился,

Тогда бы не было б сомненья.

 

А Менделеев целый век трудился,

Чтоб элементы вставить в клетки.

Дурак! Он лучше б научился

Гнать самогон из табуретки.

 

По рюмочке, по маленькой налей, налей, налей,

По рюмочке, по маленькой, чем поят лошадей!

— А я не пью! — Врешь — пьешь!

— Ей-богу, нет! — А бога нет!

Так наливай студент студентке!

Студентки тоже пьют вино,

Непьющие студентки редки —

Они все замужем давно…

И так далее… (за интересуващите се — youtube)

Нещо гълъбите свършиха, а ние не сме алкохолици. Без повод и мезе не пием.

Сетих се за казана с таратора.

Е, сега стана хептен хубаво.

И нотите като занапираха… Не само през гърлото. И пръстите заиграха, но…

Но две подробности. Първо, нямахме инструменти. И по-дребната — кой ти може да свири…

Обаче, и това оправихме. С подръчни средства. Един взе дървена щайга за хляб, аз бях със зъбчато колело — демек, ударна секция.

Имаше със стол, имаше с бутилка, с лист хартия и гребенче…

Абе, музиканти!