Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (31)

30.

След ден-два ЗКПЧ-то Ваня дойде и каза, че трябвало да отидем следобеда на среща със съветска младежка делегация.

В „Орбита“. Оная сграда, стил 60-те години, която беше символ на комсомолската младеж, както „изящно“ се изразяваха другарите.

Абееее…

Кой знае какви подбрани зубри щяха да доведат… Пък можеше да си дремнем… А и рускините извън страната си са едни бетонирани…

Но отидохме. Де няма да идеш — заповед!

Ние двеста човека, ония стотина.

Заехме голямата зала, тръснахме класическите слова по хартийка и се гледаме.

Да, имаше какво да се види, пък и сред нашите момичета имаше картинки.

Но душата не иска само да зяпа.

В смисъл че търсеше да се развее малко.

А как се развява душа на Изток? Правилно!

Обаче, в „Орбита“ — младежка зона.

Демек — не се сервира алкохол.

(Кой идиот беше внушил, че младежта не пие — нямам понятие. Сигурно е бил с цироза, но…

А младежта не пиеше. Много. Но в хубави дози, които карат погледа да изсветлее и жените да разцъфнат.)

Което бързо се разреши.

Аз винаги се движа с чанта през рамо. Хубава чанта, удобна, всичко има в предните джобове — от ножичка до кърпа за очилата.

Тоя път не знам как в нея бяха припълзели две бутилки ракия. Гроздова.

Не сегашните спиртосани и с есенция ментета, а истинска.

Пък на Оги в джоба се вмъкнала третата.

И вдигнахме за наздравица чашите с безалкохолно — май „Етър“ беше, освободихме място за съществената течност.

Направо като в морска нощ очите на съветските ръководители, дето седяха на масата ни, блеснаха. Същински фарове…

И първата чаша отиде по руски — гаврът.

Ама натам карахме по нашенски. Нали целта беше приятно и културно прекарване на времето, а не отрязване?

Обаче… Мезе? Щото ние си бяхме възпитани в националната традиция цокачи. И си карахме само с мезе.

Единият от руснаците усети, смигна, извика келнера, който се правеше, че не вижда нищо, и поръча.

След малко на масата кацнаха две тави с пасти.

Повтарям — две тави с пасти!

Ометохме ги — друго мезе няма как да вкараме. Пък и мазничкото — знае го всеки пияч, е отлично мезе. Покрива с филм карантията и задържа алкохола.

По другите маси също занаизлизаха от неизвестни места бутилки. И запрелитаха тави с пасти.

Като се отвори един лаф — на български, на руски…

По едно време се усещам, че разправям нещо на руснака до мен — на руски, а той пере на български.

Ей така се развива дружбата между народите и хората!