Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (4)

3.

Един кракижабчанин (от другото име на селото — Краки жаба) дойде при нас и се оплака — трябвало плоча да лее, ама лято, всички нейде по частното в съботата, не е много работата, ние и без това този ден си почиваме, плаща веднага, та…

Спазарихме се на 40 лева (безумна евтиния, ама… и цигарите свършваха!). Първа смяна от 5 до 7, втора до 9 сутринта.

Включихме се все шантави мъжкарчета.

Мамините синчета ходиха до Расово, та си получиха записи с някой лев.

А ние в петък легнахме уж рано. Лафчета, лакърдии, масали, локуми, дрънканици, чесане на езика…

И после чух, че първа смяна се надига. Малко след това и ние станахме — докато се измием, докато хапнем…

Хапването лесна работа. Жените ни оставяха ключа от стола — влизахме, вземахме нужното, внимавахме да не направим беля.

Та в седем бяхме на линия. Лопатите, кофите, една макара.

Размах, стегнатост…

Абе, в девет действително заляхме плочата.

Взехме 40 лева, даде и две шишета вино (не беше нещо особено — като за бачкатори). А по време на работата ни черпи с цигари.

После почнахме да разпределяме парите.

Тридесет лева за цигари, десет за пиене.

Но не каквото да е.

Понеже познавах бившия кръчмар, повериха ми десетачката. Да отида до Расово и с неговите съвети да купя три литра.

С мен тръгна Огито — като спец в тая област.

Перем по полето, приказваме си.

Обсъждахме Златко. Момчето беше отново влюбено. В една колежка.

Ма цуни-гуни, ма…

Седим си една вечер в градинката пред училището… Как кои? Аз и една… Ъъъъъ… позната. Случайна. Просто си говорехме.

Както се казваше в една студентска песничка: „Говорят ръцете по-ясно и от сърцето“…

Огито зад един храст… И той с една позната.

Златко зад друг. С оная мацка.

Като изтрещя… Направо гръм!

Скочихме и се засилихме.

Абе, нямахме проблеми със селската младеж, вярно. Ама де да знаеш…

Гледаме — Златко и момичето седят на пясъка, пейката счупена, ония се хилят… Заливат се от смях.

А пейката от ония — стандартните. Чугун и напречно яки дъски. Бая зор трябва, за да я пречупиш.

„Братчета, вика Златан, като ме напъна хормонът… И пейката отиде…“

Обаче, в петък вечер пристигна официалното гадже на момичето. И беше взел стая в селото, мацката и… С две думи — Златан се мяташе като шаран на сухо.

И си остана на сухо, докато оня не си замина в неделя следобед…

Но това е друга история.